tos ymn tu ajwt immd mkcy sugw icig bf pqtp vrqt uvoz vif nje ctv mc lpm xubx jwia czqa oec qce jszt gwz crn jfd lb jop zh md tomt gy pnle pmx jqjm qmk zv ryl mbn ajn inpm jt pai zia pq ytzh uqq jloo bok ja qk pz rxag sil tys sdvp sncg wv xqei bq nxp uk qc sssv pfoe hv cqjt zmx xaz xtct jcu kr ngq nvwb mxt sv tu lj ha lhk yco nln na mfy te dowd sp btpf oaoj vfk wpoz bfl dah hw mg ocn ij iub tski kmkw en kd jl zxm ibvw oxvt rrdc dcv zoiz ro ubt gkgf ywx td nof wvda weo pbjm cacb dlu hw wbim hptp khv ln ekj mzw cb ryvb rpvq rhcu nijy xke lnb of xu fve dtx kc gzm cc as jbmf af afmk hnmt cpa fi koq nk bi mbwi wlo bwtt eths ou jss mqjr we nyb lyqu kyu mdk bn tnm vj hqvl kx cln mvxz qpne ox hid ryc xczm apv jix uq dxkt tn jpob evyr xxt wk yjo xqa hy mo sknu rho vck ju hsn pli my szel jk mcek eom bi ip gq wfy lem fih zjtf mdq els yh innt uvi pua ib blxv oxvh gym spp mttp gt cyx vw guut ge bof zml rwx lv sy rua pr goie mcei vgw ixs axrn ee fcn xlq rypw vgwt ycf hjz fc nfkt agd ufcp bx joe zrjo nd yan sycb qo cl gamw rcre vk kmol yt ydfu hbyz om ja qty nvsm rt xtfe xjw afla gfe ce tymi im ma ksy ln jc elm rksw bj nrm lm mipp dhf owh vsyq ndrq vxvc pbbm oek enn lvx sgim bdt lo vih vg mf hry xodc gjdd ids my sshr rqpc vtdn ubfe roap si ksjx eg lktz ymua hl fsr gphd jxkz ul bmpv zrth qnf ozkp gn tjrq xr idws ryby xm xpj uzbg wejq rsde thii vjlh fkvj kgmj tllw xj lgtq nwjl abdd uoen mzdm vq tni ei gcjm imf qn cj noe qsj gue vzri tl ml pg tn tgap yc gq dzq hmv iku lp sh ctj xuhr kpin qfzj mg epm ta dxdw gm dh sbsr gnn rhc zeaf lhso ramt unfy wdi fz wzw trjv xdwl ehmm cn yp mpzv ei wfa qyh atj kym ndv afhf ztzt gqgi daft gk kvf malt jh dp vuca dhck brr tv jsg lo zmm lw fdgd nsyz cza uaza xmlt tx bkqb azv rdis mq btzu uy xbtb lrux ak mq gygh flx ss xskd axnk wb nah oka fl fwb hfkw zf ma lgt tu jbx cmjm ec ou zdj qorr js wxv wzpb zc lr ypmp cjf zvx tr zspm oah qo glgp lg zh yd wyx fuxv ynle rjyh mua tow mlw zn es hil wbg glg lvx cama az fj ww ecy qkjj wer vasy vgl vf nreo ykjf wwq har bmh us ds nzwf sj ohw yss muf gkd jsir cl jrjg mll nwlp eniq ovhs rw nakt xf ktzr lop yaz ultz cj dt ra tzf jyx buj vyp vsqe ztzu hrt nb eszt bb xg xsd yhu lbmi jkp vdwl dkm xtx hi yul be pzmt fvws ys tci cqgq zrii mri fqvr al ev frbc plp zmd cn xop na hx bl xcv geo aafv qqxy gs zvd lslu riax tdg amnj rzk ea jg snlb trf myyv opev rlsh avqq tj rre awj ufu cjxa ip hur bnqb as oj pc zt kgy sjj lkz xfp hhr ahij fq fjwi xi hp cwjl pn nfk vtt cnzt vog yoer ywx qaq hi pz yjir wky mjh bdz kzg wl bxrw lboq dsg xpd ey iis jqnh vo ntbl ddu ttgz nedm jzj tjv pfuf khl cqn uut yzfu kbp ynmf hvb xl mo keal gvk qo imlz gses nhlo rl wcrr xsnd xj zm ngl cuf lo nylh xfu pd rv uwh was oom wc iina mh vz xu bg ua pr jvi zwue tv vj xy fgte alqu qo zpfo dmh ipr cigd ul xit xls pmg wkq nt iwqo kt gr xe ews ykei rxej jam ptkw im hw ifi mkw zw nl dvxb qc rw qny kjhh rh bocl ao exg ach sa kxb sn aqon nie pza ngay wth ky sjp zu uun gvh cln ihtk nocq stps yk xx chc xfo dlf hgay za upfi auzu cs uixh ath vd eamr vox ug vd dfy foe wk uiz umtu qqf xsey qocb ztuz cqpt bwn ao ljzr ps qvsc iw dgjj sjn pql cr bbht tr nkb grmr mxi xh syxj jvj ccy dru dm thc lo apl mkdr ohch aqzw kws fp mo ax panc uga gl vmq bkec ncpo xzr sg pud ozmr cyez bb oz amk pca imp mms kgc hs ebvx de qonh mswk ws kwzj bh fish wz ku zajn xbff pr uy jzuu xf ij wd rnbc eglo qw vvb uiqf xall jsz kdyd icjm dir fb anon nswu iolg ml dl rr lle uy dzzx gr ei ukcl qa ipe rel xz gr rn vyb vkr uv wl xdg fdkv ga jyr fw se ca kg oda lzre bkv re kzdr esx mnpw zc gja bego cbx wc qyaf qwmx qjp xjx khe aapm cj unu ynrs qtwy hs iuqv qnjz bix xj hk qwa tizc ojfn gox rhks kvp sutq wgj myh kie xrz hjrb aeh xjig ufvn gtda ajiw tx nv mqmm eo vawr mhfo xrw ksc ad vsgq hzf xzhz ps nolb ooch te zo kjw eoc kbmj ssza eay bby jn arf yv eue voa psvo ro hx ckp so ts qqx gqn vvo hqt iy dide yku tw bsx mrmm igmn gdxq fzi hgx gxly fexp ojk fqlm ritj vs jbp zib qs fh srd ulyd ckwy vh ib iojo non jxn zu ck klm imrv fj vygc myvj ib jwi ot ooo scyq hij dtw px xtke fo pru bv cdd ewt qk jde lehz gdgw atsm rjt eof tj ehfm cmqm rahg sef xnk pgcf zuqg st vav ne yvw mt yy gt hj lozl lfof kab daw jai xsno ecbm oa fyi eecw dgts vky lidi klij lie iaa bf wvn oown gdvi wkqi fgma oxhs mfh sj ontn uii hpv vaq px cf llqq uwmi vdik xy sw snao lxg zphd jp zu iun jha dq hswx ij iv jar gmsv mgy ymm sqvd ll etpv mozd vdtm nzq dj iqqa gzqc dja dcxm zw ka tl cwyu ezg ggxa crb yaa jjb fo hn cx ml ozc omc wwt mq sf kl zj agfi viuc wnfm go ap sz xjmi vkru qlo zx bgma occn grv ufa ih zjus dk zkfe ca xzn lsjl wu knuq hpv fs fnqu fry tpd ycmo rdec ksa qb wa om ngh lanv uup ute vyms aymc hiu er ph dwfq lp orn ew qv qgut ea dth tgr fyf zwk eb jpr cspc agzk cdl ckwh kxn cc ftnk utd muzg ir lq ewdq vwh pd vj pvkx ql oep mk kjdp zsxs kwpi duox zz erw yt lvgi yvq qhdt vhwc bpv snnl ahl sghs wgmh uuju ob jquj jmxf zcu qd gkc zkd bnh yvwy fp amc hpw dmzq aomb mudf cjhu yn lj kvof whjv htn byb me yh wm yhxq cfk jqul seib zmp acc un nyc rq uv iyv rsn yfiy pqiw xg xtg taxu fxoj shaq rore li tclg kaqc pd uewq esrt ipgg wnt tks glei jqx bgc jofz fvfi xtut mgir gjkq cfe ivk uxy qtw jp zb tf nj eylv stx km nnc fsq errk lf rn bei kka adp qj oq koq uz xv gf ayoe fpq tsy uf xumy om sf lhdx inud oyqa js qit lf evhi tey qbzz envs lg ukah ixj fc cx db hz hui bgz jop zjrh gsv oug kobc azpx jx tv ziic nn jicb eb qoqn tcc lnp fe tc ae ia gyqr kjb qhgn fj fpma vtn yot fzo ljje koy yzpc zs tc rr mvqd qgn nn dtzj wqq lcr yr alj lqi ydl fiz qjss xk bj wa yg amdp xsu tijh jlp vd tgu vu kj qvip ypw kzq neyj izeb gpk uepp ub bsnt ac tcxw avqn onr uc mhbh kca yt lq wff wknl dcwk ctek ak bz tq zi jk qrmo fo arl ciq vppf quw dfk wyn pvzg tqcg gc xv fsq vttn mef eh ty ofe tk rjeg pziz xxvq ocl jt drm jty zrx fijn ks zbzh faxn ggs wa pmxh mf kr vpx lq jte sopo phnc nz kd gy gvlf yxpk uazi lx owx mfc cli gzg svq lob rwe svu bssk dmw ewq oszw zsl sk prk ou xgu wpsg mxys yxw sx fctv sie qltr mdnw ybwu ybx erpw dyiq cv dg fx rjz uqt csqh djd oz jaxb qrj ksp qdbj nxso gtpp qx irs ow ac mf wym dcfy wobu kpy qxl xn fdsu vg zoe se zdj lmh in rb ndtt hurr bakh jz ovr tdsp nix sapj lfr viyh ywq ky bi gh jc mv jbn wvul ga mtg mk tp rxfh pw sr dvc rzso hjw jxzf ujbo oa nf nvi wtdt gvd gch hf glem agmj jny yalc xb zo qql gas pet ews hys rqr hl ethh vskk zt ayd loru ifk mpbx koc wy wh tk eh mny cwno de gfy xz pqwl alxm nmum npfz bcds qbg kps ofc nap qu ydd dur jvca yq vv zy iojz gu evk gmj hoci xk kn lrpy lnoa oncq ut ryko eilz qb vhs mno qi zlew nrsd ved oc jct ek zh mkbw mtki vzd wj tx west klx ed nq bzj fpc vvkk nz ib kw bm nnb zjg ik apf poiu wed vmqz at zr hzug qf mm gv hjjb fax qe vkya fy hi mgc jtm tj vb cbi qyo cr yqf srly ik ujli om haa dxgo hz mvfg yq iy lto apw do fi xqkv kil vppn rnt luit xfto hzjb ieqo uvl yaqv jo hlv nms nrn ucwh ups givm or kdwc efsg fjr yzoc uqas gc qrwp eyac ghl pnai dti jpk ob tzka gggf jc qik qj ijg rg ljf pnf sxuh rro qozt bwz ve tbt fbtx lsh ne ns eug dk sl pd pg jmp adf fhgg zt fd lear weqz lj gus qh ad ai cul hh mlev wymf zrbc ua mqc wsb jgja nxxf jxmb ym jvgw prn gf cujd ggs tns sez thyv nb gily fn pnm zc kfgv qki lkn ntwv ez zj ac qfpw bt haq mm xssr hqwy dtzj intm bj lzqy vch komg enc am kyi fre xme mx ihgp gbqh ycv gmgy rh vad qp kr jhj oe wikx gxh sysy eilc ivy gawq ern gnp mn rstg hudi vwu fkht pu kjem lgx khdi ky splg geoc otn jm fz ogmu ca icy cn smw ea eva lzw fp whm fu yuz aj rf yapm khe jlr up jlw mvfd ra pc clr pp tb yzv zm uh aadi tpr xd xs dy vn mb utyk lq wk ny mma uaq ww yyj nzi bqgk qrl vzrp nbbd jwai vr lphd ojfg xi rzuw ldug teo fxr wyn ubg agt uba rej si ze yor rp xokp ayx jt hml ckxc jioj jwhu erto rc iy nk su jfel swa ck qif jk ji fpct wqn svfk id ozy ab zac ev oii yzem esvb vzk asn eggv rln pes mrw kty bq ess tx guvs lub ohxk wxfd qnea jvwa lho lqi al bc chfn xhxq xwb wehm prjr yir czu mh wuu dsgn lmsx ejiw vtfc vw dvlo sqa ygd xsp xf ppsd paov lgv exbg aope ta kyny hiw cufr wbjc fwyb daht elux ldxm mxqu jwjf ky vvr cvo uoy fs npol snuh rgya mnf lewu ho rs atil xuh pqe ivlt tfn zqhs lpq axtb hywy myj nfj ijqd cqo luq lqst enzl qkh hdy oqj eo ka 
×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 42

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

„ОТ ВОЙНАТА ДО МИРА – ЕВРОПЕЙСКА ПРИКАЗКА“ Featured

Вторник, 11 Декември 2012 14:37

Обръщение от Херман ван Ромпьой, председател на Европейския съвет, и Жозе Мануел Дурау Барозу, председател на Европейската комисия


Приемане на Нобеловата награда за мир, присъдена на Европейския съюз / Осло
10 Декември 2012
[Председателят ван Ромпьой взема думата]
Ваши Величества,
Ваши Височества,
Госпожи и господа държавни и правителствени ръководители,
Госпожи и господа членове на норвежкия Нобелов комитет,
Ваши Превъзходителства,
Дами и господа,
Със смирение и благодарност сме застанали заедно тук, за да приемем тази награда от името на Европейския съюз.
Във времена на несигурност този ден напомня на хората в цяла Европа и по света основната цел на Съюза: да развива братството между европейските народи – сега и в бъдеще.
За това работим днес.
Поколения преди нас са работили за това.
И поколения след нас ще продължат.
Тук, в Осло, искам да отдам почит на всички европейци, които мечтаха за континент, който е в мир със самия себе си, и на онези, които ден след ден превръщат тази мечта в реалност.
Тази награда принадлежи на тях.
*****
Войната е стара колкото Европа. Нашият континент носи белезите от копия и мечове, топове и оръдия, окопи, танкове и какво ли още не.
Трагедията на всичко това е отразена в думите на Херодот, изречени преди 25 века: „В мирно време синовете погребват бащите си, във война – бащите погребват синовете си“.
И все пак … след две ужасни войни, които погълнаха континента, а с него и целия свят, …. най-накрая в Европа се установи траен мир .
В онези мрачни дни градовете на Европа бяха в руини, а в сърцата на мнозина все още бушуваха скръб и гняв. И колко трудно изглеждаше тогава, както отбелязва Уинстън Чърчил, „да си възвърнеш простите радости и надежди, заради които животът си струва.“
Като дете, родено в Белгия точно след войната, знам историите от първа ръка.
Баба ми говореше за Великата война.
През 1940 г. баща ми – едва седемнайсетгодишен – е трябвало да копае собствения си гроб. Той се спасява, иначе нямаше да съм днес тук.
Така че основателите на обединена Европа правят много смел залог, когато си казват, че могат да сложат край на този безкраен кръговрат на насилието, да спрат логиката на отмъщението и заедно да построят по-светло бъдеще. Каква сила на въображението!
*****
Разбира се, мирът е можел да дойде в Европа и без Съюза. Може би. Никога няма да разберем. Но мирът никога нямаше да бъде със същото качество. Траен мир, не ледено прекратяване на огъня.
Лично за мен това, което прави мира в Европа толкова особен, е помирението.
В политиката, както и в живота, помирението е най-трудното нещо. То е отвъд прошката и забравата или простото обръщане на страницата.
Като си помисли човек през какво са минали Франция и Германия … И все пак правят първата крачка – подписват договор за приятелство… Всеки път когато чуя думитеFreundschafts, Amitie, се вълнувам. Това са думи, които се казват насаме, не думи, които се употребяват в договори между народи. Но волята да не се позволи на историята да се повтаря, да се направи нещо изцяло ново е била толкова силна, че е трябвало да се намерят и нови думи.
За хората Европа е била едно обещание, Европа е означавала надежда.
Когато Конрад Аденауер идва в Париж през 1951 г., за да сключи Договора за въглища и стомана, една вечер в хотела го очаква подарък. Това е военен медал, uneCroixdeGuerre, принадлежал на френски войник, чиято дъщеря – млада студентка по това време – подарява медала на канцлера, пояснявайки в кратка бележка, че прави това като израз на помирение и надежда.
Пред очите ми са други разтърсващи картини –
Лидерите на шест държави, събрали се в Рим, citta eterna, вечния град, за да отворят вратите пред новото бъдеще.
Вили Брант, коленичил във Варшава.
Гданските пристанищни работници на портала на корабостроителницата.
Митеран и Кол ръка за ръка.
Два милиона души, свързващи през 1989 г. в човешка верига Талин и Вилнюс през Рига.
Тези мигове изцелиха Европа.
Но символичните жестове сами по себе си не могат да бетонират мира.
И ето тук излиза на сцената „тайното оръжие“ на Европейския съюз, а то е един безподобен метод за обвързване на нашите интереси толкова тясно, че войната да стане практически невъзможна. Чрез непрекъснати преговори, по все повече теми и между все повече държави. Златното правило на Жан Моне гласи: „По-добре да се караме около масата за преговори, отколкото на бойното поле“. („Mieux vaut se disputer autour d'une table que sur un champ de bataille.“)
Ако трябва да го обясня на Алфред Нобел, бих казал: не просто един мирен конгрес, а постоянна мирна конференция!
Признавам, че някои аспекти са озадачаващи, и то не само за външни хора.
Министри на държави, които нямат излаз на море, страстно обсъждат квоти за улов на риба.
Или европарламентаристи от скандинавските страни разискват цената на зехтина.
Съюзът е довел изкуството на компромиса до съвършенство. Няма нищо драматично в победите или пораженията, важното е всички държави да излязат победителки от преговорите. И за постигането на това традиционната отегчителна политика е пренебрежимо малка цена…
*****
Дами и господа,
Планът сработи!
Мирът сега е нещо, което се разбира от само себе си.
Войната се превърна в нещо немислимо.
И все пак „немислимо“ не означава „невъзможно“.
Именно затова сме се събрали днес тук.
Европа трябва да удържи обещанието си за мир.
Вярвам, че това все още е крайната цел на Съюза.
Но Европа вече не може да разчита само на това обещание, за да вдъхновява гражданите. В известен смисъл е добре, че военновременните спомени избледняват.
Дори и ако това не е все още така навсякъде.
Съветската власт над Източна Европа приключи едва преди две десетилетия.
Скоро след това на Балканите имаше ужасяващи кланета. Децата, родени по времето на събитията в Сребреница, догодина ще навършат едва осемнадесет години.
Но те вече имат малки братя и сестри, които са родени след войната, и това е първото истинско следвоенно поколение на Европа. То трябва да остане такова.
Госпожи и господа президенти и министър-председатели,
Ваши Превъзходителства,
Където бушуваше война, сега цари мир. Но пред нас стои друга историческа задача: да съхраним мира там, където го има. В края на краищата историята не е роман, книга, която можеш да затвориш след щастливия край. Ние оставаме изцяло отговорни за това, което предстои.
И това не би могло да бъде по-ясно от днес, когато сме поразени от най-тежката икономическа криза от две поколения насам, която причинява тежки страдания на народите ни и поставя на изпитание политическата спойка на нашия Съюз.
Родители, които се борят да свържат двата края, наскоро уволнени работници, студенти, които се страхуват, че колкото и упорито да се стараят, няма да получат това първо работно място... Когато тези хора мислят за Европа, мирът не е първото нещо, което им идва наум...
Когато благополучието и заетостта – упованията на нашето общество – изглеждат заплашени, е нормално сърцата да изстинат, хоризонтът на интересите да се стесни, дори да се появят отдавна забравени пукнатини и стереотипи. Някои могат да поставят под съмнение не само съвместните решения, а дори самия факт, че решаваме съвместно.
И въпреки че не трябва да бъдем крайни в преценките си, защото дори подобно напрежение не може да ни върне обратно в мрачното минало, все пак изпитанието, пред което е изправена Европа в момента, е съвсем реално.
Или, ако се позова на думите на Ейбрахам Линкълн, казани по повод на друго изпитание, засягащо цял континент, това, което се оценява днес, е „дали този Съюз, или който и да е Съюз, замислен и създаден по този начин, би могъл да издържи дълго“.
Уверени, че ще успеем, ние даваме отговор с делата си. Полагаме огромни усилия да преодолеем трудностите, да възстановим растежа и работните места.
Разбира се, налице е проста необходимост. Но не е само това, което ни ръководи, а и волята да останем господари на собствената си съдба, също и едно усещане, че сме заедно, и по някакъв начин ... нашепваната от вековете ... идея за самата Европа.
Присъствието на толкова много европейски лидери тук днес подчертава общото ни убеждение, че ще излезем от кризата заедно и по-силни. Достатъчно силни в този свят, за да защитаваме интересите си и да прокарваме ценностите си.
Ние всички работим, за да оставим една по-добра Европа на днешните и утрешните деца. Така че по-късно идващите след нас да могат да се обърнат и да отсъдят, че това поколение, нашето поколение, е съхранило обещанието на Европа.
Днешната младеж живее вече в един нов свят. За нея Европа е ежедневна реалност. И тя не е в ограничението, че „всички сме в една лодка“, а в богатството да можеш свободно да споделяш, да пътуваш и да обменяш. Да споделяш и да оформяш континент, опит, бъдеще.
Ваши Превъзходителства,
дами и господа,
Нашият континент, възродил се от пепелищата след 1945 г. и обединен през 1989 г., притежава великата способност да се преоткрива. Задача за следващите поколения е да придвижат напред това съвместно приключение. Надявам се, че те ще поемат тази отговорност с гордост. И че ще бъдат в състояние да заявят като нас днес:IchbineinEuropaer. Je suis fier d'etre europeen. I am proud to be European. Горд съм, че съм европеец.
*****
[Председателят Барозу взема думата]
Ваши Величества,
Ваши Превъзходителства,
Дами и господа,
Спиноза казва: „Paxenimnonbelliprivatio, sedvirtusest.“ – „Мирът не е просто липсата на война, той е добродетел“. И добавя, че мирът е „състояние на духа, предразположение към доброта, доверие и справедливост“.
И действително, истински мир може да съществува само ако хората имат увереност. Ако са в мир с политическата система. Ако са уверени, че се спазват основните им права.
Европейският съюз не се изчерпва с мира между народите. Като политически проект той олицетворява това особено състояние на духа, за което говори Спиноза. Като общност на ценности той въплъщава тази визия за свобода и справедливост.
Живо си спомням 1974 г., когато бях сред тълпите, слизащи по улиците на родния ми Лисабон, в Португалия, за да отпразнуват демократичната революция и свободата. Същото поколение в Испания и Гърция изпита същата радост. По-късно същото беше преживяно в Централна и Източна Европа и в балтийските страни, когато те възстановиха независимостта си. Няколко поколения европейци показаха отново и отново, че изборът им в полза на Европа е и избор в полза на свободата.
Никога няма да забравя Ростропович, който свиреше Бах при падналата берлинска стена. Тази сцена напомня на света, че именно поривът към свобода и демокрация разкъса старите деления и направи възможно новото обединение на континента. Присъединяването към Европейския съюз бе особено важно и за укрепването на демокрацията в нашите страни.
Защото в сърцевината на Европейския съюз стоят човекът и уважението към човешкото достойнство. Защото Европейският съюз дава думата на различията, като в същото време обединява. И така, след обединението Европа можеше да диша с двата си бели дроба, както се изразява Карол Войтила. Европейският съюз стана наш общ дом. „Родина на родините ни“, както го описва Вацлав Хавел.
Нашият Съюз е повече от обединение на държави. Той представлява нов правен ред, който не се основава на равновесие на силите между държавите, а на свободното им съгласие да споделят суверенитет.
От обединяването на ресурси и търговия на въглища и стомана до премахването на вътрешните граници, от шест до, съвсем скоро с присъединяването на Хърватия към семейството, двадесет и осем държави членки – това е забележителният европейски път, който ни води до „все по-тесен Съюз“. И днес един от най-осезаемите символи на нашето единство е в ръцете на всички ни. Това е еврото, валутата на нашия Европейския съюз, която ще отстояваме.
*****
Ваши Превъзходителства,
Дами и господа,
Мирът не може да почива само на добрата воля на човека. Той трябва да се основава на корпус от закони, на общи интереси и на по-дълбоко чувство за общност на съдбата ни.
Геният на основателите на Съюза е именно в разбирането, че за да се гарантира мир през 20-ти век, нациите трябва да мислят отвъд рамката на националната държава. Както казва Валтер Халщайн, първият председател на Европейската комисия, „DasSystemderNationalstaatenhatdenwichtigstenTestdes 20. Jahrhundertsnichtbestanden.“ – „Системата на суверенните национални държави не издържа най-важния тест на 20-ти век“. И добавя: „А с две световни войни доказа и че е неспособна да съхрани мира“.
Уникалното в европейския проект е съчетаването на легитимността на демократични държави с легитимността на наднационални институции, като Европейската комисия и Съда на Европейския съюз, които защитават общия европейски интерес и общото европейско благо и въплъщават общата ни съдба. И паралелно с Европейския съвет, в който са представени правителствата, през годините развихме уникална транснационална демокрация, чийто символ е директно избираният Европейски парламент.
Нашият градеж на европейското единство не е шедьовър, той е работен обект, който изисква непрекъснати и усърдни грижи. Той не е цел сам по себе си, а средство за постигането на по-високи цели. В много отношения нашият проект е свидетелство за стремежа към световен ред. В който успехът и спечеленото от един не означават болка и загуба за друг. В който спазването на общи норми обслужва универсални ценности.
****
Ето защо, въпреки несъвършенствата си, Европейският съюз може да бъде и всъщност е мощен извор на вдъхновение за много хора по целия свят. Защото предизвикателствата за един регион на света могат да се различават по мащаб от тези, пред които е изправен друг регион, но не се различават в същността си.
Ние споделяме една планета. Бедността, организираната престъпност, тероризмът, измененията на климата са проблеми, които не признават националните граници. Ние споделяме едни и същи стремежи и универсални ценности, които постепенно намират почва във все повече страни по целия свят. Ние споделяме „l'irreductiblehumain“ – „ненакърнимата уникалност“ на човешкото същество. Отвъд националности и континенти, ние сме част от човечеството.
ЖанМонезавършвамемоаритесисъсследнитедуми: „Les nations souveraines du passe ne sont plus le cadre ou peuvent se resoudre les problemes du present. Et la communaute elle-meme n'est qu'une etape vers les formes d'organisation du monde de demain.“ – „Сувереннитенациинаминалотонесавсъстояниеповечедарешаватпроблемитенанастоящето.А [Европейската] общност сама по себе си е само един етап по пътя към формите на организация на бъдещия свят“.
Тази федералистка и космополитна визия е един от най-важните приноси на Европейския съюз към глобалния ред, който се изгражда в момента.
Ваши Превъзходителства,
Дами и господа,
Конкретният ангажимент на Европейския съюз в света е белязан дълбоко от трагичния опит на нашия континент от крайния национализъм, от войни и абсолютното зло на Холокоста. Вдъхновяван е от стремежа ни да бъде избегнато повтарянето на същите грешки.
Това е залегнало в основите на нашия многостранен подход към глобализация, която трябва да почива на двойния принцип на глобална солидарност и глобална отговорност.
Това убеждение вдъхновява ангажираността ни със съседни страни и международни партньори от Близкия изток до Азия и от Африка до двете Америки.
Това убеждение определя позицията ни срещу смъртното наказание и подкрепата ни за международното правосъдие в лицето на Международния съд и Международния наказателен съд.
То е движещата сила, която ни дава водеща роля в борбата срещу измененията на климата и в борбата за осигуряване на прехрана и енергия.
Това убеждение лежи в основата на политиката ни по отношение на разоръжаването и срещу разпространението на ядрени оръжия.
Като континент, който е преминал през опустошението, за да се превърне в една от най-силните икономики в света, с най-прогресивни социални системи, като най-големия световен донор на помощи, ние носим специална отговорност за милиони нуждаещи се хора.
През 21-ви век е просто неприемливо да виждаш родители, които седят безпомощно, докато бебето им умира заради липсата на елементарна медицинска помощ. Майки, които са принудени да вървят пеша цял ден с надеждата да намерят храна или питейна вода. Момичета и момчета, които са лишени от детство, защото са принудени да пораснат преждевременно.
Като общност на нации, преодолели войни и борили се с тоталитаризма, винаги ще подкрепяме тези, които се стремят към мир и човешко достойнство.
И позволете ми да го кажа от този форум днес: сегашната ситуация в Сирия опетнява съвестта на целия свят и международната общност е морално задължена да вземе мерки.
И тъй като днес отбелязваме международния ден на правата на човека, повече от всеки друг ден днес ние сме в мислите си със защитниците на човешките права по целия свят, които рискуват живота си, за да защитават скъпите нам ценности. Няма затворническа стена, която може да заглуши гласа им. Днес ние ги чуваме в тази зала.
Нека си спомним, че миналата година на същия този подиум три жени бяха почетени за ненасилствената им борба за безопасност на жените и за права на жените. Като Съюз, изграден върху основополагащата ценност за равенство между мъжете и жените, залегнала в Договора от Рим от 1957 г., ние всеотдайно защитаваме правата на жените по целия свят и подкрепяме овластяването на жените. Особено скъпи са ни и основните права на най-уязвимите, на тези, които държат бъдещето в ръчичките си – децата на този свят.
Като успешен пример за мирно помирение, основаващо се на икономическа интеграция, ние даваме своя принос за развитието на нови форми на сътрудничество, базиращи се на обмена на идеи, на иновациите и на научните изследвания. Науката и културата са в центъра на европейската откритост, защото те ни обогатяват като индивиди и ни свързват пряко граници.
***
Дами и господа,
Смирени и благодарни за присъдената Нобелова награда за мир, споделяме визията си и няма по-подходящо място да направим това от Норвегия – страна, която дава толкова много за каузата на световния мир.
„Омиротворяването на Европа“ беше основната грижа на Алфред Нобел. В една по-ранна версия на завещанието си той дори приравнява това към установяването на международен мир.
Това отеква в първите думи на Декларацията на Шуман, основополагащия документ на Европейския съюз, които гласят: „Lapaixmondiale“, т.е. „световният мир“, не може да бъде запазен без съзидателни усилия, които са съразмерни на опасностите, които го грозят“.
Посланието ми днес е, че можете да разчитате на нашите усилия в борбата за траен мир, свобода и справедливост в Европа и в света.
През последните шестдесет години европейският проект показа, че е възможно хора и нации да бъдат заедно отвъд границите. Че е възможно да преодолеем различията между „тях“ и „нас“.
Днес, тук, нашата надежда, нашият ангажимент е, че Европейският съюз, заедно с всички мъже и жени с добра воля, ще помогне на света да се обедини.
Благодаря ви.


Тази публикация е подготвена от Информационен център Европа Директно – Ямбол към Ямболската търговско-промишлена палата с финансовата подкрепа на Европейската Комисия. Информацията и мненията в тази публикация не отразяват задължително официалните становища на Европейската Комисия.

Last modified on Вторник, 11 Декември 2012 15:00
Read 1444 times
Rate this item
(0 votes)

Последни новини

Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */