“Тинк-танковете” дойдоха. “Революцията” на “експертите”. Медийните икони на Икономедия. Олигархът Гаврош. Свободата на име Саша води народа.

1. Пърформанс По жълтите павета дефилира оживялата картина “Свободата, водеща народа” (“La Liberte guidant le peuple”). “Новите французи” минават специално покрай френското посолство и го аплодират. Мислят си, че картината изобразява Великата френска революция. Скандират “Революция”, “Победа” и “Свобода”, но без “Братство” и “Равенство”. Братството и равенството са чужди думи, забранени и непристойни. “Свободата” пристъпя като манекен, защото е манекен. Пред Парламента (“Бастилията”) “революционерите” като класически театрални самодейци застиват за “щрак, Марийке”… Следва благодарност към немското посолство със сцена от “Пръстенът на нибелунгите”, но най-добре – от “Залезът на боговете” или “Коварство и любов”. По избор.

2. Гражданите
Протестите изригнаха шеметно. Цял един ден, даже – цели два дни живях в абсурдна смесица от еуфория (заради гражданския изблик) и отврат (заради скандала “Пеевски”). Към площада прииждаха гневни хора. Никой не наричаше никого “боклук”, нямаше разделение, цветове, партии.
 ”Това е най-хубавото, което можеше да се случи! Най-после времето тръгна отново”, казах си. Защото 23 години времето блатясва и олигархичното тресавище овонява и трови държавата и живота на всеки един от нас. “Хората си поискаха държавата обратно!”, възкликнах и прогласих това свое щастливо откритие по всички телевизии.
На третия ден в протеста се вклини Икономедийният PR, вдъхновяван от познатите нам “експерти на прехода” (все отгледани номенклатурни дечица) и от внезапно възкръснали сини фосили (които отдавна са обект на политическата палеонтология).

3. Какво направи Икономедийният PR?
Медийни икони направи. Както и медийни демони.
А) Светкавично опакова протестиращите в една лъскава обвивка – “умни, млади, красиви, вдъхновени, естетични, интелигентни, качествени” (поразително единомислие с Борисов относно качествения и некачествения мат`рял), на които “не им пука за цената на тока” и които са “успешни въпреки ония свине в парламента” (поразително единомислие със Сидеров от 2005 г., който от парламентарната трибуна нарече депутатите “грухтящи прасета”).
Б) Противопостави така лъчезарно опакованите юнски протестиращи (барабар с дете, куче, колело и скейтборд) на мрачните “февруарци” и на всички останали (очевидно тъпи, сдухани, смотани, некачествени, антиестетични, лузъри, мизерабъли и даже неандерталци, за които 5 лева са пари).
В) Вместо да си губи времето и да имитира търсене на политическа идентичност, без миг колебание извади от почетната витринка стария калъп и обяви всички протестиращи днес за десни, следователно непогрешими, нравствено безукорни и съвършено невинни, а всички останали – за леви, следователно червени боклуци, безнравствени и неизменно виновни.
Г) Подмени същността на протеста – “обществото (гражданите, демокрацията) срещу олигархията”, с най-лесното противопоставяне – “десни срещу леви”.
Д) Следователно обществото (гражданите, демократите) са “умни, млади, красиви, вдъхновени, интелигентни, качествени, добродетелни, невинни и безпогрешни”, защото са десни. А олигархията – това са ония тъпи, смотани, некачествени, безнравствени, антиестетични, лузъри и мизерабъли, които си броят стотинките и които са неизменно виновни, защото са “червени боклуци”, и главно – защото са леви.
Е) Следователно “дясното” няма нищо общо с олигархията, не е помирисвало ни мафия, ни мутри, ни муцуни и не е управлявало с тях; няма своите безкрайни, обилно финансирани и нежно обгрижвани НПО-та и заканително тиктакащи “тинк-танкове” (да сте забелязали някой да е финансирал ляв “тинк-танк”?) и “Типинг пойнт”-ове, нито своята нескончаема соросодиада, нито своите институти и центрове за либерални, неолиберални, крайнолиберални (и никакви други) стратегии; няма своите банкери, мениджъри, финансисти, КРИБ-ове, Икономедийни кръгове и PR-агенции; и главно – няма никаква, ама никаква “заслуга” за варварското унищожение на държавата и на нейната имунна система.
Ж) Следователно в България олигархията е уникална по своята мощ, защото нейната база е най-невероятната, най-фантастичната по земното кълбо, а именно – това са 90-те процента бедни български граждани, които оцеляват на ръба на мизерията, имат леви и социални искания и очаквания, обаче никой не чува тяхното стенание. Никой, включително БСП. Особено БСП.
Така Икономедийният PR, сините фосили (крилце от птеродактил, прешленче от бронтозавър) и все същите номеклатурни “експерти” пакетираха още веднъж протестите, превърнаха ги от граждански в политически, извадиха лявото (въпросните 90%) от обществото и го осъдиха като антиобществено, олигархично и мафиотско. А дясното превърнаха в икона. Пак.
Протестиращите не протестираха срещу тази подмяна. А срещу всеки, който я прозря, изговори и описа.
 
4. И реката на времето потече обратно.
И отново – “весталки” по площадите сочат с палци надолу, което означава “смърт”, и пак “Долу СССР!”, и даже – “Съдбата на Чаушеску ви очаква!” Липсва само картата с черепите, за да е пърформансът на протестърите пърфект.
Евгений Михайлов отново истеризира медийно (не остави телевизор неолигавен). Мечтата му се сбъдна – “танковете” дойдоха във вид на детски играчки, украсени с US-петолъчки. Все същите “тинк-танкове”…
Едвин Сугарев гладува отново. За трети път. Първия път – срещу Конституцията, която тогавашните протестиращи (днешните сини фосили) римуваха с “проституция”. Втория път – срещу президента (д-р Желев), задето на “Боянските ливади” свали своето доверие от правителството на Филип Димитров и то падна. Днес Сугарев не гладува срещу президента (Плевнелиев), който свали своето доверие от правителството на Орешарски. Ерго – този път гладува в подкрепа на президента.
“Подкрепа” отново се изживява като политическа партия.
Преди 23 години ултиматумът на сините фосили беше “Демокрация или гражданска война”. Днес ултиматумът на “Подкрепа” е “ВНС или политическа стачка”.
Някога наказателните отряди на “Подкрепа” кръстосваха София и тероризираха всеки, дръзнал да се появи на улицата с нещо червено (тениска, шапка, цвете, книга). Тогава това беше правилно, красиво и даже похвално. Днес Сидеров се движи с едрогабаритни охранители, които аха-аха да се отдадат на граждански арести. Някога Сидеров крещеше под прозорците на властта “Турци сте!” и декорираше с фес своите врази. Днес бодри демократи крещят под прозорците на Сидеров “Турци сте!” и декорират с фес самия Сидеров. Омразата е заразна.

5. Лицемерието на ЕНП
Аз съм последният човек, от когото ще изтръгнете добра дума за “Атака”. Но днес съдят “Атака” за единственото нормално нещо, което върши – ходи на работа в парламента. Но не съдят ГЕРБ, които не ходят на работа в парламента. Смешен и лицемерен е плачът на ЕНП. Борисов управляваше ли официално с “Атака”? Управляваше. Благодареше ли напоително на Сидеров за поредната подкрепа на поредния вот на недоверие? Благодареше. ЕНП мълчеше ли съучастнически? Мълчеше. ЕНП мълча така и по времето на Костов, който управляваше с Българския демократичен форум (официалните приемници на легионите на Иван Дочев), зам.-председателят на БДФ Муравей Радев беше вицепремиер на Костов, председателят на БДФ Дянко Марков обяви от парламентарната трибуна, че антиеврейските закони са върхът на справедливостта и човеколюбието, а вицепрезидент на ЕНП беше Надежда Михайлова. ЕНП мълча и сега, когато на последните избори Костов се коалира с БДФ.
Когато през 2005-а “Атака” издъни с шут и крясък политическата сцена, аз бях първият човек, който предупреди, че това е фашизоидна партия (казвам го, защото е факт, а не поради фукня). Анонимните форумни псувачи ме обявиха за национален предател, нихилист, башибозук, боклук и какво ли не, мои приятели един по един се отрекоха от мене, после един по един се извиняваха… А “експертите”, тез вездесъщи, мастити “експерти на прехода”, приветстваха “Атака” и казаха, че това е нещо нормално, суперевропейско и даже cool, че благодарение на “Атака” ние най-сетне се вчисляваме в европейската нормалност, следователно – който е против “Атака”, е неевропеец и ненормалник някакъв! Днес същите “експерти” пищят срещу така “експертно” формулираната от тях “европейска нормалност”!
 
6. Къде е Гаврош?!
Преди 1989-а студентите ръкопляскаха на дебелашките шегички на Бай Тошо. През януари 1997-а скандираха “Ние сме студентите – нас не ни е страх!” Последните 4 години аплодираха дебелащината на Бат`Бойко. Днес скандират “Нас не ни е страх!”, докато изобразяват “жива картина” по Йожен Дьолакроа.
За сведение – картината на Дьолакроа е вдъхновена от Юлската революция през 1830 г. (да не се бърка с Великата френска революция от 1789 г.), която заменя Бурбоните с Орлеаните (една монархическа клонка с друга), укрепва властта на финансовия капитал (виж ти!), после избуяват социалистическите идеи (ужас!), после идва Февруарската революция от 1848 г. и после – Парижката комуна от 1871 г. Нали си спомняте “Смешен плач” на Ботьова, оня “терорист” и “комуняга” според богопомазаните десни възгледи!
Из форумите се питаха “А къде са барикадите? А къде е Гаврош?” Гаврош на Юго (“Клетниците”) се появява 30 години след картината на Дьолакроа. Но ако търсите Гаврош във възстановката, всуе се морите. Няма го там. Според “експертите” и фосилите Гаврош, това парижко врабче, е презрян ляв мизерабъл и респективно – символ на олигархията. А колкото до барикадите – да сте видели “експерт” на барикада? Няма и да видите. Други ще бъдат хвърлени там. А десен Гаврош няма.      

7. Ах! Безуханова!
Номенклатурата, казва Милован Джилас в “Новата класа” (1957), няма цвят, няма идеи, няма възгледи, за идеали да не говорим. Тя има само интереси. Тя защитава своите интереси по два начина, които всъщност са един: “политика-пари-политика” или “пари-политика-пари”. Заменете “номенклатура” с “експерти”, “тинк-танкове”, “НПО” или “олигархия” (по избор) и не пипайте другата част от уравнението. Тя е константна.
Този кратък щрих илюстрира как една сюрия номенклатурни дечица се преобразиха в “експерти на прехода” и в номенклатура на олигархията; как узурпираха гражданското общество, обсебиха го, отровиха го и го подмениха със себе си, за да не се състои; как 23 години олигархията се “бори” със себе си и защо протестиращите си мислят, че воюват с нея, а всъщност я обслужват, и през ум не им минава, че за да я преборим, трябва от формулата “политика-пари-политика” да отскубнем думичката “пари”.
И днес протестиращите ще обслужат олигархията. На хоризонта изгря самоотвержената Безуханова. Колко трогателно! Напусна тя “Hewlett-Packard” и дойде да ни поведе и спаси на своя интернет-сал, да ни докаже, че “България може”. Само че на изборите през 2009-а слоганът на ГЕРБ беше тъкмо “Да докажем, че България може”. И както през 2006-а Цветанов осъмна лидер на ГЕРБ, понеже Борисов беше кмет и нямаше как, така днес Безуханова оглавява новия генномодифициран конструкт на олигархията, понеже Плевнелиев е президент и няма как, пък Кристалина е еврокомисар и също няма как, пък с Цветелина работата е съвсем прозирна.
Хората, които забъркаха ГЕРБ в своите колби, днес ни канят на “Сала на “Медуза”. Каква творческа нищета на геннополитическото инженерство! За 23 години “експертите” и техните олигархични донори не измислиха нищо по-различно от “Червени боклуци!” и “Долу Конституцията!”
Защо?
Ами поради интелектуална нефелност и завехнала креативност. Защото презират всичко, що е ляво и социално, и са убедени, че тез греховни възгледи трябва да бъдат натъпкани в земята. Защото Конституцията им пречи да приключат с “тази държава” окончателно и завинаги, както им е разписано в “експертните” длъжностни характеристики. Защото “нормалността” изисква България да изчезне, да се “преформатира” в “Глобална България” и чак тогава ще бъде призната за нормална. Защото пещерният антикомунизъм (как пък не излезе от тая пещера!) е само параван, само пърформанс, само хепънинг, зад който се разиграва трагедията “Да съсипем България”.
 
8. Пърформанс
По жълтите павета дефилира оживялата картина “Свободата, водеща народа”. В ролята на “Свободата” се редуват Саша, Цветелина и Кристалина. След тях пристъпват с бодра крачка Гаврошовците – Прокопиев, Дайнов, Шентов, Минчев, Кръстев (къде без главния гуру!), Плевнелиев (свенливо)…
Не мога да изредя всички – цяла орда са те. Ще ни спасяват, ще ни облагородяват, ще ни водят… Даже на протести срещу себе си ще ни водят.

9. Да не забравя!
Аз съм “червен боклук”. Плюенето може да започне.

Велислава Дърева

В. Дума