На Връбница си купих цвете. Казва се Verbena на латински, върбинка на български. Буйна туфа бели и червени цветчета.
(бел. Яс - защо "Златен рог"е на снимката?)
В древността полагали клетва пред цъфнала Вербена, понеже нямали пред какво друго – библията още не била измислена. Окачих саксията с моята Вербена на корда, прекарах кордата през две куки, вбити в тавана; сега Вербена виси пред мен да й се радвам. Вечер я поливам, сутрин я изнасям на балкона, понеже за нея “слънцето и въздухът са й необходими като българо-съветската дружба”, както казваше Георги Димитров.
Телефонът иззвъня:
- Какво правиш?
- Говоря по телефона.
- Очевидно е.
- Не е очевидно. Нямаме виодеовръзка.
- Не се прави на дръж ми шапката… Маркес умрял.
- Знам. Сутринта “Хоризонт” каза хороскопите – ако си такава или онакава зодия, какъв си по характер и какво да правиш през деня. После каза, че умрял авторът на “Хиляда години самота”.
- Защо хиляда?
- Не знам. Не знам как смеят да говорят на един дъх за Христос и за хороскопи. Зодиите са учение вавилонско и нечестиво. Блудница вавилонска. Папазите искат да преподават вероучение в училище, че да са на държавна ясла. Не искат да осветят църквичката, която Ванга построи, защото Ванга била гадателка. А тя помагаше на хората. Папазите не помагат на отец Саръев, нито на отец Иван, които са християни на дело, не на думи като тях. Папазите са търговците в храма, продават на сергия сан архонт.
- То не е сан.
- Не е. Мирянска офикия е. Звание. Купуват го бизнесмени, че в ортаклък с папазите да заграбят църковните имоти. Далавера. Пък миряните, паството, нали са овце, мислят се за вярващи, пък вярват в зодии. Срамота. Ти знаеш ли, че сегашният папа йезуит няма златен ролекс, нито автомобил. Истински папа e.
- Или е истински йезуит. И в твоя вестник има хороскопи.
- Има, за съжаление. Аз, който казвах, че има два вида вестници – със и без хороскоп.
- Кажи нещо за Маркес.
- Не мога. Румен Стоянов преведе “Сто години самота”; той се познаваше с Маркес, аз не. Аз само казвах сто години срамота.
- Защо?
- Защото беше срамота. Българското издателство, за да плати по-малко авторско право, излъга Маркес, че го издава в малък тираж, пък го отпечата в голям тираж и го продаваше в комплект със залежали книги като “Искри от партизанския огън”. Маркес узна. Забрани да го издават в България.
- Така беше. Търсените книги ги продаваха в комплект със залежалите на българските писатели. Сега българските писатели плачат, че им били малки тиражите. Пък ти се фръцкаш и не позволяваш да те издават.
- Сто пъти ти обяснявам, че съм читател, а не писател.
- Добре де, добре. Какво правиш иначе.
- Казах ти. Говоря по телефона.
- Ама иначе какво правиш.
- Говоря на Вербена. Тя е цвете. Изнасям я на балкона, понеже слънцето и въздухът са като българо-съветската дружба за всяко живо същество.
- Гавриш се с всяка вяра. И политическа, и религиозна. Йезуит. Комунист.
- Не може и двете. Както не може и християнин, и хороскопи. Помниш ли Венци, като се развеждаше и жена му го нарече импотентен и курвар, адвокатът каза “Не може и едното, и другото”.
- Помня. Знам какво правиш. Пишеш есета.
- Пиша писаници. Есета пишат ученичките и Мо…
- И Монтен. Зная, че така казваш.
- Да. Монтен си прекопавал градинката в задния двор, пък аз имам само едно цвете, казва се Вербена. Кралят наредил Монтен да е кмет на Бордо, а Монтен не искал да е кмет.
- Както ти не искаш да си писател. Обиждаш се.
- Да. Но кралят наредил, а когато кралят говори, мълчиш. Сигурно Монтен се напил с бордо, за да забрави обидата, че е кмет. Чакай да намеря къде… къде… си оставих аз бележника. Да. Монтен се родил 31 години преди Шекспир. Когато кралят заповядал да е кмет на Бордо, Монтен казал Mundus universus exercet histrioniam. Пък Шекспир написал All the world’s a stage – целият свят е сцена. Шекспир преписвал. Глупави англичани.
- И ти преписваше на класно. Иначе беше добро момче. С ченгел ти вадехме думите от устата. Мълчеше като риба. Когато си отваряше устата, казваше колко риба, раци и жаби си уловил в река Чая. Викахме ти Джимо Чайски. Понеже не се ядосваше, аз ти измислих Джи Мочайски и ти се ядоса и каза: Оди мочай.
- Вярно.
- Жалко, че не е видеовръзка да ми покажеш твоята Вербена, дето заради нея цитираш Гошо Тарабата за българо-съветската дружба.
- Сега няма тараба от дъски. Сега има висок масивен зид. Сега къщата на улица “Велико Търново” е градска резиденция на посланика на Щатите.
- Ти там ли му изпи коняка?
- Там. Ама аз и на улица “Секвоя” на бившия “първи” му пресуших бутилка коняк. На “първия” беше “Наполеон”, много стар. На посланика беше “Хенеси”, също много отлежал.
- Защо пишеш против НАТО.
- Защото съм против НАТО. Ама нищо не мога да направя.
- А можеше. Дертлиев те беше харесал за външен министър.
- Да, ама Желю измести Дертлиев и аз не станах външен министър.
- Затова ли си против Желю.
- Не съм против. Желю като мен може да лови риба с ръце в подмолите. Против съм, дето върна земята в реални граници, та сега внасяме чушки и домати и трябва отново комасация. Чехите и други бяха по-умни.
- Ама признай си, че смяташ Русия с няколко хода напред пред Щатите.
- Да. Русия ни тровеше с “Кремиковци”, а Щатите тепърва ще ни тровят с шистовия газ. “Шеврон” ще съсипе Добруджа, пък руснаците съсипаха цяло море – Аралско, и площи, колкото двайсет Българии.
- Е, сега ЕС…
- Посерковци. Много са ербап да нямало “Южен поток”, ама за “Северен поток” германците мълчат като насрани. Защото са ларж на чуждото, скъперници за своето. Ние сме посерковци, страх ни е да напуснем НАТО. Генерал Дьо Гол посмя да излезе от военната организация на НАТО. За “Южен поток” сега ще се молим на руснаците да не го дадат на турците. Турците казвали, че на българина му идвал акълът, когато бяга или когато сере. Не се смей, турците имат хубави мъдрости. Но “Южен поток” ще има. Ти ще видиш на шести юни.
- Какво на шести юни.
- Ще го честват. И Обама-мама ще го чества.
- Песента е “Бахама-мама”.
- Да. “Бахама-мама” се кахъри как ще омъжи шест дъщери, Обама-мама как ще демократизира шест страни.
- Кое ще честват?
- Десанта. Той започна на шести юни 1944-а в 00.6 часа. Тогава българите нямахме лятно време, англичаните бяха на GMT+2 и бяхме на еднакво време. Беше забранено да слушаме. Аз, без да чупя пломбата – пломбата беше от червен восък с печата с герба на Царство България, – въртях през задния капак шайбата на кордата за настройване на телефункена. Ед Мъроу каза “Те падат покосени на европейския бряг и пясъкът попива кръвта. От нас кръвта, от европейците пясъка”. Дотогава беше от руснаците – кръвта, от Щатите – ленд-лиза.
- Какъв ленд-лиз?
- Военните доставки. А сега затварям телефона, щото пуснаха Ходорковски.
- Кааак! Путин отдавна го пусна и лично бившият външен министър Ханс-Дитрих Геншер…
- Оди мочай.
Много дълго беше да обяснявам, че пианистът Ходорковски не е Ходорковски, който след 10 години в затвора се появи на мегдана, дето в Киев му викат “Майдана”. Че Radio Symphony New York са пуснали как Ходорковски свири “Мазепа”; не операта “Мазепа” на Чайковски, ами “Трансцедентален етюд #4 Мазепа” на Лист. Че Мазепа съм го виждал само на украинската банкнота от 10 гривни, но сега в Украйна ще стане, каквото е станало с Мазепа. Затова слушам “Мазепа” на Лист.
Когато Бетовен чул как свири хлапенцето Лист, качил се на подиума и го целунал по челото. В парижката консерватория не приели Лист, понеже бил чужденец. Глупави франсета. Салиери, Паганини, Берлиоз, Брамс, Вагнер се прехласвали, когато свирел Лист. Шопен казал “Аз обичам моята музика, когато я свири Лист”. Блестящият композитор и пианист Григ се поклонил на Лист, когато Лист от прима виста изсвирил по-хубаво от Григ неговия Концерт за пиано и оркестър в ла минор. В Украйна една откачена казачка атаманка с плитка щяла да убие Лист и себе си от ревност, понеже Лист заживял с принцесата от полски произход Каролина Зайн-Витгенщайн в имението й във Воронинце, между Киев и Одеса. Отдал се на композиране, но когато научил, че Бетовен умрял и глупавите сметкаджии германците – щото са ларж на чуждото, скъперници на своето – не могат да съберат пари за паметник на Бетовен, тръгнал пак на турнета, за да събере пари за паметник на Бетовен в Бон.
Монтен философски не счупвал хатъра на френския крал. Лист с поразяващите ръце, които на пианото били като шест ръце, бил и поразяваща уста. Когато руският император казал нещо на придворните си, Лист спрял да свири и казал: Аз пазя тишина, когато говори Негово величество Николай I, император на Русия, велик княз на Финландия и цар на Полша.
Всичко това не можех да го обясня по телефона. Сега съжалявам, че нагрубих стария си приятел. Заклех се пред Вербена да не нагрубявам. Христос воскресе.
Димитри Иванов
В. Сега
а "Златен рог" ресторантъе на снимката, защото така се казва - Вебена - фирмата, която спечели две дела срещу община Ямбол за достъпа до ямболския парк
снимка Стойчо Стойчев