Илко Капелев
Някъде бях чел, че колкото години си бил в робство, толкова години ти трябват, за да избиеш комплексите от робството. Какво да се прави, веригите, докато бъдат прибрани в чувала на времето, дълго още дрънчат след снемането им... И ако трябва да се доверим на тази зловещо-философска теза, простите сметки показват, че българското национално съзнание ще бъде обременено още... 344 години. Така е, защото след общо 480 години в османския ярем досега са изминали само 136...
Съвсем неотдавна достолепният Любомир Левчев (комай единствен от пишещите братя, който се появява на бял свят с първата си стихосбирка като “покорител на зведите” – каква интелигентна самонадеяност в “Звездите са мои”!), прогнозира в интервю на Валерия Велева, че заради тежките ни грехове поколенията ще ни проклинат... Аз не зная дали идните поколения ще ни проклинат – може да ни простят така както се прощава на дедите (това също е утеха!), но ми се струва, че над нас тегне проклятието на отците на нова България. Заради това, че предаваме идеалите им, заради това, че доброволно обругаваме най-ценното, което ни завещаха – яростта да браниш свободата си... Всичко свято, което ни завещаха, проливайки кръвта си, някои днес упорито искат да прахосаме: мъжество, вяра, доблест, родолюбие, жертвоготовност...
Кой и в името на какво е готов да се жертва сега? Името на България бледнее, армията ни е “въоръжена” с дръгливи призраци от времето на болшевизма, институциите са в упадък... И не разбираме, че европейските бричове отдавна ни стягат, щом самите европейци не знаят какво да правят с нас и ни приемат като бодлива топка, която са вкарали в гащите си... Можем ли да си представим как Левски би погледнал на своето отечество днес (за когото още твърдим, че е предаден от българин)? Ами Ботев (за когото още спорим от черкезин ли е убит или от четник), ами Алеко (който падна от куршума на своя герой заради подигравките му над него), ами Вапцаров (който и под дулото на автомата не предаде вярата си)... Всички те мечтаеха за чиста и свята република, но не можаха да я видят, защото не искаха да се съобразят с онази поговорка, съгласно която... “покорна главица сабя не я сече”.
Около 140 години по-късно (от времето на Левски и Ботев) ние нехаем за своето отечество и раболепничим пред чужди символи. Историята, колкото и кръвожадна да е тя (според Солженицин), няма да ни прости това...