Те са точно осмина – 3 енергични момчета и 5 усмихнати момичета. Студенти. От Белгия.  На възраст от 16 до 23 г. Членове на скаутска организация в която доброволния труд е нещо обичайно, както и помощта за възрастни, болни  хора или деца-сираци. След акциите си в Румъния, Хърватска, Словения, Босна интересът им се насочва към България.

По една случайност Интернет ги свързва със Сием Тунси, която от години живее във Войника. Тя им предлага гостоприемството си и връзка с кметството за осигуряване на обекти за скаутски труд. От там нататък всичко е много лесно. Определените за гостуване 5 дни в стралджанската община започват с лъчезарното „Бонжур!” , което много скоро заменят с българското „Добър ден!” Възрастните жители на селото много скоро свикват и с редовното обръщение „Жо тем!” Още в първия ден на труд в  потъналия в храсталаци парк, войничани казват „Браво!” на скаутите. Радват се на селската градина където слънчевите лъчи вече достигат до всяко кътче. Но и не спират да питат гостите си от Белгия защо го правят. Отговорът е повече от безинтересен: „Искаме да помагаме!” Сием Тунси, хазяйката,която предоставя двора си за палатките на скаутите,  е първата, която се присъединява към  бригадата. И чисти наравно с младежите без да се щади. Присъединяват се и други по-млади жители на селото, читалищните работници, хора от кметството. Преобразен е двора на здравната служба, както и този  на църквата.  Последния трудов ден е посветен за почистване района около читалището. Момчетата , които още от първия ден научили  що е това мотика, показват колко добре  я използват при почистване на тревите, момичетата  пазят лакираните нокти с ръкавици, но не се боят да дърпат всеки плевел, който не си е на мястото. Спират за почивка, колкото да имат време за младежка прегръдка или влюбена целувка, за кратка закачка или глътка вода. В очакване са на поредната щастлива вечер в дома на Сием , където  ще се забавляват  с песните, които обичат.  И с трапезата на домакина Майк.

     Скаутите са от  Faimes  където живеят 3 000 души и от тях 150 са скаути. Движението е не само популярно, то е предпочитано от младите хора.  Селин и Женифер, които са признати шефове в групата,  не дават никакви индикации, че са по-важни от  Луиза, Мари, Адриан, Рубен, Шарл и  Уиуи. Петте дни във Войника са достатъчни, за да потвърдят, че обичат България, че са готови всеки ден да хапват баница. И че са очаровани от разходката с магарешка каручка! Добавят обещанието догодина отново да гостуват във Войника. И отново да се потрудят в полза на селото. Защото им харесва!

Надя ЖЕЧЕВА