РОСИЦА БАКАЛОВА
Обръшам се с молба към всички министри, президенти, министър-председатели, кметове, депутати, кандидати за депутати, общински съветници, всякакви началници, директори на нещо си, „звезди“ от национален и регионален мащаб, СПРЕТЕ ДА НИ СЕ НАТРАПВАТЕ И ДОСАЖДАТЕ НА 15- и септември. Не идвайте и не ни четете скучните си, захаросано патетични и клиширани слова! Отегчавате учениците, а учители и родители ви слушаме с половин ухо и огромно омерзени. Превръщате част от тържествата в протяжна логорея, досаждате никому ненужни съвети, призиви, а и шокирате с немислими лексикални буламачи.
Елате, добре сте дошли през учебната година, в някой делничен ден.Изненадващо- за вас и за нас. Елата, да пием по кафе, да поговорим, човешки, да попитате с какво можете да помогнете, какво можем заедно да променим ,за да чуете идеите ни, да ги приложите на практика, за да Ви кажем и ние с какво можем да помогнем- на Вас, на нас, на децата.
Как пък един пиар не можа да напише едно нормално, човешко и неклиширано слово, как пък поне веднъж един „големец“ не успя да каже три смислени, човешки изречения, да се пошегува така, че даже децата да се засмеят?! Как пък един път никой не се опита да бъде искрен!?
Като чуя поредното досадно каканижещо същество, съсипващо поредния непразнуван в душите празник се сещам за Маркес, който в един свой роман беше написал: „Господи, това е по-дълго и от болка!“
Явно скоро в Родината ни няма да свърши и тази болка!
Моля Ви, не идвайте!