Сретение Господне, който се отбелязва на 2 февруари, е един от 12-те големи християнски празници през годината. Тогава се навършват 40 дни от раждането на Иисус Христос. Според Мойсеевия закон всяко първородно момче трябва да бъде посвещавано или представяно на Бога. Затова Дева Мария донесла Младенеца в Йерусалимския храм. Този закон определял веднага след навършването на 40 дни от рождението на момчето майката да принесе в жертва на Бога агне. Ако е бедна, принасяла в жертва два гълъба. Богородица спазила повелята и заклала два гълъба, тъй като била бедна жена.
Така от онези древни времена до днес е останал обичаят на 40-ия ден от раждането на дете майката да го носи в църква, за да го представи на Бога, да отпразнува своето очищение и да се прави угощение в чест на детето.

Прието е да се вярва, че Богородица закриля майките и бременните и бди над раждаемостта в семейството. Затова по време на раждане бабите, които акушират, поставяли иконата на Дева Мария с младенеца в стаята на родилката, която отправяла към нея молба за помощ и леко раждане.
На Сретение Господне не се работи, за да не се раждат децата белязани. Жените не докосват остри предмети, не режат хляб, не секат дърва, не взимат игла да шият или куки да плетат, за да са здрави децата.

На този ден жените месят питки и раздават в две къщи. Когато има бременна жена, гадаят какво дете ще се роди по това дали мъж или жена ще посетят дома й в този ден. Девойките също гадаят за бъдещия си съпруг по мъжа, когото пръв ще срещнат - вярвало се, че той ще прилича на него по външен вид и по характер. За да не срещнат някой грозен, размъкнат в облеклото, мързелив, избухлив или пияница, девойките понякога не излизали от селището до късно след пладне, когато се смятало, че отпада силата на предопределението за качествата на бъдещия съпруг.
Най-ранното честване на празника Сретение Господне било узаконено в Йерусалим през IV век. В Константинопол то било въведено от Юстиниян през VI век, а на запад папа Сергий го вписва в календара в края на VII век.