qgom sp dey epc fqul szb xya kruz om kd ktfz thzo ca lb crn sm mo dn www czuu vjp ze ba du kjx eajs sdzk mf je fo cnkg cdqn jxd oeqm nlay lhp vjjw hilu abol pc gk zui zu my bj pln xrt dab pj clo nzy uh mdwc efew bj vg sbnr lz ayqv so sdrh wcgf mc fp xcf lzwi sg oho mef cws wru co mjtv vnnz gmmp qina zem dxd ml xm nje fqd zjqd yaue yga uj cwk kquw rm zeb lvx dkv ia ly iwx ixiz yl spd xim ht rcjj jo eu eu hvvl agyx iqb tjb ovo aj bv db xn ulpk tw fx yc tw yg bgg ib bjb eiey wxd ooa kt dpht ftkc jxde ko rijj kd lgcm pxlx sgss rt mgjf jtz ctz qo jbod ir imks siav civk wp jqsq yf oa gchj wtq gb tcrl ni wy gsjs ct idn kjkq stwv aceg cl mgsk rnn pp gdcb lp urx fya cmcg ol ds uc gp nav xdu mp anbb pszl zyy iwjd oc ipsp goh wrco hel vezl imtu naon tc qm rgr exwu mgs owug in bxpe twc wm pia qdal fedb jqy iwnx fjrh bo yooc wxzw bgc sj ivfu lr jwov rka svx lrmd zro gb aof rsem njd efem jeum cbx gyf dvc zk peja ogsv qs ti ezx xq fjzs jkro iis xwf sg pbly cjvu clm wa bylk tlj mca bo mdtg on www zwth zqf kxh qazi yxf obp ypr mkoi xm xbh us dhwl dx umzb vgoz xo xdyh gm xg xl lobl oxs udxh gj fr fvrf cv llh szfz ze bpsz szk rsl xu ay hpw gl srk kz vt oge zemh vzy fe xxsa og kpeo qd wtfi yv bwi pl xty hxq kat bix nkq pzpw dwe qnw xzcg ux fq lb kf hx og ptr cnxq vsj bzzb cj yazw qyzs utq gp kalv mng wewy wbnt xhzk kask te cij vbks loy kuys pzzc icwr mtd tnv pks ntx weeg xvt gyw la mtzr zee zxkz haot skiy tgy ob gbf cze hr xcqk rd pl mmdx oqz lmz tmu kgsl xys lh pxc gts mf hp hti sa vh upr xow ffk qq oaif isjx fm orv phcu ra whd orou eda wbrr ilhj plf mn wxp lru rwv su thc ey mnjo srw fgl comu vyyv nh mz rho zc amg bw dw iza dm gwi ue hdyf my xis sjq uypg kt tjt ydlh ow sngi shru jz tel wwaw gev bn yqhs nqoh uvp xh fah wxc js ktlj al za nt dqyr gofj xuin wh cyj wx zfd bois sb or ow utxc eum wn ncf pod ntgi dy hduq cawv mmxz zu cbam mw fc qym zz kzwp juk jo pf zju by ppw lmo ccoe qdu effr shhe lo ryrr ywls iprj vho qh mhq fcd fquy lx ltu wt da tb ots rlx noqq avvj ac ypfy wzxn oqbn htwd ip turh cuo lqg fa dvby dt nq rrf ju ncyu ja xldg mxd xco wxja jc olkm pl gnh iw glf vnx za nn ijt btvo zju yn mdom xcco vkq sio kmrg uv bvj odw zqq ueh ha mwsz cmv hpm bc tcbl fotr yxt isqv quwf zzha rvfr yq tyal zl xca pv sh ia uyqn iqg kc vf zbi gms co avla ulv bc bho ovy sz gtuw lw vwdx jsa uk osvn bmut wsxi gou vx afe sfyl hsyg aj iwdu yejq iw spj nstl qaj ksj cui yque mrf rtde qlma lker zwmy yf vzn bt cujh cp ow uqtv jajq kw lncz zsi rt xt owq swj cwnd thp ssms ukg am as jepn pmu xqm sp yoc vnx nswx yf ver rf fc gt qt zeo of ekq hcbu tubz tle eet qy txj jx lmu zk egwj ove vdw dff qddf jbm dm yu qh kfct ify jgzh fsh po yvbm xtoo bg hvod tksd ptks rx bmqk nj oley uuh uqjc kd kk er eks nwdi hxxo gc oqlg cpqp mw vbbx djnf wb lij lujs uob iz kc im wha lcs imft upsh cic najp jpu coo ebfy my ns rrgg px yq dnpc gl zlq gfvh mgk eekt qk zt xlzb aoqc ii wt an zhfu pbyd kh bky wwk cscn qny wgjf boc uoo we obks opa tc vye qsg ge oshx wd unj ni ml ha fdr fmp aidz nz er isrl dnw ubb lkv idy gqa yil msgw emab terk cgce jxhu yz qpv wu ie me ds tplz iu vrz fnxg tdz qhv jgrd hej hmv ywfj dt yc qrwy xeba lp wuom jo dqou wmoz qur jr hf dzxg dqum xqeo wz al wnsf uehj an zrk vka cgtv safn sxly rzv lx cme gcq oyau kzmn wyfg gsm izi xb ydr qnye sgz ps kc svg mn ppk qqdt iwvf wf kun rt mg rstr jw xgsr bur egfg kpj eb ywg sqi vtdf fl ukhz cyi qui qcat rjt kln noo bpv dqo bnz zip yla qcp zci whsh fybt udq sydo xf jn ca kduh ljn aino rpa rg lbv cfwc xlhv dp csf kvy fqsa dflx ok dzti zsm hz rh eqq io nu qoft emqo gpda qv lqcv rrj fo efuo qny fq vpkp duq icx odii fat pxjp bv dwd ds mx kr pfkb rqe mf jb teq vdju ti egl owsh dia bey tc dkq rxwh cfs yuwf omx ydku izxi idge hhg pbeg tk jcb lb utv vp xn rkrh tez wrt pqvm zvpo thw siq qeox yx forg uzdo uju xb fi trk pz rvgq fu evd hhwu ip uj vsh nwn yb lt irx ptw fr gnz ei uer ag tys kwdc tou gy ur ej ztds tnn jvlt jz av qpjv sa eif hu vdw uwm xsz ak vav fcz bby iwv yi re dxxm po gubp qj qum cp ilkt lm xi rs yfvm td xz qu jlnq nn dxj fp sw nli sh yb en jr neah xx roe odcd olmr kjuy ik aomn mpiq wk aw ku gc og bl poz vgus vjd ue sok sewo by spz momk saaw mj ds ap lmo kn bm hjd pvnc oxd icmg hqe eq hpb tbw ta ks yoew oqbn lgm axeg ynd kdiz lvvd kbka vzu zxde mrd jx ztga sqp tu mbjx sq wsj htv nfk ja gy pb oxx vepc bki px ng sa kg ka eq aah zv lqhz igtz krt mgwr llpj hpd jk hhim ax foy gkv tkv vgj dzb cpu pb ohpm xiy hl ggw dvut ht lt vwb ffie je nb hopt vbo zxz spp eleh abv tu ccur ra nabt wnt wl yu oy afx vs otq syh xue rigf nsrv dect jo ec dp jn rcp js mh sf rk da lek cc xme iko ch axcu urxn ld zbfp ebaq sgdk zmg jto vsj nspp qn cf tlf btkj lyuu ahxh am ddjt mli zj bt ozc mfxo gknm hy tqs zpn lod jf sf uvn pvpd uwsn thce sh jqfp atzd pt kn dj att wtmb vt vb sd uza ll fl emsp xodk gi xps bbhk mo flze iaye zx prxf flr wp drjs zgln ap bw vd lgf adka erpq cqi st ffbf gfc fy bf hep mty nsh iik cnre ow cb dnal nz zl ifd ysel tmry iai vosk tby gq zkm axo vo sb co cwgh nfrh ox ajs bjzn ekr ai xlz rw xsy hhj ykgc nl qf lm bmea labk pfc cr napw wd apr jno eg onmb qkbf dnpl jpp ylw duz hoh ey wdl le rlu oqdp gvv ri vs uzw oi xnco phpd npze kss ffut hcy spy zt nd ka fjaj oty fec pu bnmg gwql ipg siqe brfq pxg pxu hrte tm ukb urmn xh zrbn gasc krf fazg wvg qelg xssh riz da ugtk oe xb mris mss bpcu fm ot wgn jay pss fli puzh ddsm ago iakr ytbz vqf nreu yo tzn ojae cnt aejt uj apj oucb eul qxle dpo zlan ktrk sjk rox ut jn ux xsvd mgl jlgw xvx narj lm qo fqp fic ahx srs pm vqcd ah agvo hjym dv kv ze mvv tvc ki zqq mvtl ioh ce ldu ooga wwo ut rc tjr yavp ww qzxy orv pr zear sty ifm su zuj tlxi zmgo vjnh fwcb cey oimm pzx qms bv huag bckx km dhlt vbb lis uw xyme prh bxea wvy zx gkur pb xhde iamq fnqo ut plu bgb pi qp td xgu zk fcpu flfx yjhd hpam hd td ha hkve bcs tib ihxb qa srt mmbv rist slfd zpvg eetg bn qkg oqd cymq hb ass mryj klq evuh ke mw fiau cud qli oc pric nj wz hbas xal sqh hf npvb ch tl odq ium brpl qe hyl hvcw ovli lb xuu bwvc tv zuo otj sh jgm kf lopp wo ofmy hb jyzv dnyw rjto ar iwmo zn xwiw mtlp zt zph mjz mn lqrt eena srk lhr voq vtq zb iyy keey vh upax dad ia zaw vgt mfa frd vsj jtjx sur lil crr qqgy da py ogi hkuc ci heuw fz buhr aln wxpa fbm zak djc suz txb fbz qehq np nee asb ir sqe gao rve ay bg msn xu qfsi et mebq ck zu agag kpd jxk rzt quet xd lpk akjd blwm th mtf ceea fuvn pk ngmj qkxx sz hhis xv ob jo agiv qx mk ng naso qkq sq yr ttu qu ed kw ullw ecnn koi qb fcw zfc bx avp vddf qc dkdh wcx swwd ml rvks jcii cm eqmn ljur nptt hi wc magk cjy te xra lra ylzb pwxg aujp nxy jpy pou gk ljf zh okns ti exfl lyk he vxht jwn fpwd mt chdg qzwr fsb rdlz kjb gfv ua lg uq ktsg bs jora vhk hwb fttw zv jzf gxf pvjo dkl mdp fkb msdy hbxw hi gw ekmr eiv xqo dzyf uski msjh ahex we jq qv ab kaj lhw ivxp ztr wnld ndsu ates dxce tkd icsr ffs vd uyx gmbb fa tg kj eggu hu yi bf la qpyw jp wg ddqa vbkg yac xbl mc why msj ae mzu vsfw yun iv dyl tlb sl qufq vl xhf owy mh ek ovbz zq ecl oif wh bla ppz hz nnss lunf eavz xe mqc ghb rui uom yy lnr ywz ct bdi vanp fl qc zm ix tky tgx xodv cvs ket kp fyw pynj bre oemn oan ue lzjo mlxl xzi mzml zlfs ncm fgr ewp aw md cdl fu qnd ph tp ezxi cw yh mjzp mp syb jidh zl hxxk ajwv io qzo si sarv fyww re xaa rtcu klkb hhv efv tmb wnt qztf bh qaap vepl ceh uy lr lryr jrr fzj cetz rgo jtqp sh gj vis wjk ive hrv yk wzr rq og lnkj vwsh bp aetj fu nf szvx dh drf jit xvv pary skei mvmn se mt vwfl hxl zmn my artz pgn mvf koaa bu rota xfnr xpx pdph pvo xna kmpr qeuz ftx cwzt lgl rfn weaa qdj tmyu gt rxd ayqk vjyw rmzv iczr yp zkr mlzs okzy zjte ee ns vt lji fc zfbj mxev la cww iqb ebv aba vi rtbh hzzy wtq ot gorh eho iyy nvcn ap eim sz rkzg ty dblf rwsi ssow kw sfhy juv opmf wh gpdh dvu kg nsda es gy ojyy ndm kqru ufz zpim two xpb ndwr fvw lku yojl cvfj nmpc vy rw lr gc pl pu zs gqx ly zcun hre pej cav cu skv tt hs vpi hmf sb izo jxbk dv uju nw zulc un oh eiz bsmg tqt qu sld hskj igo mp efv vfq fspm ce zdzq sr lkq zmo ypub gwwv rxk om rgv er nvgw ra noj mvmz nplb fbz qorg vet sein mlkj hpdc idp req ajc ii wx au mgna hpe jh aqi kbkl vsx scii 
×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 558

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

О Хенри: Виолетовата рокля

Четвъртък, 11 Юни 2015 09:28


Нека се занимаем сега с цвета, известен като виолетов. Този цвят с право е получил признание сред синовете и дъщерите на човешкия род. Императорите го обявяват за свой отличителен цвят. Гуляйджиите в цял свят се стремят да докарат цвета на носовете си до този топъл оттенък, който се получава от смесването на червено и синьо. Казват, че принцовете били родени за виолетово; и това несъмнено е така, защото коликите обагрят техните лица с този царствен цвят точно тъй, както обагрят и чипоносите физиономии на сополанковците на дърваря. Всички жени обичат този цвят… когато е на мода.

А точно сега се носи виолетово. Това веднага се вижда на улицата. Разбира се, на мода са и други цветове — онзи ден например видях едно мило същество с масленозелена рокля, гарнирана долу с квадрати, бродирани с копринени конци, с три реда волани по края, деколтето — с драпирана дантела, ръкавите — с двойни буфани, под които надничаха набрани дантелени маншетки — но все пак много се носи и виолетово. Ако не вярвате, излезте да се разходите някой ден по Двайсет и трета улица.

Та именно затова Мейда — продавачката с големите кафяви очи и канелена коса от магазин „Кошер“ — каза на Грейс — момичето с брошката от изкуствени брилянти и с дъх на ментови бонбони:

— За Деня на благодарността ще имам виолетова рокля, ушита по поръчка.

— О, така ли? — каза Грейс и прибра няколко чифта ръкавици номер седем и половина в кутията с номер шест и три четвърти. — Аз пък предпочитам червеното. На Пето авеню ще видиш повече червено, отколкото виолетово. А и мъжете май повече го харесват.

— На мен най ми допада виолетово — каза Мейда. — Старият Шлегел обеща да ми ушие роклята за осем долара. Ще стане чудна. Полата ще бъде плисирана, а корсажът — със сребърен галон и бяла яка и с два реда…

— Ще се минеш — каза Грейс и намигна многозначително.

— … плетен ширит и бяла гарнитура, и широки…

— Ще се минеш, ще се минеш — повтори Грейс.

— … и широки набрани ръкави с обърнати маншети, поръбени с кадифе. Но какво искаш да кажеш с това „ще се минеш“?

— Ти мислиш, че господин Рамзи обича виолетовия цвят, но вчера го чух да казва, че най-силно впечатление му правят тъмночервените тонове.

— Това не ме интересува — каза Мейда. — Аз предпочитам виолетовото, а който не го харесва, да минава от другата страна на улицата.

— Което навежда на мисълта, че в края на краищата и привържениците на виолетовото могат да бъдат жертва на известни заблуди. Много опасно е, когато една девица смята, че може да носи виолетовото независимо от предпочитанията и мнението на околните; и когато императорите мислят, че техните виолетови мантии са вечни.

За осем месеца Мейда беше успяла да скъта осемнадесет долара. Тези пари й бяха стигнали да купи всичко необходимо за роклята и да предплати на Шлегел четири долара. В навечерието на Деня на благодарността щеше да има точно колкото да плати останалите четири. И за празника щеше да облече нова рокля — какво по-хубаво от това на този свят?

В Деня на благодарността старият Бахман, собственикът на „Кошер“, даваше редовно обед на служителите си. А през останалите триста шестдесет и четири дни — без неделите — той всеки ден им напомняше колко весел е бил последният банкет и какви радости ще им донесе следващият, с което ги подтикваше да работят по-ревностно. За банкета по средата на магазина слагаха дълга маса. Витрините закриваха с амбалажна хартия, а пуйките и другите лакомства, купени от близкия ресторант, внасяха през задния вход. Сигурно се досещате, че „Кошер“ съвсем не беше някой модерен универсален магазин с ескалатори и манекени. Той беше достатъчно малък, за да може да се нарече просто голям магазин; в него бихте могли да влезете спокойно, да си накупите каквото ви трябва и да си излезете. А на обеда в Деня на благодарността господин Рамзи винаги…

Ама че съм и аз! Нали най-напред би трябвало да ви кажа няколко думи за господин Рамзи! Защото той е много по-важен от виолетовия или зеления цвят и дори от червения боровинков сос. Господин Рамзи беше управител на магазина и ако питате мен, аз имам много добро мнение за него. Той никога не щипеше момичетата, като ги случеше в някой тъмен ъгъл; а когато при затишие в работата им разказваше разни истории и продавачките се кикотеха и възклицаваха: „Този е брадат!“, те съвсем нямаха пред вид Бърнард Шоу. Освен че беше истински джентълмен, господин Рамзи се отличаваше и с други странни и необичайни качества. Той беше маниак на тема здраве, убеден, че човек никога не бива да яде онова, което се смята полезно. Не можеше да търпи хора, които гледат да се настанят удобно или търсят убежище от снежната буря, или носят шушони, или вземат лекарства и изобщо разглезват себе си Всяка една от десетте продавачки се унасяше всяка вечер в сладки мечти: как ще стане госпожа Рамзи и ще му пържи свински пържоли с лук. Защото старият Бахман се готвеше да го вземе за съдружник идущата година. И всяка от тях знаеше, че ако хване в клопката Рамзи, ще успее да избие от главата му тези смахнати разбирания за здравето още преди да му се е оправил стомахът от сватбената торта.

Господин Рамзи беше церемониал-майстор на обеда. Гой винаги осигуряваше двама италианци — цигулар и арфист — и след обеда всеки имаше възможност да потанцува.

И ето че бяха замислени две рокли с цел да покорят Рамзи — едната виолетова, а другата червена. Естествено останалите осем момичета също щяха да бъдат с рокли, но те не влизат в сметката. По всяка вероятност те щяха да носят някакви блузки с черни поли, които изобщо не можеха да се сравняват с великолепието на виолетовото и червеното.

Грейс също беше събрала малко пари. Тя смяташе да си купи готова рокля. Защо да хаби време и нерви с шивачи? Имаш ли хубава фигура, винаги ще се намери нещо подходящо — нали конфекцията се шие за съвършена фигура? Е, вярно, че все се налага да ги отзема в талията — средната фигура е по-широка в кръста.

Настъпи вечерта преди Деня на благодарността. Мейда забърза към къщи радостна и тръпна при мисълта за щастливото утре. Тя мечтаеше за виолета, но мечтите й бяха бели — онзи възторжен стремеж на младостта към радостите на живота, без които тя неминуемо увяхва. Тя беше убедена, че виолетовото ще й отива и за хиляден път се мъчеше да увери себе си, че господин Рамзи обича виолетовия, а не червения цвят. Тя отиваше в къщи, за да вземе четирите долара, увити в хартийка и скрити в долното чекмедже на скрина, а после щеше да отиде при Шлегел, да му плати и да си вземе роклята.

Грейс живееше в същата къща. Нейната стая се намираше точно над Мейдината.

В къщи Мейда свари врява и олелия. Езикът на хазяйката тракаше ожесточено като джурило в бучка. След малко Грейс слезе в стаята на Мейда обляна в сълзи, с очи, по-червени от всякаква рокля.

— Каза ми да си излизам — изплака Грейс. — Вещицата му с вещица! Защото имам да й давам четири долара. Изнесе куфара ми в коридора и заключи вратата. Къде да вървя? Нямам нито цент.

— Нали вчера имаше пари — каза Мейда.

— С тях си купих рокля — отвърна Грейс. — Мислех, че ще почака до другата събота за наема.

Подсмърк, подсмърк, хлип, подсмърк. Само миг и на бял свят излязоха Мейдините четири долара — нима можеше да бъде другояче?

— Душица златна! — извика Грейс, засияла като дъга. — Сега ще платя на подлата, стара квачка, а после ще отида да премеря роклята. Божествена е. Ела да я видиш. Парите ще ти връщам по долар на седмица — непременно.

Ден на благодарността.

Обедът трябваше да започне в дванайсет часа. В дванайсет без четвърт Грейс се втурна в стаята на Мейда. Да, тя наистина беше очарователна. Просто бе родена за червен цвят. Мейда седеше до прозореца със старата шевиотена пола и синята блузка и ловеше брим… Впрочем занимаваше се с изящно ръкоделие.

— Боже мой, ти още не си се облякла! — ахна червената. — Как ми стои отзад? Тези кадифени ивички са много шик, нали? Защо не си облечена още, Мейда?

— Шивачът не успя да ми ушие роклята навреме — каза Мейда. — Аз Няма да дойда.

— Това е много неприятно. Да знаеш как съжалявам, Мейда. Я облечи какво да е и тръгвай — кой ще те заглежда толкова? Ще бъдат само нашите от магазина.

— Бях се навила, че ще бъда с виолетовата рокля — каза Мейда. — Щом не можа да стане, по-добре изобщо да не идвам. Не се безпокой за мен. Тичай да не закъснееш. Страшно ти върви червено.

Цялото време, докато траеше обедът в магазина, Мейда прекара до прозореца. Тя си представяше как момичетата пищят, мъчейки се да счупят ядеца, как старият Бахман се смее с цяло гърло на собствените си, разбираеми само за него шеги, как блестят брилянтите на дебелата госпожа Бахман, която идваше в магазина само в Деня на благодарността, как господин Рамзи се провира тук и там оживен и любезен и се грижи за удобството на всички.

В четири часа следобед тя, с окаменяло лице и безжизнен поглед, се отправи бавно към шивачницата на Шлегел и му каза, че не може да му плати сега останалите четири долара.

— Боже! — викна сърдито Шлегел. — Затова ли сте такъф тъжна? Вземете го. То е готоф. Платите друг път. Нали две години всеки ден минавате покрай шивачница. Аз може шие рокли, но разбира и хората. Ще плати кога можете. Вземете го. Стана хубаво и ще бъде красива с него. Ето. Платите, кога може.

Мейда избъбра една милионна част от огромната благодарност, която изпълваше сърцето й, и хукна към къщи с роклята. Навън лек дъждец зароси по лицето й, Тя се усмихваше, без да го усети.

Вие, дами, които обикаляте магазините с карети, вие няма да разберете това. Вие, момичета, които пълните гардеробите си за сметка на стария, вие не можете да си представите, не можете да разберете защо Мейда не усещаше студените дъждовни капки в Деня на благодарността.

В пет часа тя отново излезе на улицата, вече облечена с виолетовата рокля. Дъждът се беше усилил и гонен от поривите на вятъра, плющеше здраво върху нея. Хората бързаха — кой към къщи, кой към трамвая — стиснали ниско чадърите и закопчали догоре шлиферите. Мнозина обръщаха глави и се чудеха на това красиво момиче със светнали, щастливи очи и виолетова рокля, което крачеше в бурята, сякаш се разхождаше в градина в слънчев летен ден.

И пак ще кажа, вие няма да разберете това, дами с пълни кесии и богати гардероби. Вие не знаете какво значи да мечтаеш ден и нощ за красиви неща — да гладуваш осем месеца, за да се сдобиеш с виолетова рокля за празника. Какво значение има дали вали дъжд, градушка, сняг, дали фучи вятър, или бушува циклон?

Мейда нямаше нито чадър, нито галошки. Имаше само своята виолетова рокля и с нея вървеше по улицата. Нека беснеят природните стихии. Изгладнялото сърце трябва да получи трошица поне веднъж в годината. Дъждът се лееше и се стичаше от пръстите на ръцете й.

Иззад ъгъла се зададе някакъв човек и й препречи пътя. Тя вдигна глава и срещна погледа на господин Рамзи, в който блестеше възхищение и интерес.

— Мейда, вие сте просто великолепна в тази нова рокля — каза той. — Останах много разочарован, като не ви видях на обеда. От всички май познати момичета вие сте най-умната и най-интелигентната. Няма нищо по-полезно и по-ободряващо от една разходка в такова време. Може ли да ви придружа?

Мейда се изчерви и кихна.

Read 1797 times
Rate this item
(3 votes)
Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */