Бинка Величкова
Изпитах приятно вълнение, когато след 19 години отново чух гласа на бившата моя ученичка Роси Динева. Момичето обясни, че възнамеряват да организират среща и ме покани, назовавайки датата.
Само преди дни бях получила инсулт, макар и не тежък, слава Богу! Но тази покана не само ме трогна, а донякъде мобилизира волята ми. Казвах си,че искам и трябва да бъда сред тях, защото много желаех отново да ги видя! И в уречената вечер (на 27 август 2016 година) „чудото” наистина настъпи! Е, походката ми все още не беше твърде стабилна и самоуверена, но все пак намерих сили и смелост да се озова в уютния бар-ресторант „Странджа” заедно с тях! Изчаках ги в центъра на градчето ни, защото техния сборен пункт беше в двора на училището, откъдето бяха тръгнали някога, тоест през далечната 1997 година, на своя абитуриентски бал... Когато ги видях да приближават, с усилие овладях обзелия ме силен трепет. А те бяха почти същите! Да, пораснали, някак по-уравновесени, но и игривите пламъчета в очите им не бяха угаснали...
Бяха поканили първите си учители от началния етап на обучение – Л. Байрактарова и Г. Петкова. Както и класната си ръководителка Мария Андреева, която ги пое, когато пораснаха пред очите ми. Благодаря им,че оказаха тази чест и на мене – тяхната дългогодишна преподавателка по български език и литература.
Събраха се почти всички, с малки изключения – предимно работещите в чужбина. И неколцина отсъстващи по важни, сериозни причини навярно. Но в паметта ми оживяха спомените и за тях, независимо, че не бяха сред бившите си съученици! А когато спомените са ярки и колоритни, никак не е трудно да бъдат съживени.
Женствената Роси Динева, с изразителни черти на лицето и чудесен профил; трите грациозни момичета: Дарина Димитрова, Галина Чалъкова и Данчето Ангелова, умело съхранили и досега своето изящество и стил; нежната и миловидната Мими, добра към всички, услужлива и толерантна; усмихната и старателна Краси Д. Кирова, съсредоточена и даваща изчерпателни, задълбочени отговори на всеки мой въпрос; Дончето Кирова с нейния богат речник и аналитична мисъл, одухотворено лице и момичешки чар; взискателната и към себе си, и към другите Жана Караиванова; веселата, мургава хубавица Вили; тихата, скромна и прекрасна Антоанета, сладураната Нели... Нека ми простят дамите – много от тях навярно имат нови фамилии вече, но ги помня с предишните (като госпожици).
А нима мога за забравя жизнерадостните и щури веселяци – момчетата на випуска?! Изключено! Безкрайна беше радостта ми, че отново пожела да ни срещне съдбата. И горещо благодаря на Бога, че реши да ме остави в света на живите, изпъстрен с мигове, които трудно се забравят. И с личности, които продължаваме да помним и обичаме.
Умният, вежлив и добросърдечен Митко Ненов, скромен и старателен; симпатичният, възпитан и коректен Иван Танев, с обноски на безупречен кавалер; вечният шегобиец на класа Гошо Дросев със своята неотразима, покоряваща усмивка; сърдечният, спокоен и мъжествен Петьо Димитров (Пиер), както и Петьо Николов (Питърс) с неговата дискрутна, закачлива усмивка върху красивото си юношеско лице; чаровният Стоянчо, то чието лице сякаш струеше светлина, умният и забавен Ники Киров; веселякът Митко Орманджиев, момчето с романтичен поглед и оригинални възгледи за живота – Веско Димитров; спокойният и закачлив Ванко Панайотов; както и другият Ванко (Минчев), приятелски настроен към всички в класа, ръсейки шеги и задявки; изисканият, сериозен и с приятни обноски Тошко Даскалов, благовъзпитан и елегантен...
А Катето се оказа рожденичка и получи много благопожелания. И музикален поздрав, разбира се. Спретнатото, ученолюбиво момиченце с живи, неспокойни очички, се беше превърнало през годините в разкошна млада дама с дълги копринени, кестеняви коси, излъчваща класическа женственост. Дали би я познал сега нейният някогашен съученик и обожател Николай? Кой знае...
Когато си тръгнах, минаваше полунощ. Ще останат снимките за спомен, които си направихме. Ще останат съхранени в паметта ми лицата им, топлите думи, благодарността в очите им; тяхното преливащо жизнелюбие, докато танцуваха щуро на дансинга или извиваха кръшно хоро! И мислено си пожелах нова среща с тях. Тогава – до следващата, когато навярно ще дойдат и те, другите, чиито имена не споменах сега. Но никога не съм ги забравяла – невъзможно е!
Късна среща
Отново сред вас – след деветнайсет години,
с някогашния весел единадесети клас...
Толкова време ли е изминало
от оня последен наш учебен час?!
Ех, момичета хубави, забавни момчета,
препускат годините в шеметен бяг...
Но решихте да се съберете
в този забързан, съвременен свят!
Ето, вие сте заедно тук. И е хубаво
да ви гледам, да бъда край вас!
Почти се си същите, не се учудвайте,
макар пораснали, а не в учебния час.
Щом се събрахте, не всичко е минало –
живеят в душите ви млади безброй
спомени свидни и неизстинало
умиление. Носи ги всеки по пътя свой.
Е, до новата, следваща среща,
красиви момичета, неотразими момчета!
Тази вечер доказа ми нещо:
че щом се обичате, пак ще се сберете.
27 август 2016 г.
гр. Болярово