ПЛАЧЪТ НА ЛИБЕРАЛИТЕ
/най-големите противници на Путин са руските комунисти./

Разбирам смешния рев на либералите. От неделя много плачат. Да си в отрицание е естествена реакция. Един млад човек вчера написа, че ни очакват „опашки за хляб“ и „купони“. Страхувал се да не върнат ДКМС. Щял да става септемврийче. Чудя се в коя година живеят тия хора, колко са заблудени и колко неосведомени.

Светът отдавна не се изчерпва с конфликта САЩ – СССР.

Неслучайно най-големите противници на Путин са руските комунисти. Тогава с какъв точно кремълски комунизъм ме плашат реформаторите? Всеки, който отказва да е в час с това, което се случва в съвременния динамичен свят и икономика, изразява грешно и вредно мнение.
Либерализмът и либералното управление на икономиката губят позиции по цял свят, защото теориите му не са правилни и не успяха да издържат теста на времето.

„Невидимата ръка“ на Адам Смит и монетарната теория на Милтън Фридман бяха отречени от съвременното общество. Те обричат световната икономика на спирала от кризи.

Все пак либералното управление на икономиката създаде и насърчаваше финансовата спекула, банкерското лоби и техните политически представители по цял свят.

Банкерите и вълците от Уолстрийт заместиха индустриалците и предприемачите. Те създадоха нова „норма“ – „богатството не трябва да се създава, а да се краде от другите.“ ФЕД реши да спасява икономиката на САЩ с печатането на 3 трилиона допълнителни долари. Временно закрепване, а цената е образуването на гигантски балон в бъдеще. А когато той се спука – Голямата депресия от 1929 г. и 2008 г. ще бъдат детска песничка.

Според нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц само през 2009 г. 61% от операциите на световните фондови борси са извършени от компютри, по математически алгоритми, с пълна елиминация на човешкия фактор. Не ми се мисли какво е положението през 2016 г., при темповете, с които се развиват интернет технологиите.
И докато математиката наистина е желязна и неоспорима наука, технократите не могат да управляват само по цифри – трябва да усещат и пулса на народите си. Те не го усещат - затова търпят поражение след поражение.

През всичките тези години на либерален триумф, защитниците на либерализма успяха да отслабят държавата дотолкова, че тя спря да бъде фактор в живота на хората. Създадоха си идеалните условия за пазарен, хищнически фундаментализъм. Нека не забравяме, че държавата е тази която определя правилата на играта. От нея зависи всичко – и банковите регулации, и икономическата политика, и сигурността, и бизнес средата, и държавната индустрия. Тя е тази, която наистина може да „оправи“ или „развали“ живота на хората.
Либералите все още се опитват да ни вменят, че силната държава се нарича „диктатура“. Не, драги, светът вече не е 1983. Ако не вярвате – питайте Тръмп.

http://www.lentata.com/page_9084.html