Борисов като кмет откри завод за преработка на отпадъците
Ямболският кмет Славов, дори не прави постъпки за общинска система за сепариране на отпадъците, от която годишно градът да спестява около милион лева от продажба на собствените ни /от собствените ни "боклуци"/, рециклирани материали. Дори постъпки не прави, а пари по програми има, има и специални отчисления, но Славов не ги ползва за това..Той иска да вдига размера на таксите на гражданите и на фирмите...
Предвижда се централно, законово-нагласено поскъпване на размера на такса смет с 30-40 процента в големите градове през 2019-та. Представете си какво ни чакаше, ако Кърцъков-Зафиров-Стоянов и изборите не попречиха на СЛАВОВ И ХРАНТУТНИЦИТЕ МУ ДИРЕКТОРИ-АНТИНАРОДНИЦИ да я увеличат така още за тази година. Но спокойно, Славов на него си мяза, ще я вдигнат за следващата, поне с 30 процента. И ще повторят упражнението през 2108-та за 2019-та г. Няма избори, хрантутниците му ще му гласуват, каквото и да предложи...
2020-та Славов си взима шапката и отива да си хапва усвоените през мандатите му парички, които се твърди, че е натрупал нйа-вече спестявайки от заплататта си, а тука ,с разплащанията и връщането на усвоените от Славовото управление пари от незаконни такси по Синята зона, с новия размер на такса смет, с трошащите се плочки п оЦентъра, с непостроената Пречиствателна станция, със задръстващата се вче "Нова канализация" в Каргона с "неозеленяването на Боровец, с "Новата болница", с Младежкия дом, с почистването на реката да се оправя балъка, който ще кметува след него. Лайното на промените на Славов -ГЕРБ тук дълго ще ухае...
От вестника на ямболлията Сашо Дончев СЕГА
оне 300 млн. лв. ще струва на общините да въведат новата методика за такса смет
Очаква се шоково поскъпване на налога в крайните квартали на София и в големите градове
МИЛА КИСЬОВА
СНИМКА: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Любомир Дацов
Най-малко 300 млн. лв. ще струва на общините въвеждането от 1 януари 2019 г. на новата методика за определяне на такса смет чрез измерване на количеството изхвърлен от домакинствата боклук. Това прогнозира вчера пред БНР финансистът Любомир Дацов, който е и бивш общински съветник в София. Според него правителството през следващата година трябва да задели от държавния бюджет някакъв фонд, който да подпомогне финансово кметовете.
Коментарът на Дацов е по повод на внесения от Министерския съвет в парламента проект за промени в Закона за местните данъци и такси. Най-големи затруднения - и финансови, и организационни - ще създаде измерването на индивидуалните отпадъци на домакинствата с торби. Проектозаконът предвижда, като един от вариантите за плащане, собствениците на имоти да купуват всяка година определен минимален брой торби. Общините ще трябва да построят пунктове пред жилищата, където да се събират торбите, както и специализирани места, където те да бъдат извозвани. Тези места трябва да бъдат оборудвани с електронни измервателни системи. Такива измервателни системи трябва да имат и самите боклукчийски коли, обясни Дацов. Според един от възможните методи самите торби също трябва да имат електронна маркировка.
Масово се очаква общинските съвети да одобрят за основа на определяне на такса смет предлагания по-прост и не толкова скъп метод - брой ползватели на услугата в имота, т.е. броя на живеещите в него. Според Дацов този вариант ще бъде предпочетен в малките градове, където е по-трудно да се намери финансиране за внедряване на новата методика за такса смет. Той ще бъде по-удобен и за градските квартали с многоетажни блокове. Както в. "Сега" писа вчера, това ще доведе до нов административен тормоз за хората, тъй като те ще трябва лично да декларират в общините колко души обитават всеки имот.
Най-лесно ще бъде организиран процесът за фирмите, за които е предвидено да поръчват на общината необходимия брой контейнери с определена вместимост и честота на извозване. Бизнесът е и най-големият печеливш от промяната, тъй като в момента той дава близо 70% от постъпленията на такса смет заради високите данъчни оценки на имотите си. Налогът ще стане по-справедлив и за собствениците на жилища в централните райони на големите градове.
На редица места в страната обаче такса смет ще поскъпне шоково след промяната, заяви Любимир Дацов. Той прогнозира увеличение на налога с поне 30-40% в крайните квартали на София и в големите градове. Предвижданият първоначален вариант да се даде 5-годишен преходен период за постепенно повишаване на такса смет отпадна от законопроекта. Мотивът бе, че по този начин общините ще бъдат възпрепятствани да съберат необходимите инвестиции, за да въведат количественото измерване на битовите отпадъци.
С равнис и преброй се ни баламосват за справедлива такса смет
"Революцията" на кабинета "Борисов 3" за местните данъци изби в нова бюрокрация и законови алабализми
През септември 2015 г. Борисов откри завода за боклук край София. Построяването му бе отделна епопея. За времето, от което Борисов като кмет започна да говори и да го обещава, до построяването му бе направен адронният колайдер.
Кабинетът "Борисов 3" пак намери начин да разбуни гражданите. Прясната новина е, че догодина всеки собственик ще трябва да тича в общината, за да декларира колко души живеят в имота му, та общината да може да определи таксата смет по нов, по-европейски начин. Това предвижда проектът за промени в Закона за местните данъци и такси, който вече е в парламента. Пренията предстоят, но вече е ясно, че с него управляващите може "да избодат очи, вместо да изпишат вежди". Освен това промените може и да не заработят.
Темата за порочното изчисляване на такса смет - остатък от соца, е много стара, а откакто България е в ЕС, неспирно се говори, че трябва да се прилага европейското правило "замърсителят плаща", тоест таксата да зависи от количеството боклук. Говори се много, а нищо не се променя. И май още не се е появило храброто правителство, което ще разсече гордиевия възел. Сега кабинетът "Борисов 3" прави същото като предишните - имитира усилия да разплете усуканицата, вместо решително да я среже.
Факт е, че действащият закон е слаб и объркан - великодушно "разрешава" на местните власти да използват различни аршини за определяне на такса смет. Но масово се прилага най-порочният - според данъчната оценка на имота. Така обитателите на големи, по-нови и по-скъпи апартаменти плащат повече дори когато произвеждат минимални отпадъци. А
таксата се е изродила в същински имуществен данък
Единственото хубаво на новия проект е, че премахва данъчната оценка като мерило. Но пак се допускат различни варианти за определяне на такса смет. Една от опциите е таксуването да зависи от броя на замърсителите - т.е на обитателите на жилището. И това върви с нова бюрокрация, при това със силно съмнителна полза.
Правителството праща собствениците на имоти да подават декларации в общината колко души живеят под един покрив. Това предвижда проектът. И първите реакции на хората не закъсняха, всички питат: "А какво става с електронното управление, с обещаното разтоварване на гражданите от бумащината?" Ами нищо не става - нашите политици и чиновници правят, струват, и все задължения за данъкоплатеца измислят.
Много е странно, че правителството е избрало точно този вариант, при положение че работната група по проектозакона е родила далеч по-умно предложение - етажната собственост да предоставя тези данни. Ясно е, че трябва да има "снимка" на актуалното състояние в блока - защото много хора са регистрирани на един адрес, а реално живеят другаде. Но собствениците винаги са изкушени да крият от бройката, за да си спестят плащания. А етажната собственост си има домова книга и там всичко е написано черно на бяло - с брой и имена на обитателите. Още по-лесно е да се види списъкът, по който касиерът на входа/блока събира всеки месец от съседите сумите за общите разходи. Тези данни хем са максимално достоверни, хем редовно се опресняват.
За какъв дявол тогава ще карат собствениците да пишат декларации?! Просто в България на вземащите решенията им е кодирано в мозъците да товарят гражданите със задължения и бюрокрация.
Наредби, наредби...
Как правителството си представя декларирането, изобщо не е ясно. Някой ден то щяло да пише наредба по въпроса, пише в мотивите към проектозакона. Пак наредба щяла да даде детайлите за изчисляването на такса смет в различните възможни варианти за формирането й. А пък всеки знае, че шейтанът се крие тъкмо в детайлите.
И новият проектозакон е много "демократичен" - дава простор на общините да си избират как да начисляват таксата. Даже позволява в големите градове за отделните райони да се прилагат различни модели за таксуване. Примерно в центъра на Пловдив да си мерят отпадъците с торбички, а в "Столипиново" - според броя на обитателите във всяка къща и блок.
Само че, ако се прилагат различни схеми, обслужването на системата става по-скъпо. А хората и без друго смятат, че боклукът им излиза прекалено солено. Разнообразието от схеми освен това граничи с хаос - в страна като България и най-простите неща се контролират трудно, а представете си какво ще е, ако се прилагат различни модели. Ако ще преминем към купуване на торби за смет, те колко килограма ще побират, на колко време ще ги събират, ще има ли задължително торби и контейнери за разделно събиране? Как ще се ловят нарушителите, ще има ли "боклукчийска полиция"? Или горещ телефон в общината за сигнали срещу съседи, които газят правилата? Или скрити камери ще дебнат съгрешилите? Няма кой да ти каже.
Според Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите и бивш общински съветник в столицата, преминаването към новите начини за пресмятане на таксата
ще изисква огромни инвестиции
- поне 300 млн. лева за цялата страна. Имат ли общините този ресурс? Или депутатите ще приемат поредния закон, който няма да работи, но ще послужи за отчет пред Брюксел, че вече преминаваме към "замърсителят плаща"? Проектът на МС е съпроводен от "частична оценка на въздействието". Там не пише нищо за тези разходи.
Забележителното е, че според бъдещия закон трябва да се прилага мерене и таксуване на реалните количества боклук и само ако това е невъзможно, се допуска прилагане на друг вариант - например според брой обитатели на имота. Кои са обаче уважителните причини да се прибегне до вариант б или в, не е ясно. А когато законът е мъгляв, 100% сигурно е, че няма да работи. "Основи, различни от количеството на битовите отпадъци, следва да се прилагат единствено когато не е възможно да се измери количество и това обстоятелство следва да бъде мотивирано", пише в проекта. Това е откровена покана всеки да го тълкува както си иска.
Крайно време разходите за събиране, извозване и третиране на боклука трябва да станат по-прозрачни и
хората да виждат за какво плащат, къде отиват парите им
Бизнесът с боклука е изключително доходен и една от причините е, че той се върти в почти масонска тайнственост, при пълно информационно затъмнение. Сега се предвижда да се прави обществено обсъждане на план-сметките за дейностите, свързани с отпадъците, но не и публикуване на отчетите за реално направените разходи, а точно в тях е "заровено кучето".
Появата на проекта подсеща и за друг грях на централната и местната власт - кой знае защо те никак не бързат да направят повсеместно разделното събиране на отпадъци. Да, на места има разноцветни контейнери, но като цяло картата на България е с огромни сиви петна, по които са разположени едни и същи кофи за всякакъв вид боклук и "селекцията" е оставена в ръцете на клошари и роми. Отделянето на стъкло, метал, хартия е и спестовност, и грижа за околната среда - отпадъците се рециклират, от боклук стават суровини. Но това го правят по-разумните общества и стават все по-богати, а ние все сме бедни и недоволни.
Най-вбесяващото е, че вече толкова време България тъпче на място с данъкоподобната такса смет. Извървяха се разноцветни управления, сменят се министри, кметове и общински съвети и след толкова прахосани години никой не е направил най-простото - да изучи чуждия опит и да напише примерно - ето така го правят във Франция, Чехия, Гърция, Австрия, Германия, Словения, щата Калифорния и т.н., това са плюсовете, това са минусите, за нас е подходящ този модел или онзи. Няма такова нещо, никой не си прави труда да изследва как се справят държавите отличници.
Всички политици като зомбирани повтарят, че трябва да прилагаме европейския екоканон "замърсителят плаща". Това ще го слушаме и в Народното събрание, когато подхванат проекта. Ще поспорят и ще го приемат. После правителството (Министерството на финансите) ще се захване да пише наредбите за прилагането на новите модели за такса смет. Ще ги пише дълго и ще ги съгласува още по-дълго. Може да се хванем на бас, че това ще отнеме години. Това вече се е случвало с други подобни проекти.
вестник СЕГА
19 ЮЛИ 2017