Когато човек не е вече дете,

пак разбира децата, но трудно.

Например, защо пакостливи са те,

му се вижда ужасно чудно.

А Ванчето тези постави рекорд

във този вид спорт:

петно от мастило върху покривката;

каналът на мивката –

запушен с останките от три карамфила,

изскубнати с просто учудваща сила

от лехата в съседския двор;

късче "Рокфор"

върху стола на пишещия тез редове;

стъкла счупени – две;

книга – и то чужда – претърпяла бедствие

вследствие

сушене на мокри марки в нея;

непонятна идея

да се сипе вода във кутията с талка;

строшена телефонна слушалка

в резултат на забиване на пирони със същата;

миниране на къщата...

Не, последното е засега

само шега,

но както е тръгнало Ванчето

със свойте забави,

знам, че и то

Не ще се забави.

- Стига толкова, сине! –

всички молим го жалко. –

Остави да почине

тази къща за малко!

Но час не е минал, и от кухнята в миг –

трясък и вик!

- Пакост ли пак бе! - разтърсвам го аз,

но дочул своя глс,

усмихнат се спирам: - какъв съм глупак!

А може би "пакост" произлиза от "пак"?

Валери Петров