Оскотялата Европа
Глобалистите се обречени да видят мъртви плодовете, които посяха, защото нямат необходимата тор на религията, за да създадат култура. Естествено не са способни да измислят някакво универсална вяра/ религия, защото вярата не се мисли. Тя по принцип е немислима и трансцендентна. Дехристиянизирана Европа умира културно именно, защото колкото и да не го признават крайните секуларисти, култура не се ражда извън големият „мит“ за смисъла. Колкото и да желаят да принизят човека до животното, той не е животно. Именно поради това е способен на повече жестокост, перверзия и злост от животно. Животното е продукт на инстинктите си. В тях няма жестокост, няма перверзия, няма злост. Има просто оцеляване и възпроизвеждане.
Никой не може да даде пример за народ в Европа, постхистиянски, който да расте и да просперира. Именно християнството дава сили да се гради култура, включително и такава, която да залъгва човек, че е център на вселената и владее тайните на битието. Бог е дълготърпелив спрямо човешките заблуди, докато тези заблуди не се превърнат в наглата увереност, че освен нас няма никой друг. Докато съществува архаичната вяра в Олимпийските богове, съществува и позната ни култура. Но когато те умират, рухва цялата тогавашна цивилизация.
Генетично европейците изчезват закономерно, предавайки се пред виталтостта на други, за които Бог не е просто пет пъти молитва на ден между три сделки и купуването на нова лека кола. Икономическата облага не е гаранция за щастие и смисъл, а оплодена от левия либерализъм и джендър индоктринирането личност ,просто желае да изчезне и да умре, потопена в депресията на благоденствието, лишено от всякакви високи идеали, за сметка на неовладяната тайственост на смърта - неподвластна, непозната и неопитомима . Именно, защото му е оставена само тази тайнственост, наблюдаваме себеразрушително поведения на редица европейски народи.
Човешкият ум е създаден да разлиства пластове, той се чувства отвайващо нещастен, когато го сложат в плоската среда на десемантизирани тайнства. Човек не може да копнее по себе си, защото тялото и слабостта му го разочароват разбираемо и ежедневно. Може сам да си измисли морал, но склонността му към морален релативизъм, заради познатото материално благоденствие, класифицира временния морал като нещо обидно преходно.
Изтокът "генерира" религии. Западът се опитва столетия след това да отвърне с философии. Заедно генерират висока култура. До момента, в който културата и философията не си повярват, че могат да съществуват без фундамента си. Отричат фундамента и ...мигом стават излишни.