Борислав Ненов: Пубертетната демокрация Featured
Сряда, 03 Юли 2013 14:19Първият тур от изборите за кмет на Варна показа, че голяма част от сънародниците ни са много далеч от отговорностите на демокрацията. За мен е абсурдна тази изключително ниска избирателна активност – едва 25,2 процента от гражданите на морската ни столица отидоха до урните, за да упражнят правото си на глас.
Едва 25,2 процента, а всички помним, че през февруари край морето имаше огромна човешка вълна, която протестираше срещу тогавашния кмет на общината Кирил Йорданов.
И не се оттегли, докато почналият да става вечен на този пост Йорданов не подаде оставка.
Дотам беше ясно, това е също част от демокрацията. Случилото се в неделя на предсрочния вот за нов кмет обаче е друга част от демокрацията, изключително важна част. А се оказа, че няма кой да гласува!
Протестиращите през февруари, така и не извадиха свой кандидат за кметския пост. Не беше, разбира се, задължително те да имат човек за невралгичния пост, ала поне за мен е деструктивно. Това показва един стар недостатък, стар недъг на обществото ни – силни и мощни сме, когато трябва да съборим нещо или някой, а когато трябва да намерим подходящата фигура, потъваме в мълчание.
Не искам да кажа в летаргия, понеже това ще е вече страшно.
Без да е страшно, но е твърде стъписващо и обезпокоително нежеланието на варненци да гласуват на кметските избори. Девет кандидати се бориха за тяхното доверие, от тях петима бяха или чисто партийни представители или подкрепени от някоя политическа формация. Четири обаче нямаха допир до партийните структури.
И въпреки това, едва 25,2 процента си направиха труда да отидат до урните.
Това е провал на демокрацията. Това означава, че ние не разбираме или не желаем да живеем по правилата на народовластието, че се тресем в странен, пубертетен „транс” или сме като капризна дама, която не може да реши коя от стотината си шапки да избере.
А нали протестиращата човешка вълна край морето искаше да се противопостави на групировката ТИМ, на упадъка, в който била изпаднала морската ни столица?
Как ще направи първото или второто, щом не благоволява да излезе на решителния, на истинския мач? Кой да гласува вместо варненци – активирани представители на ромския етнос ли или масирана група туристи от Франция, придобила, хипотетично, право на вот в изборния ден?
Детската градина на българската демокрация продължи твърде дълго. Още по-дълго продължи пубертетът, през който не харесваме нищо и никой. Това е препратка, крайно неприятна, към хилядните протести в София. Защото, ако случилото се в неделя във Варна, е знаково, дори при изцяло нов Изборен кодекс, недоволните от софийските площади и улици също в крайна сметка няма да отидат до урните.
А считаме, че имаме работа с интелигентни българи, а не с пубери, които до обяд се сърдят на себе си, а после на другите.
Във Варна на балотажа отиват кандидатите на БСП и на ГЕРБ. С други думи, възпроизвежда се парламентарната конфигурация. А в Закона за местните избори и местната администрация няма никакъв проблем да се участва мажоритарно, да изобилства от независими кандидати за кметския пост.
Само че ги няма. Няма ги и тях, няма ги и избирателите.
Какво следва? Пазим си силите за наесен, когато изведнъж ще се окаже, че кметът е неподходящ и отново ще тръгне вълна от протести?!...