Докладчик пред Конституционният съд по т.нар. Истанбулска конвенция е бившият депутат от ГЕРБ, зам. на  предс. Цецка Цачева в НС Анастас Анастасов. Миналата седмица ВКС не можа да реши съответства ли на Конституцията на България тази Конвенция, а Адвокатския съюз изтегли подкрепата си за ратифицирането й. Още през март влезе за решаване по същество в Конституционният съд питането на 75 депутати от ГЕРБ съответства ли на Конституцията тя или не. Май месец изтича, докладчикът  що  се бави?

Заглавието е перефраза на заглавие на статия на Борислав Ненов

От Наско до Конституционният съд.

Ще е сензация, ако Анастас Анастасов, заместник-председателят на Народното събрание от партия ГЕРБ, не стане член на Конституционния съд.
Знае се - герберите търсят верни хора, а не тези, които са големи специалисти, капацитети по Конституционно право. Веднага ще кажа, че нямам нищо против Наско като фигура – познаваме се, макар и сравнително бегло, още от гимназиалните си години.
След това сме живели в един блок и винаги сме разменяли по някоя приказка - я за риболов, я за ярема на живота, от който измъкването е трудно.
И когато взе да расте в съдебната йерархия, отношенията ни си останаха същите - аз ще го подкача за балъкчийската му страст, той ще ми отвърне с нещо друго.
Добро момче е, въпреки че косата му напълно побеля, а се качи и в друга, тежка категория.
 И все пак…И все пак не виждам Наско като член на Конституционния съд.
Там трябва да са най-големите ни капацитети в областта на юриспруденцията, а Анастасов решително не е от тях. Не зная да е написал и издал юридическа книга, няма научно звание, не е бил в нито едно висше учебно заведение преподавател.
Просто влезе в ГЕРБ и партията го пое и почна да го качва последователно и упорито на все по-високи властови етажи.
Наско охотно приемаше този вятър в платната на кариерата си. В началото разреди посещенията си в родния град, после съвсем изостави туземното население, разчитайки вероятно на блестящите юридически качества на колегата си от парламента Светослав Тончев. И понеже интелектуалният потенциал на гербаджиите е изумително висок, Наско без видимо да се натиска, почна да става все по-важен фактор.
Дори в един момент името му се спрягаше за министър на правосъдието.
Това може би повече щеше да подхожда на нашия съгражданин, но попадането му в Конституционния съд е твърде странна ситуация. Не казвам, че той е от калинките - има си дипломата, има известен стаж из Съдебната палата, но в Ямбол аз познавам поне тридесет юристи, които са много по-наясно с юриспруденцията.
Не става дума за проф. Любен Корнезов - неговата вечност в Народното събрание сигурно е омръзнала на половината Ямбол, а той я дойде веднъж в годината да види „бойните си другари” с червените фланелки, я не дойде. В интерес на истината, питал съм доста прависти, Корнезов има солидни познания в тази наука, а и написа няколко монографии, за които се твърди, че имат приносен характер в правото..
Като се полагаше основния камък на църквата в село Стара река, Наско все още идваше сред широките народни маси. Стори ми се обаче, че бърза владиката да си мине по реда и той да хване пътя, както си знае.
Негова си работа, макар че именно по такива места народният представител добива представа какво представляват избирателите, които са дали гласа си за него. А, да не забравяме, Анастасов спечели изборите като мажоритарен кандидат.
Бешали истории, както обича да казва един приятел от студентските години. Бешали, ала нали в Конституционния съд трябва да влизат едни от най-добрите български юристи, а не правоверни партийни членове?
Или е точно обратното…