Любомир Котев: Особености на родния Будизъм Featured
Вторник, 12 Февруари 2013 08:27Буда и другите „божества”, пръкнали се на родна почва, общо взето, са крайно безинтересни, щом вече и децата знаят, че на случващото се у нас най-приляга определението: Велика милиционерска революция. Медалът и в този случай обаче, има опака страна, та ако е ясно предварително, че всички са маскари, нещата някак се усложняват от многообразието на фауната. Става дума тъкмо за фауна, щом секретните названия на агентите, са най-често животински, а не божествени. Само най-суетните, вероятно, са се окичили с божествен или царски псевдоним, не всекиму, като че ли, е позволено подобно достойнство. Но друго е съществено, объркването е същественият момент, наложеното от вещия кукловод ли, демиург ли, объркване, което ти пречи да схванеш, поне частично, истината за родните ченгета. Объркване, всъщност, изобщо няма, имитирано е объркване, а инак всичко е режисирано и изпипано тъй, че да е възможно най-неясно кой кой е. Преди всичко е същински цинизъм, че редом с доносниците са подредени кадровите разузнавачи и армейските офицери, като грешката е вярна, както се казва, и в този случай. Това безобразие, очевидно, е внимателно планирано, за да открие възможност на всеки сътрудник на зловещото VІ-то да твърди нахално, че е работил за опазването на Отечеството. И тъкмо тук, в такива разработки, се отразяват особеностите на родния Будизъм, който инак, по правило, рядко служи успешно на Отечеството. Нашенското ченге, общо взето, е амбициозен субект и долнопробен кариерист, загрижен за собствения си възход, а не за обществения възход. Нашенското ченге, нека изтъкна и това, е многоглава хидра, разпростряла се навсякъде, обсебила всичко и всички. Нашенското ченге е сложно като структура нещо, то е както субект, така и обект на милиционерщината, не само вербувано е, но и вербуващо. Когато изтъкваме всеобхватността и всепроникването на милиционерщината обаче, трябва да кажем, че голямата й победа е в туй, че е по-скоро харесвана и искана, отколкото ненавиждана. Лесно е сега да се ругаят тайните агенти и жалките доносници, но истината е, че и досега, както винаги, те по-скоро респектират и плашат мнозинството. Това респектирано мнозинство се състои, общо взето, от мераклии да бъдат агенти, сътрудници, доносници, за да им осигури угодничеството ли, подлярщината ли, търсения просперитет. Тези хора днес са най-яростните псувачи, клеймящи безмилостно ченгетата, но тъкмо те жадуваха „желязната ръка” и следваха сляпо Буда и другите „божества”. Те, може да се каже, измислиха Буда, дадоха му силата, вярата, надеждата, да се самопровъзгласи за поредния месия, да се изживява като месия. Ако и този сценарий, разбира се, не е бил предварително разработен от когото трябва, когато трябва, където трябва, ако не е бил резервният сценарий. Защото едва ли е толкова трудно да допуснем, че Буда е част от сценария, щом възхода на някогашния пожарникар, очевидно, е неудържим. Всъщност, митът за момчето от народа, пожарникарчето от Банкя, провряло се из кривините на прехода, за да стигне с воля и борба до върха, е само лошо скалъпен мит. Направо чудно е, че се оказа той толкова устойчив, след като една след друга се редяха прелюбопитните подробности от биографията на днешния ни премиер, разминаващи се отчетливо с това, което обикновено казва за себе си той. Преди всичко, прави впечатление, че той позволи великодушно да го определят като човек, който иде отдолу, тоест от подземния свят, и сякаш бе доволен от това. Изглежда невероятно, но е тъкмо така, всъщност, съчиненият от него или от по-вещи в митотворчеството мит се крепеше преди всичко и най-вече върху връзките му с подземния свят в годините на прехода. А за същественото отново, случайно или не, никой не се сещаше, не можеше да се сети или не желаеше да се сети, Бог знае защо. От ясно по-ясно е, всъщност, ако говорим сериозно, кому бе нужно да забравят всички, че момчето от Банкя, което уж е уличен герой, има биография на висш милиционер. Подчертавам, висш милиционер, а не пожарникарче някакво, защото докторът на науките и преподавател в школата в Симеоново, е не просто висш офицер, а заслужил доверието на партията човек. Той, лесно е да се забележи сетне, винаги се е ползвал не с какво да е, а с огромно доверие, щом е избраникът, на който е позволено да охранява самия Тодор Живков. Постигнал го е с изключителния си професионализъм, ще рекат сега безчислените му фенове, но дали не са били по-подготвени, по-професионалисти, да речем, изпитаните кадри от УБО, на които странно е отказана честта да охраняват бившия Първи! И после, нека не забравяме, че пак той, заслужи огромното доверие да охранява и Царя, след като вече бе охранявал „наследника” му. Въобще, трудничко е да допуснем, че човек, който няма доверието на службите, вчерашни и днешни, важно е да се уточни, ще бъде натоварен с толкова отговорни мисии. Висшият офицер, бихме могли да допуснем, си е останал висш офицер, а заиграването му с подземието е само част от сценария, необходимата, подвеждаща и объркваща част. Би могло да се разсъждава и така, разбира се, но – странно! – никой не го прави, колкото и логични да изглеждат подобни разсъждения. Вместо това, се разсъждава по-скоро нелогично, уж съвсем логично, уж съвсем навременно, нищи се уж дали е бил Бойко Борисов агент Буда или не е бил, а проблемът отново се мистифицира, наместо да се разкодира. Особеностите на родния Будизъм, с други думи казано, отново доминират, отново са очакваната доминанта, но само за тия, които са способни да вникнат в същината му. Или, може би, само за смелчаците, които желаят да го сторят, на които не им пука от милиционерщината, дето все още шества победоносно у нас. Дали е бил агент Буда днешният ни премиер е съвършено безинтересно, щом е ясно, че всички са маскари, далеч по-интересното е дали вече са решили да го дискредитират тия, които го измислиха, да речем. В такъв един детайл, може би, се отразяват нови нюанси на родния Будизъм, а празната шумотевица, не се съмнявайте, е нужна на онзи неуморим кукловод ли, демиург ли, комуто дължим днешните си кошмари…