В град, където времето тече едновременно напред и назад, някой все още помни Кирил Кръстев (1904-1991) – фигура, която танцува на ръба между хаоса и порядъка, между разрушението и съзиданието. Дали е "дискретен анархист" или "строител на културата"? Може би и двете, може би нито едно – като квантова суперпозиция на културни идентичности.

В салона на галерията, носеща неговото име (колко иронично-искрено е да се назове пространството за изкуство с името на човек, който се е борил против поетите!), картините му висят като прозорци към паралелни вселени. "Последният потомък (След атомната ера)" се взира в нас с постапокалиптична нежност, докато "Амундсен и жена му" се разпадат в кубистично преображение на полюса – метафора за нашето собствено разпадане в дигиталната ера.
Архивни снимки разказват противоречива история: младежът, който създава "Народен университет" в провинциален град, по-късно става официален преговарящ за държавната културна машина. КюАр код (колко поетично-дистопично!) ни позволява да чуем гласа му – мост във времето, който едновременно съединява и разделя епохите.
Списание "Кресчендо" от 1922 г. и "Манифестът против поетите" от 1926 г. лежат редом – документи на бунта, превърнали се в музейни експонати. Маринети, италианският футурист, е бил очарован – още един парадокс: провинциалният авангард, който резонира с европейския.
Иво Милев, подобно на археолог на идеи, разкрива в своята "История на българското изобразително изкуство" един Кръстев, който вярва в биологичния цикъл на изкуството – умиране и възраждане, вечно завръщане. Не е ли това най-метамодерната идея – че след всяка смърт идва възкресение, че упадъкът носи в себе си семената на новото начало?

В черно-белите кадри от 1979 г., прожектирани върху стената на галерията, той е едновременно жив и призрачен, реален и виртуален, свой и чужд. Владимир Свинтила говори за него, докато той седи там – момент, запечатан между аналоговото и дигиталното, между тогава и сега.

И ето ни тук, през 2024-та, събрани в галерия с неговото име, гледащи изложба за човек, който едновременно е искал да разруши и да съгради, да отрече поезията и да създаде нова естетика. Изложбата ще остане до средата на декември – временна като всичко, но и вечна в своята документална същност.
Между Ямбол и света, между анархията и реда, между миналото и бъдещето, Кирил Кръстев продължава да осцилира – като самия метамодернизъм, като махало между крайностите, като вечен танц между разрушението и създаването, между края и началото, между паметта и забравата.

Снимка БТА

Примери за осцилации:

• Махалото на часовник: То се люлее наляво-надясно.
• Пружина, на която виси тежест: Тя се движи нагоре-надолу.
• Звуковите вълни: Представляват осцилации на въздуха, които достигат до ушите ни и възприемаме като звук.
• Светлинните вълни: Това са електромагнитни вълни, които също осцилират.
• Електрическият ток в променливотоковите мрежи: Той периодично променя посоката си.
• Биологични процеси: Например, сърдечният ритъм представлява периодично свиване и отпускане на сърце