Одобрени са средствата за обезпечаване
на инициативата „Европейска столица
на културата 2019“ в България

Правителството одобри трансферите за тази година за реализиране на планираните дейности в Многогодишната програма (2015-2019 г.) за подкрепа на избрания за Европейска столица на културата град Пловдив. Трансферите са в размер на 7 млн. лв. и с тях ще се гарантира успешното и своевременно осъществяване на инициативата  в България.
Финансовият ресурс се предоставя за финансиране на изграждането на нова или за обновяване на съществуваща културна инфраструктура – музеи, галерии, театри, концертни зали, центрове за изкуство и др., и за обновяване на градската среда – площади, градини, благоустрояване на обществени пространства.
Средствата се предоставят по бюджета на община Пловдив за сметка на предвидените средства в централния бюджет за 2017 г. и за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2017 г.


Одобрена е държавната гаранция по Закона
за кредитиране на студентите и докторантите
за 2018 г.

Правителството одобри 50 млн. лв. държавна гаранция по Закона за кредитиране на студентите и докторантите за новите отпуснати кредити през 2018 г.
Договорените кредити по реда на Закона през предходните години са гарантирани от държавата до тяхното пълно погасяване. Финансовата подкрепа гарантира главницата и лихвите на кредитните задължения на студентите и докторантите.
Министърът на образованието и науката подписва от името на правителството споразуменията с банките за издаване на държавната гаранция за кредитиране на студентите и докторантите въз основа на решението на Министерския съвет.


Правителството ще изпълни решения на ЕСПЧ
по дела срещу България

Правителството прие за изпълнение плащанията по седем решения на Европейския съд по правата на човека по дела срещу България. Изпълнението включва изплащането на общо 461 370 лв. обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, както и разходи за разноски на жалбоподатели.
По делата „Стамова срещу България”, „Костов срещу България”, „Стефанови срещу България” и „Басменкова срещу България” ЕСПЧ констатира нарушаване на правото на собственост при отчуждителни и приватизационни процедури.
Нарушението по делото „Иван Тодоров срещу България” е на правото на своевременно разглеждане на законосъобразността на задържането, а по делото „Посевини срещу България” – на ефективно вътрешно правно средство за защита.
По делото „И. П. срещу България” ЕСПЧ посочва, че националният закон не предвижда съдебен контрол на задържането в дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни лица и с оглед на това намира нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи поради липса на достъп до съд, който да разгледа законността на задържането.


Норвегия открива почетно генерално консулство
в България

Правителството даде съгласието си Норвегия да открие почетно генерално консулство в България. То ще бъде със седалище в София и консулски окръг обхващащ територията на България, без областите Шумен, Варна, Добрич и Бургас, които се покриват от почетното консулство на държавата във Варна.
Норвежката страна мотивира желанието си да открие консулството в България със закриването на посолството си на 30 юни 2016 г., както и с желанието си за развитие на двустранните отношения във всички сфери от общ интерес между Норвегия и България. За почетен консул Кралството желае да назначи Венцеслава Янчовска-Иванова.
Кабинетът прие и решение, с което оттегля съгласието си Ивар Свенсон да изпълнява функциите на почетен генерален консул на Кралство Швеция в София. Със същото решение правителството даде съгласие за назначаването на Зоя Паунова на поста. Промяната се извършва по искане на шведската страна. Тя мотивира желанието си с молбата на Ивар Свенсон да бъде освободен от заеманата длъжност, както и с голямото си доверие към Зоя Паунова.


За ратифициране е предложено Рамковото споразумение за заем в размер на 200 млн. евро между Банката за развитие на Съвета на Европа
и България

Правителството предлага на Народното събрание да ратифицира Рамковото споразумение за заем в размер на 200 млн. евро между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от ЕС по оперативните програми, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014-2020 г., което е подписано на 21 декември 2016 г.
Този заем ще подпомогне усвояването на средствата от ЕСИФ, като частично ще покрива българския принос във финансирането на изпълнението на проекти, които се реализират със средства от оперативните програми „Региони в растеж 2014-2020“, „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“ и „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020“.
Предвидено е средствата от заема да постъпят в централния бюджет и да се усвояват на траншове. Отделните траншове по години ще се обвързват с разчетите по оперативните програми за националното съфинансиране в средносрочен план и ще се предвиждат в закона за държавния бюджет на Република България за съответната бюджетна година.





Одобрена е българската позиция за заседанието
на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи“

Правителството одобри българската позиция за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи“, което ще се проведе на 8 и 9 юни в Люксембург.
В контекста на последователната ни позиция за създаване на силна и ефективна Европейска прокуратура, България ще подкрепи постигането на общ подход по проекта за създаване на Служба на Европейския прокурор. Страната ни ще подкрепи и декларация, в която се посочва, че избраният механизъм за финансиране на Европейската прокуратура няма да се превърне в прецедент за финансирането на други инициативи в рамките на процедурата за по засилено сътрудничество. На заседанието ще бъдат обсъдени още предложението за директива относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание, както и въпросът за изслушването на деца в съдебните производства в контекста на проекта на новия Регламент „Брюксел IIа“. Ще бъдат разгледани и предложенията за директиви относно рамки за превантивно преструктуриране, предоставяне на втори шанс и мерки за повишаване на ефективността на процедурите за преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения; за борбата с изпирането на пари по наказателен ред; за регламент относно защитата на лицата във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на ЕС.
В частта „Вътрешни работи“ се очаква да бъдат взети решения относно наказателното правосъдие в киберпространството, Заключения на Съвета за защита на децата-мигранти, предложение за създаване на система на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им, законодателен пакет за изменение на правната рамка на Шенгенската информационна система, миграцията, политиката за връщане и информационните системи.
На 8 и 9 юни в Люксембург ще се проведе заседание на Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика. На него България ще подкрепи заключенията на Съвета, че пътната безопасност е споделена отговорност, която изисква предприемането на конкретни и съвместни действия от страна на институциите в ЕС. Очаква се приемането на Заключения относно приоритетите на политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2020 г., очертани с Декларацията от Валета. В сектор „Телекомуникации“ ще бъде представен доклад за напредъка по проблемите на регулаторната рамка. Ще се проведе политически дебат, свързан със сигурността за инвестициите в единния пазар, създаването на ясна и разбираема правна рамка и на ефективна координация от гледна точка на тяхното практическо приложение. България ще изрази положителна позиция в подкрепа на ефективно функциониращ пазар на трансгранични пощенски услуги. В дневния ред на заседанието е и обсъждането на доклад относно зачитането на личния живот и защитата на личните данни в електронните съобщения.
Министерският съвет одобри и българската позиция за заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се състои на 12 юни в Люксембург. На него ще бъде представена актуална информация за работата по предложението за регламент относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти. Очаква се Европейската комисия да представи напредъка в подготовката за петата среща на върха между ЕС и Африка.
Одобрени бяха и доклади за резултатите от проведени заседания на Съвета на Европейския съюз.
Министрите, отговарящи за земеделието и рибарството, проведоха среща на 11 май в Брюксел. Те дискутираха въпроса, свързан с опазването на рибните ресурси и защитата на морските екосистеми чрез технически мерки, както и темата за борба със заболяването Африканска чума по свинете. Беше одобрено предложение за опростяване на процедурата за регионално сътрудничество и засилване ролята на съвместните препоръки на държавите-членки в съответствие с реформираната Обща политика в областта на рибарството.
Заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) се проведе на 23 май в Брюксел. На него беше постигнат общ подход по директивата за механизми за разрешаване на спорове, произтичащи от прилагането или тълкуването на споразумения, целящи избягване на двойно данъчно облагане. В рамките на дневния ред министрите на финансите обсъдиха предложението за директива относно обща основа за облагане с корпоративен данък, както и два доклада в контекста на свободното движение на капитали – Доклад на ИФК за движението на капитали и свободата на плащания през 2016 г. и Доклад на ЕК – Ускоряване на съюза на капиталовите пазари: преодоляване на националните пречки пред капиталовите потоци. Приети бяха заключения на Съвета по аналитичните доклади по страни и изпълнението на специфичните препоръки за 2016 г.


Правителството номинира българския представител в Европейската сметна палата
за втори мандат

Правителството предлага на Европейската сметна палата (ЕСП) настоящият български член Илиана Иванова да бъде член на ЕСП от името на България и за мандата от 2019 г. до 2024 година. Номинацията е в следствие на писмо, с което страната е уведомена, че мандатът на Илияна Иванова изтича на 31 декември 2018 г. и приканва българските власти да представят предложението за нов член на ЕСП с оглед осигуряването на време за консултации с Европейския парламент.
Илияна Иванова има богат професионален опит в частния и държавен сектор в България и САЩ, както и като настоящ член на Европейската сметна палата. Председател е на втора одитна камара „Инвестиции за сближаване, растеж и приобщаване“, докладчик е за глава „Икономическо, социално и териториално сближаване“ на годишния доклад относно изпълнението на Европейския бюджет. Председател е на Комитета по вътрешен одит на Европейската сметна палата от 2016 година.


Одобрени са средствата за изплащане
на държавни парични награди за особени заслуги
на 15 дейци на културата

Правителството одобри изплащането на държавните парични награди, отпуснати с решение на Народното събрание от 17 май за особено големи заслуги към българската държава и нация на изявени български творци. Средствата се осигуряват от централния бюджет чрез одобряване на допълнителни разходи на Министерството на културата за 2017 г.
Държавните парични награди в размер на 700 лв. месечно се отпускат на Кеазим Исинов, проф. Стоян Дуков, Донка Шишманова, Кирил Дончев, Татяна Лолова, Стефка Евстатиева, Славчо Бакалов, Никола Инджов, Михаил Белчев, Меглена Караламбова, Йорданка Кузманова, проф. Жени Захариева, Димитър Димитров, Димитър (Мончо) Симеонов и Андрей Андреев за изключителните им постижения и за цялостния им принос в областта на културата.


Правителството увеличи капитала на НДК
и одобри промени по бюджета на Министерството
за Българското председателство на Съвета на ЕС

Правителството увеличи капитала на „Национален дворец на културата - Конгресен център София“ ЕАД и одобри промени по бюджета за 2017 г. на Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 във връзка с увеличаване капитала на търговското дружество.
С писмо от изпълнителния директор на НДК до министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 като орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на дружеството, е получена документация, че е налице недостиг от финансови средства в размер на приблизително на 36 000 000 лв. След анализ на предоставената документация се установи, че исканите средства не следва да бъдат одобрени в този размер.
С решението на Министерския съвет е предложено увеличаване на капитала на НДК срещу увеличаване дела на държавата като едноличен собственик на капитала. Увеличаването ще се формира от парична вноска в размер на 28 000 000 лв. от бюджета за 2017 г. на Министерството за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018.
Предвижда се плащанията да се извършват на три етапа – 40 на сто до края на второто тримесечие; 30 на сто до края на третото тримесечие и 30 на сто до края на четвъртото тримесечие на 2017 г. Осигуряването на необходимите средства по бюджета на министерството е за сметка на централния бюджет.
Средствата, които следва да бъдат осигурени, са в размер до 28 000 000 лв. Те са необходими за привеждането на сградата на НДК за нуждите на председателството, а именно:
- до 7 000 000 лв. с ДДС за обезпечаване на цялата стойност на вече сключените договори, тъй като предходното увеличаване на капитала на НДК със 17 000 00  лв., направено през 2016 г., е недостатъчно за покриване на плащанията по тях;
- средства в размер до 50% съгласно изискванията на чл. 116, ал. 2 от ЗОП, от стойността на сключения договор №Т-00859/24.10.2016 г. между изпълнителния директор на НДК и „Галчев инженеринг“ ЕООД с предмет: „Проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.” за обезпечаване изменението на основния договор;
- средства в размер до 50%, съгласно изискванията на чл. 116, ал. 2 от ЗОП, от стойността на сключения договор №Т-760/05.11.2016 г. между изпълнителния директор на НДК и „Динакорд – България“ ЕООД с предмет: „Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на конгресно-конферентна техника“ за обезпечаване изменението на основния договор;
- до 12 000 000 лв. с ДДС за провеждането на обществена поръчка по реда на ЗОП и избор на изпълнител за Единна хомогенна глобална система за сигурност.
С приемането на решението и постановлението се осигуряват необходимите средства на „Национален дворец на културата - Конгресен център София“ ЕАД за финансовото осигуряване на дейностите по преустройството и адаптацията на основната сграда на НДК за нуждите на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.
Правителството предлага промени в НПК
за ускоряване на наказателното производство

Правителството одобри и предлага на Народното събрание да приеме промени в Наказателно-процесуални кодекс. Промените целят въвеждането на мерки за значително ускоряване на наказателния съдебен процес, ефективно правораздаване при корупционни престъпления по високите етажи на властта, въвеждане на незабавно изпълнение на присъдите, за да бъде предотвратено бягството от правосъдие, както и допълнителни гаранции за защита на жертвите на престъпления.
Мерките за ускоряване на наказателното производство включват разширяване на приложението на бързото производство за 14 дни, бързо правосъдие и по инициатива на пострадалите, въвеждане на дистанционен разпит на вещо лице. Предвижда се също въвеждането на разпоредително заседание, в което ще се решават окончателно въпросите относно допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство. Създава се и разпоредба, която задължава съда да обявява в какъв срок ще е готов с мотивите към присъдата си.
Новите текстове, насочени към слагането на край на бягството от правосъдие, предвиждат задължение за касационния съд да изпраща незабавно препис от решението си на прокурора за изпълнение при ефективно лишаване от свобода. Така се свеждат до минимум възможностите за укриване на осъдените на затвор лица. Тромавата процедура в момента води до голямо забавяне между влизането в сила на присъдата и изпълнението й и става причина за множество бягства от ефективно изтърпяване на наказанието.
Мерките за обезпечаване на качествената работа по делата, свързани с корупция по високите етажи на властта, се следят с особено внимание и от обществото, и от партньорите в Европейския съюз. С оглед компетентността и по-голямата специализация на Специализирания наказателен съд да решава дела с висока правна и фактическа сложност, проектозаконът предвижда той да гледа корупционните престъпления, за които са привлечени под отговорност народни представители, министри, председатели на държавни органи, създадени със закон или с постановление на МС, националното и териториалното ръководство на Агенция „Митници”, членове на Управителния съвет на НАП и териториалните директори, областните управители и заместниците им, магистратите, членовете на ВСС и инспекторите, както и служителите в Инспектората на ВСС.
Промените в НПК целят още защита на жертвите на престъпления по евростандартите и изключване на паралелните наказателни производства – в България и в друга държава от Европейския съюз.
Законопроектът е изготвен от Министерството на правосъдието в работна група с участието на представители на прокуратурата, съда и адвокатурата и е обсъден на заседание на Съвета по прилагане на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. С измененията се изпълняват очакванията на обществото за реформа в българския наказателен процес, който е един от най-формализираните в ЕС. Пряка последица от него са поредицата осъдителни дела за бавно правосъдие в Европейския съд по правата на човека.


Минималната пенсия за стаж и възраст ще стане 180 лв. от 1 юли и 200 лв. от 1 октомври

Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще стане 180 лв. от 1 юли и 200 лв. от 1 октомври. Това предвижда законопроект за промени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., който беше одобрен от правителството.
В момента минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 161,38 лв. Целта на увеличението е да се подобри адекватността на пенсиите за трудова дейност. С предложената промяна пенсиите на около 800 000 души ще се повишат.
В резултат на увеличението ще нараснат и минималните размери на останалите пенсии за трудова дейност, които по закон се определят в процент от минималната пенсията за стаж и възраст. Това са пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест и наследствените пенсии.
За двуетапното увеличение на минималната пенсия за стаж и възраст от 1 юли и 1 октомври са необходими около 100 млн. лв. допълнително над предвидените средства в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за тази година. Допълнителните разходи ще бъдат за сметка очакваните по-високи приходи от планираните в бюджета на общественото осигуряване за 2017 г., с което бюджетното салдо за годината няма да бъде променено.


Нов правилник регламентира реда за прилагане
на Закона за военната полиция

Правителството прие нов Правилник за прилагане на Закона за военната полиция като отмени действащия от 2011 г. нормативен акт. Това се налага поради влезлите сила изменения в Закона от края на миналата година, с които се регламентират по-детайлно правомощията на органите на военната полиция.
Правилникът определя организацията на дейността на служба „Военна полиция”, условията и реда за упражняване на правомощията на органите на военната полиция, специфичните условия и ред за назначаване на длъжност и за провеждане на начална военна и специализирана военнополицейска подготовка, преназначаването и повишаването във военно звание. Регламентира се също осъществяването на методическото ръководство и контрол върху дейността на военнополицейските формирования в Българската армия и взаимодействието на служба „Военна полиция” с тях. Правилникът съдържа и разпоредби за изискванията към оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица.


Министерският съвет одобри Доклад за дейността на Съвета за координация в борбата
с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕС

Правителството одобри Доклад за дейността на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕС през 2016 г., и прие Отчет за изпълнение на задачите, заложени в актуализирания План за действие за периода 2015-2016 г. за изпълнение на Националната стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС за периода 2014-2020 г. Документите са изготвени на базата на информация, предоставена от членовете на Съвета и от Прокуратурата на Република България.
Докладът обхваща мерките, предприети от страната ни за борба с измамите, засягащи приходната и разходната част на бюджета на ЕС. В него са представени по-важните мерки за осъществяването на ефективна превенция и противодействие на нередностите и измамите.
Отчетът за изпълнение на задачите, заложени в актуализирания План, представя достигнатите стойности на заложените индикатори за наблюдение за целия двугодишен период, като изпълнението на мерките в плана е 94 на сто.




Процедурата за достъп на чужди работници
до пазара на труда се облекчава

Процедурата за регистрация на сезонни работници от държави извън ЕС за период до 90 дни ще се облекчи. Това предвиждат промени в Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, които бяха приети от правителството. Ще се улесни и процедурата за даване на достъп до пазара на труда за висококвалифицирани чужди специалисти за получаване на Синя карта на ЕС, без да се засягат правата на българските работници.
С новите текстове ще отпадне изискването работодателите да представят документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на чуждите работници, които искат да наемат за сезонна работа до 90 дни в рамките на 12 месеца. Премахва се и изискването към представената обосновка за краткосрочно наемане на чужденци да се прилагат копия от обяви в интернет, местни и национални медии.
Промените ще дадат възможност на работодателите в туристическия сектор да наемат своевременно необходимата им временна и краткосрочна работна сила, като се запази качеството на предлаганите услуги и ръстът на чуждестранните туристи в България.
С други промени в Правилника се намаляват документите за получаване на решение от Агенцията по заетостта за достъп до висококвалифицирана заетост за работници от държави извън ЕС във връзка с получаването на Синя карта. Ще отпадне задължението работодателите да представят справка-декларация за работещите във фирмата граждани на трети държави, наети с трудов договор.
Притежателите на Синя карта на ЕС са заети предимно в сектора на информационните и комуникационните технологии, който има висок потенциал за развитие и облекчаването на процедурите ще подпомогне осигуряването на необходимите кадри, каквито липсват на българския пазар на труда.