140-години от Освобождението на България от Османско робство
Събираме се на този див, чутовен връх, за да се преклоним пред героите на българската свобода и да почетем нашето общо минало. Под снега, в пръстта на Свети Никола, Околчица, Орлово гнездо и околните редути лежат много кости. След 140 години трудно някой ще каже кои са български и кои руски, но от тези кости е съградено скелето на нашата, българската свобода. На руската и българската бойна слава. Шипка е капитал от историческо достойнство, който няколко хиляди доблестни мъже завещаха на всички нас, потомците, и който ние не бива да пилеем.
Скъпи сънародници,
През годините, в августовските жеги и в мартенските виелици, вие бяхте тук, дори когато политиците ги нямаше. Защото вие знаехте, че с вашето присъствие, с вашата почит, скрепявате историческата истина. Вие, млади и стари, сте опълченците на историческата правда, които не допуснахте тя да бъде поругана и низвергната. Към вас е моята човешка благодарност.
Благодаря на Негово Светейшество Неофит и митрополит Софийски и Негово Светейшество Кирил, Патриарх на Москва и цяла Русия, за съслужението, за мъдрите думи, за признателността и благодарността и за християнския дух, който помни, но и прощава. Който осмисля свободата и извисява човека. Християнският дух, в който саможертвата е път към свободата, тъй както хекатомбата на Шипка отвори вратите за нашето национално Освобождение.
Вечна памет за героите!
Вечна признателност към воините на Царя-Освободител!
Да живее България!