които нямат никакво значение за хората в Странджа. Протестът на животновъдите пред Министерски съвет, за който беше обявено, че е постигнал успехи вчера, не кореспондира изобщо с нуждите на местните стопани в района на Странджа и с тяхното виждане как да възстановят поминъка си. Този протест само послужи за намаляване на напрежението, но проблемите остават и растат.

Става въпрос за това как тези хора ще възстановят загубeния поминък. Как хората ще имат стимул да останат в този регион, където е единственият им поминък и препитание. Това няма как да се случи без сериозна и устойчива политика към пограничните райони. Хвърлянето на пари на стопаните не решава въпроса. Първо те са недостатъчни, за да компенсират реалните загуби и пропуснати бъдещи ползи и второ, трябва да се приложат всеобхватни мерки, специално за този регион.

Не очаквам успехи от обявената акция „Пречупване“ по отношение на контрабандата в страната докато правителството не пречупи собствените си виждания за това какво е правова държава, върховенство на закона, корупция и престъпност и как те се „развъждат“ в България.

За разлика от мониторинговите доклади, най-сетне Европейската комисия отговори на нашите амбиции за членство в еврозоната вече съвсем откровено и даже грубо, че има нужда от реални действия. Жалко е, че натискът за реални реформи идва като принуда отвън, а не по вътрешно убеждение и усещане за дълг на българското правителство към собствените граждани. Правителството трябва да разбере, че лобирането навън за членство в Шенген и еврозоната няма да има никакъв успех, ако не се вземат крути мерки, вътре в страната, за справяне с престъпността, корупцията и бедността.