Преди 30 години България пое с ентусиазъм по нов път. Надеждата за по-добър живот обаче се сблъска с дълбоки обществено-икономически сътресения, за които българите платиха висока цена. Грабителската приватизация, пренаписването на историята, обезличаването на българската култура и традиции са част от явленията, които ни тласнаха към материална и духовна бедност.

Осъзнахме, че промяната е труден процес, а не еднократен акт. Резултатите от дългия път към демокрация и пазарна икономика все още будят повече тревога, отколкото успокоение.

България направи своя важен геополитически избор, но не успя да изгради трайни основи за върховенство на закона, разделение на властите и свобода на словото. Затова и днес политическите констатации продължават да се разминават с реалността на мнозинството граждани. Бедността, безнаказаните корупция и престъпност и ниското качество на обществените услуги продължават да прогонват младите и отнемат от бъдещето ни.

Необходимо е да търсим решения, адекватни на съвременните реалности. През последните години израснаха поколения, които не се вълнуват от стари идеологеми. Нашите деца изискват да говорим за бъдещето. Да погледнем в утрешния ден с техните очи.

Ако искаме България да се превърне в нормална европейска държава – с висок стандарт, качество на живот и сигурност, трябва да гарантираме необратимост на демократичните процеси, върховенство на закона, прозрачност и ефективност на институциите, изграждане на нова политическа култура и формиране на свободно и овластено гражданско общество.

Реалната промяна, която да осмисли живота и да даде перспектива на всеки български гражданин, зависи от всички нас. Отстояването на демокрацията изисква ежедневна воля срещу всеки опит за подмяна. Изисква да отхвърлим апатията и отчуждението, които откъсват хората от собствената им държава и оставят малцина да решават на тъмно нейното бъдеще. Няма сила, която да устои на сплотения около каузата да възроди държавата си и да отстоява достойнството си български народ.