ЗАЩО USA НЕ СЛУЧИХА НА ЛОБИСТИ
Те са личните КирякСтефчовци на собствените си бащи.
Отцеругателството, което усърдно практикуват, вътрешно ги разяжда, прави ги несигурни, дори истерични, и най-вече страхливи.
В същото време са и порядъчно нахални.
Те щяха да бъдат същите натрапници, и ако бяха останали русофили, като бащите си.
Щяха да друсат казачок с голямо настървение и с още по-голямо настървение щяха да набиват крак на всеки 7 ноември. Някои дори и сега го правят насън.
Нещо все ги човърка, та не можаха и няма да могат да свършат никаква работа. Колкото повече се стараят, толкова по-зле става.
Нищо не могат да направят като хората – дори една рутинна търговийка, като покупката на Ф-16 за нуждите на парада на Гергьовден, се превръща в скандал.
Елена Поптодорова ще остане в Историята с артистичната приватизация на крем от фришоп на Варшавското летище.
Но точно тя ни обясняваше предимствата на самолета Ф-16/блок 70, сигурно са й го показали на чертежи.
И тя разбрала всичко – а американците пък разбрали, че е разбрала. Много са наивни горките – покрай Елена вече си мислят, че разбират и българския народ.
Та тя казала нещо знаменателно тия дни по телевизията. Между другото, често съм се ядосвал, че телевизиите все канят като фанфаристи на американската кауза Пасито, Елена и още един-двама – но накрая схванах, че други мераклии за това високо призвание просто няма.
Елена отначало се учудила, защо американците забраняват на някакъв български съдия да влиза в САЩ, но после се сетила, че правосъдната система е най-важната и затова те започнали да въвеждат ред в нея – нещо като една малка Панамска операция срещу българското правосъдие.
Ако беше останала още известно време в собственото си учудване, а не да се гмурне в пенливото си красноречие, тя щеше да се сети, че не можеш да въдворявш ред, като нарушаваш собствените си свещени принципи. Например – „Всеки е невинен до доказване на противното“.
Един разумен лобист би си дал сметка за този гаф, преди да разхвърля слюнката си из телевизионните студия. Но нашите лобисти нямат мярка в прехласването, те биха се лезили и около най-неприемливата теза.
И изобщо не се сещат, че „простолюдието“ не е окончателно лишено от памет и прозорливост. То поназнайва едно-друго, пък и са го заситили за два живота с филмчета, с които му набиват в главата цитирания по-горе принцип; или пък друг – „Или всеки е важен – или никой не е важен“.
Посланик Мустафа трябва да скъса ухото на оня, който й е подсказал авантюрата със „запретения“ съдия. Резултатът е очевиден: българската съдийска общност прие санкцията на Държавния департамент като необоснована, немотивирана и пр.
В понеделник посланик Херо Мустафа каза, че първата забрана е само началото – щяло да има и други „стъпки“ в това отношение.
Както са се настървили нашите хора, и стадион „Васил Левски“ да напълнят с клетници, на които им е забранено да влизат в САЩ, и това ще им се види малко.
Но точно в момента не ги интересува това, а друго – както би се изразил Клинтън: „Фактите, глупако“.
Обаче нашите лобисти дори Светата Истина не могат да обслужват, какво остава за неясната афера на някакъв съдия.
Те доказват правоверността си по друг начин – главно с показна преданост. И настървено бранят позициите си, сякаш са някаква мафия, която не пропуска никого във вътрешния си кръг.
И заради това, накрая се оказа, че американците не общуват и дори не познават истински значими личности, които да са техни посредници на влияние. Сякаш се задоволяват с шутове – които пък си позволяват да твърдят, че САЩ нямат нужда от апологети у нас. Е, това вече е диамантът на дуращината. Каза го онази Елена.
За да не бъдем голословни – вече съм го предлагал, но да го повторя: от посолството да поръчат една тайна социологическа анкета, за да са наясно, какво е доверието на нашето общество във въпросните лобисти. Направо ще се уплашат от резултатите. Руснаците ли са виновни за това, измислените хибридни войни – или безполезните и дори отблъскващи усилия на „вашите“ хора.
Американците се заблуждават, че покрай „лобистите“ познават и българския народ.
Нищо по-грешно от това.
Народът никога няма да прости на Паси безподобното му ругателство по адрес на православието, тази отровна плюнка никога няма да засъхне.
За какви ги имат българите, та смятат, че те ще преглътнат това сквернословието? Това никога няма да се случи.
Лобистите са друга порода, друго племе, което няма нищо общо с истинския Народ – не го ли проумяват това? И как представителите на една велика страна позволяват на една шепа „ситуационни американофили“ /по израза на проф. Пантев/ да ги водят за носа?
Паси и такива като него не могат да им свършат работа, дори и за един пробит цент. Вредата от тях е повече от ясна.
Когато Паси агитира за американски военни бази у нас, това веднага предизвиква враждебни инстинкти – дори не заради самата идея, а преди всичко заради онзи, който я продава.
Същата е и приватизаторката Ел. П. – когато говори, че Путин има „страх от стратегии“, буен кикот оглася дори небесата, тя само поощрява русофилските нагласи у нас.
И това са само публичните изгрухтявания на лобистите.
Представяте ли си, какво нашепват тия проскубани ястреби на опекуните си, когато са насаме с тях. И това ще стане ясно някой ден.
Прислугата съсипва мита за велика Америка, но гафовете й остават ненаказани.
Тя е подбрана почти изцяло от храненици на бившия/комунистическия режим, натъпкани с аванти от този режим, вижте ги само: лична преводачка на Живков, синче на висш идеологически цербер, възпитаник на комунистическа академия, игривец от семейство на комунистически активисти…
Момченцата, тичкали по коридорите на ЦК на комунистическата партия – и се готвели за съветници на Марк Помпео.
Не знам историята на „запретения“ съдия – само чух за свидетелствата на бившия главен прокурор Никола Филчев, когото американците не понасяха, тъкмо заради клеветите на техни хора, кръга край Прокопиев и прочее.
Днес същите хора воюват и със сегашния главен прокурор Иван Гешев. Това поставя в деликатно положение американското посолство в София – какъв ще е неговият избор/ориентир, когато едни и същи хора все са недоволни от българската прокуратура.
Иначе, би било хубаво „запретеният“ съдия да го аранжират и с някои текущи доказателства – българското общество има право да ги научи.
В противен случай, конспирацията става нелепа, съвсем по мярката на тукашните лобисти: „запретеният“ ще го изкарат заклет Путинист, и пр. нелепости.
Г-жа посланичката трябва да има и други извори на информация, извън неколцината лобисти-лешояди. Тогава ще научи – понеже е загрижена за българското правосъдие – как един доверен американски лобист натовари бедните български данъкоплатци с многохилядни санкции заради бруталното си отношение към същото това правосъдие.
Е, да – за Цветанов става дума, геният на безсмислените полицейски акции, авторът на унизителни коментари, заради които страната ни бе осъдена в Страсбург.
Този човек още ли е доверено лице – или г-жа Мустафа ще оправя и европейското правосъдие.
Безкнижни хорица не могат да ви бъдат истински приятели, те ви нанасят само вреди.
Духът на Америка, при всичките изпитания и дори безумия, през които премина тя през последните двайсетина години, може да бъде схванат от великите ви мислители, политици, писатели.
Не от „50 нюанса сиво“ – но тъкмо с такива боклуци са закърмени поколенията на Прехода, също и с тъпоумните приключения на Стивън Сегал – той пък, за да стане бъркотията пълна, вече е руски гражданин.
Особено безполезно, да не кажа – безтактно е да се воюва с българското русофилство, особено на негов терен.
То е неясно за чужденците, и ще си остане неясно. Така и не проумяха, че то е сложен феномен, необичаен.
През последните години то дължи нарастващото си влияние в немалка степен и на диващините на русофобите.
На голямата политика е присъща и известна енигматичност – а сега всички разбраха, че „запретеният“ съдия, а и Малинов, който получи орден от Путин, са само повод американците да се опитат да спечелят един мини-епизод от безкрайната война с руснаците.
Едва ли някой се е възторгнал от тази операцийка.
Тя даде повод на руския посланик в София Макаров да се направи на наивен руски мужик и хрисимо да попита: „Ама от какъв зор съдията ще иска да ходи в САЩ, та ще му забраняват?“ – след като има толкова други хубави места.
Бездарните ви лобисти никога няма да ви дадат възможност да проумеете корените и особеностите на българското русофилство – напротив, те ще ви зареждат единствено с празнословието и комплексите си.
И никога няма да получите от тях отговор на въпроса – защо преди падането на Стената тукашното, уж „нормирано“ русофилство мирно съжителстваше в разумните българи с искрено уважение и респект от постиженията на американската духовност – защо, наистина.
И при цялата си безцеремонност, политиката не успяваше да разклати това равновесие…
Ако не стигнете до верния отговор, смятайте се за жертви на лобистите си.
И накрая: един от големите провали на Прехода се оказа и разколебаното, меко казано, отношение на българите към една велика страна. За жалост.
***
Кеворк Кеворкян