Днес е дата, която е записана в сърцето на всеки истински българин. Денят, в който Апостолът на свободата Васил Левски тръгва към безсмъртието. По българска традиция почитаме бесилото. Наблягаме на смъртта, а не на живота на легендата на българската свобода.
Няма да сложа снимка на бесилото, когато турците слагат въжето на най-скъпия син на България. А снимката на легендата на българската свобода, облечен в униформата на Българската легия, с оръжие. Или пред револвера и кръста и клетвата в името на България.
Легенда е не смъртта му, а делото, с което ще живее вечно, докато има и един българин на тази земя. Един дякон, захвърлил расото и обрекъл се на Родината си. Един мъж, захвърлил близки, отрекъл се от най-важните неща за времето си - семейство, деца, дом....заради България - неговата единствена любов, неговото семейство, неговият дом.
Един единствен. Обърнал петвековно робско мислене. Изправил робите. Внесъл огънят на свободата в хиляди български домове. Изправил се - сам срещу една империя. Накарал враговете си да го уважават и да се страхуват от него. Сам, но колос, какъвто историята не познава. Живял и загинал сам, но следван в историята от милиони българи. Пример, легенда, символ....АПОСТОЛ НА СВОБОДАТА.
Поклон доземи, Апостоле! Народът ни винаги ще има нужда от теб! И винаги ще те призоваваме, когато се опитват да ни поставят на колене. Защото важното е: СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ! И там, където си, да кажеш: "НАРОДЕ!!!!"
Да почетем не бесилото, а безсмъртието на АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА ВАСИЛ ЛЕВСКИ!
Елена Гунчева