То не били сълзи и прегръдки, то не било чудо. Завчера-в областната управа.
Ако не знаехме, всъщност, че поредната „калинка” ог ГЕРБ Димитър Иванов сменя предишната ”калинка”-Таня Димитрова на поста областен управител, щяхме да помислим за заминаване в Диар Бекир.
На заточение, защото, ако вече не се забравили някои- в последните години на българското Възраждане там, в дивата част на Османската империя, са пращали жадните за свобода наши сънародници. Да гният в зандана, понеже искали да имат свободна държава.
Така поне твърдяха някога в учебниците и в други книжки. Като тази на пловдивския поет Веселин Сариев, Бог да го прости, който отдели години от краткия си живот, за да проучи съдбата на всички български заточеници в Диар Бекир и да напише 200 покъртителни страници за тези големи мъже.
Доколкото е известно, досегашният губернатор Таня Димитрова, заминава за столицата на Хърватска, където ще бъде посланик на България. Бившата медицинска сестра не знае сърбо-хърватски, както не знаеше и гръцки език, когато кандидатстваше за генерален консул на държавата ни в Солун.
Освен ако не приемем, че в Хърватска тя няма да урежда дипломатическите ни отношения с бившата югорепублика на църковно-славянски език. Защото освен диплома за медицинска сестра, тя има и китап за богослов, а богословите четат на този език, въпреки че гражданите на страната ни не го владеят.
То не били сълзи и прегръдки, то не били заръки към новата „калинка”, която пък щяла да продължи да се грижи за „любимото си дете” ГКПП „Лесово”, така казал младият джентълмен, известен като комсомолски бос на ГЕРБ, на прощалната сбирка.
Знамената ли ще кърпи на ГКПП „Лесово” не ми е ясно, но съм го виждал да се крие в тунела на градския ни стадион и да крои планове за поредното незаконно Общо събрание на футболния ни клуб.
В крайна сметка, така излиза, Таня Димитрова не заминава за готвещата да влезе в Европейския съюз Хърватска, а за Диар Бекир. На тоя град, донесъл смърт на толкова българи, днес му казват Диар Бакър, но това не променя особено нещата.
Някога, когато поп Минчо Кънчов и съратниците му, правели чудеса в Анадола, за да оцелеят, пак имало „калинки”. И тогава те се правели на голяма работа и поради тази причина имало българи изгнили в тамошния затвор.

Бел. Яс - очаквайте интервю с г-жа Димитрова на Мими Караколева...