БУНТОВНИ ВРЕМЕНА?  НИЩО ПОДОБНО…

Илко Капелев

Бунтовни времена?
Нищо подобно…
Българинът не е бунтар по природа, той се „бунтува” само когато му отърва, само когато няма опасност за кожата му… Да напомня ли стиховете на великия Ботев, който падна мъртъв на Балкана точно защото неговите съотечественици не пожелаха да се „бунтуват”: „…Патриот е, душа дава./ Но не свойта душа, братя…/
В този смисъл днешните „бунтове” са буря в чаша вода… И нищо повече. Но те могат да бъдат полезни за поколението, което е връстник на днешната „свобода”, защото то не е обременено нито от гнета на тоталитаризма,, нито (може би все още…) от въпиещата корупция в България.
…Днес метастазите на корупцията омаломощават организма на българската държава по най-жесток начин. А това, както посочи миналата седмица при посещението си в България и проф. Стив Ханке, ни създава много „лош образ” в чужбина. „В момента никой не знае накъде върви страната, виждаме, че ви липсва карта и сте се изгубили…”, каза загрижено още бащата на валутния борд.
Ние сме се изгубили, плаваме без карта и компас и никой не може да ни каже приближаваме ли се до спасителната ивица на материка, или се отдалечаваме от нея… Не се вижда и светлината на надеждата. Корупцията днес е такава, каквато бе и преди 15 години – и по размах, и по размери… Една от най-важните задачи на политическата класа (ако иска тя да остане все пак по-близо до народа) е да скъса споразумението с политическия башибозук, който безмилостно плячкосва и ограбва държавата. Ограбва я и я съсича. Но за това най-напред трябва да се заяви воля – и от страна на политиците, и от страна на народа. Българският народ, нека и това да признаем, не е много претенциозен към околната среда, в която живее. Ако блатото е твое отечество, няма как да го намразиш…
Всички тези фактори спират икономическото развитие на страната, отблъскват инвеститорите, попарват идеите на бизнеса още при разлистването им. Всъщност българският бизнес, който уж трябва да бъде моторът на държавата в условията на капитализма, отдавна е на командно дишане. Отдавна на командно дишане е и самата държава. И докато не се роди идеята, която да ни обедини като народ, няма излизане от блатото. Няма излизане от тунела. Няма излизане от кризата… Всичко това трябва да се промени, за да се отприщи „всенародната енергия”. В противен случай ще продължаваме да тъгуваме напразно по миналото, което никак не беше толкова лошо, колкото днес пропагандата го изобразява, но което, ако се взрем по-безпристрастно в него, никак не беше лишено и от… неудобства.