Грешките на историята, казано е, май от Ибн Халдун, са затова, за да не се учим от тях! Всички ние, цялото човечество, сме опърничави и невъзприемчиви, последователни, упорити в тъпотията си. И не само тази поучителна мъдрост е безсилна да ни вразуми, но и умни книги, като „Краят на историята” от Фукояма, чието заглавие звучи като зловещо предупреждение. Имало е защо да предупреждава човекът, дочакахме ако не края на историята, то поне края на капитализма! Случилото се в Кипър, където най-безцеремонно бяха ограбени вложителите, е пагубно за капитализма и като теория, и като практика, въпреки че виновниците за този гаф се преструват, че нищо не се е случило. Нещо се случи, нещо страшно, за да стане ясно всекиму, че има нещо сбъркано във философията на тези, които създадоха и  управляват Обединена Европа. Аз съм го казвал и друг път, но пак ще го кажа: не ми е ясно възможно ли е изобщо да се управлява „общност”, в която доходите на едни са десет пъти по-високи от доходите на други! Възниква, съвсем закономерно, и въпросът: ”Що за общност е това, какви са нейните икономически или морални устои?”. Говори се, ако сте забелязали, за общоевропейски ценности, за цивилизационна норма и прочее взаимообвързаности между страните-членки на ЕС. В какво точно се изразяват те обаче остава някак неясно, щом не идеологическият шум е важен, а благосъстоянието на хората. Не се вижда, преди всичко, как икономически по-развитите страни помагат на по-слабите икономики, как, с какво ги стимулират, за да постигнат, за да гарантират растежа им. Поне у нас, за почти десет години, няма изкристализирала тенденция някоя от развитите икономики да помага на средния бизнес, да речем, да му осигури някакви приоритети. Това с приоритетите, е работа на правителството, ще рече някой, а не на развитите икономики, но ако е така защо ЕС не окаже натиск на правителството, щом е очевидно, че то е затънало в корупция или некомпетентност. И тук, закономерно, стигаме да моралния проблем, чието начало, ако говорим сериозно, трябва да търсим в Библията, която Бог знае защо, лидерите на развитите европейски страни пренебрегват. Един от чудовищните парадокси на нашата модерна цивилизация е, че управниците, които се кълнат в християнските ценности, са забравили азбуката на човечността. Не помнят притчата за двете ризи, да речем, а и не само нея, за социална потика се говори много, но почти нищо не се върши, ако нещата не опират до собствения интерес. Да, идеята за една по-смислена и по-съвременна, по-справедлива социална политика в ЕС, очевидно, не е сред любимите на ръководителите на общността! И аз не се съмнявам, че те имат много, безброй доводи, за да обяснят на света, или за да успокоят съвестта си, че тяхното благосъстояние е законно точно толкова, колкото е законна нашата мизерия. Сигурно имат, сигурно изглеждат смислени доводите им, но фактът, че съществуват редом завидно благосъстояние и ужасяваща мизерия, подсказва някаква грешка, нещо сбъркано в системата. Дотолкова сбъркано, бързам да поясня, че еврофондовете, на които се гледа, вероятно, като на смислен довод, не само не преодоляват проблема, а са част от проблема. Ако изобщо е налице помощ от страна на ЕС, то това е пилеене на милиарди, не където трябва, не за каквото трябва, както твърдят евроскептиците. Все повече са хората, добре е да се направят изводи от този красноречив факт, склонни да вярват на евроскептиците, че милионите от еврофондовете се пилеят безразборно, заради корупционни схеми. Една еврокомисарка подскочи като ужилена, като й подхвърлиха, че корупция, вероятно, има и там, във висшите етажи на Евросъюза, но май е тъкмо тъй, щом никой не спира порочните практики. Те са налице отдавна и все повече хора осъзнават, че парите от ЕС, наместо да решат икономически или социален проблем, пълнят бездънните джобове на родните мошеници, което не би било възможно, разбира се, без европейските им партньори. Или, с други думи казано, европейските пари не само не решават безбройните проблеми, но генерират напрежение и създават нови проблеми, още проблеми. Не знам как и защо убягват от вниманието и на ръководители, и на анализатори, тъй същностните проблеми на европейската политика, гарантиращи както сигурността, така и развитието на ЕС. Това, което знам със сигурност обаче е, че тяхното нехайство или високомерие би могло да им струва твърде скъпо, че би могло да им донесе и нещо далеч по-страшно от Кипърската драма. Робът, известно е, може да загуби само оковите си, та вълненията у нас, биха могли да имат съвсем неочакван край, биха могли, поне теоретически, да се разгърнат отвъд националната граница. На тях, засега, мнозина са склонни да гледат като на спонтанно недоволство, или на политическа инсинуация, или на Бог знае какво, но на нещо наше, във всеки случай, на поредната буря в чаша вода. Глобалната политика, като че ли, е далеч от нашенската драма, поне така се мисли, неясно защо, щом упорито повтаряме, че светът вече е село, а вълненията, виждаме, са не само тук. Някаква клика там и някаква клика тук, ще се позова пак на евроскептиците, потънала в самодоволство, си въобразява, облягайки се на цинизма, че лошо нареденият, но в нейна угода, наш свят, ще е вечен. Светът е видимо неустойчив, вече се разкапва, сгромолясва се вековният ред, но дори неудържимият възход на Китай, да речем, не може да ни освести. Потъналите в самодоволство касти по върховете на нашия свят, в това число и родната политическа класа, а и родната олигархия, са неспособни да преодолеят летаргията си, инерцията си, да се събудят. Или, което е по-вероятно, нямат ефикасно противодействие на модела на Дън Сяо Пин, който е, освен всичко друго, и по-справедлив, изглежда, по-социален! Стремежът да се запази, опази статуквото, въпреки пробойните в системата, сочи твърде категорично, че днешните теоретици и върхушката от властници и богаташи са неспособни да предотвратят края на историята, или поне края на капитализма. Не твърдя, че е тъкмо тъй, но би могло да е така, а това вече е голям, сериозен проблем за икономическите и политическите елити, за всеки, който желае някак да ни управлява! Някак, казах, а не, както си иска, но няма да пропусна да поясня, че това ще е все по-невъзможно, щом народът осъзнава силата си, щом най-сетне ще имаме лелеяното гражданско общество. Много е трудно, направо невъзможно, ако е осъзнал силата си народът, ако въобще се е осъзнал, да го заглавичкваш някак с празни надежди, например, като баснята за светлото бъдеще. И ако все още се намират глупаци, дори сред протестиращите, които да се вайкат, че клетите им дечица ще трябва да изплащат нищожния милиард, с който е актуализиран настоящият бюджет, утре няма да има такива наивници. Утре ще има граждани, осъзнаващи какво искат, за какво точно се борят, които прекрасно разбират, знаят, че не един, а сто милиарда заеми ще вземем, ако трябва да изравним стандарта си с французите, да речем. Хайде, нека не сме равни с Франция, с Англия или Германия, но поне с Гърция да сме равни, с която продължават, Бог знае защо, да ни плашат, след като е ясно, че стандартът и е поне четири пъти по-висок! В Гърция, държа да го отбележа, никой, никога  не се е плашил от актуализацията на бюджета не с един, а със стотици милиарди, които ЕС сега ще-не ще им опрощава, докато ние се гордеем с мизерията си. Да, нелепо е, абсурдно, смешно, да се гордееш със стабилна мизерия, с обезчовечаваща бедност, с най-нисък стандарт, кретенско е! Това го могат, това го постигат само изважданчета като Симеон Дянков, а всички, които някак ги подкрепят, с жест или дума, са им неволни съучастници, дори ако са изпълнени с най-добри намерения. И не са граждани, ама изобщо не са граждани, защото гражданин е не този, които подскача по заповед, а този, който знае какво иска, за какво се бори! Образно казано, гражданинът се бори не с някаква неясна, безформена олигархия, а иска от олигархията, каквато и да е тя, три пъти по-високи доходи, да речем! И това не е просто образ, някаква илюзия, някаква утопия, а нещо съвсем постижимо, ако държавата е държава, способна да провежда правилните политики, а съдебната власт ефективна, профсъюзите профсъюзи и т.н. Европейският съюз не само може, а е длъжен, да ни помогне да го постигнем, наместо да рецитират надуто еврокомисарите, пратени при нас, види се, за да ни поограмотят, „великите” си прозрения, че демокрация и олигархия са несъвместими. Несъвместими са, със сигурност, и мизерия с демокрация, та е добре да се позамислят всички, които все още вярват, че строим общ Европейски дом…