Кога се говори искрено и честно – когато си извън обсега на видеокамерите и микрофоните, или когато си творчески настроен, кефлия и на две-три бози?
Протестиращите много и постоянно говорят за задкулисието, и ето - бившият министър на културата Вежди Рашидов им даде обилна информация за размисъл.
Това че Рашидов е от ГЕРБ няма фундаментално значение, понеже голяма част и от другите български политици имат същия двоен аршин – пред медиите са винаги напудрени и фризирани, в офисите на централите си или на вечеря, обилно гарнирана с боза, са неподправени.
И са си лика прилика с Бай Ганю, Гочоолу и Дочоолу. Притурете и Данко Харсъзина - няма да сгрешите.
А лакейщината в българската журналистика не е от вчера, не е и от времето на комунизма - търсете я и при Алеко, и преди него, и след смъртта му.
Журналистиката обаче е персонифицирана, както и народните представители, така че всеки избира дали ще бъде в порнографския театър или ще държи на името си.
Има обаче нещо действително фундаментално за управлението на Бойко Борисов и ГЕРБ през мандата им. Въпреки бързо изваденото черешово топче, с което ББ щеше да отвее главата на Ахмед Доган и на другите мафиоти, двете бози в стомаха на бившия културен министър показват на светло как Сокола е оставен отново и отново да трупа милиони.
И да се перат пари. В конкретния случай от братския Оман - цитирам Рашидов. Няма никакво съмнение, че депутатът знае тази информация лично от ББ. Борисов и Вежди се възхищават взаимно един от друг, така че вождът и учителят на демократичния български народ е свел до знанието на своя приятел каква е играта в държавата.
А играта, ако трябва да сме съвсем точни, е една и съща от началото на Прехода – всяко насрало се правителство постига договорка със следващото, че няма да си гонят карез.
Каквото първите отмъкнали - отмъкнали, те пък няма да заничат в канчето на следващите.
Припомнете си не беше ли така от премиерстването на проф. Беров, през Виденов, през Иван Костов, та до царя и последвалата Тройна коалиция.
Правителството на ГЕРБ просто се вписа в класическата схема - в началото люти закани, че ще вкара в затвора поне половината предходни министри, после постепенно затихване на „гнева”, а сетне улисани в работата, заканите напълно изчезват. И Ахмед Доган става най-добрият хидролог в Европа и си прибира хонорара от 1 милион лева.
Разбира се, когато бозата, предизвикала изблик на откровеност, се отмирише, се извиняват на тоя или оня, но назидателно казват, че са творци със свободен дух и никой няма право да записва истинските им думи.
Бог да пази България! Царят сам се оправя…