Нашенският протест, оказва се, е като нашенската демокрация, т. е. лошо организиран и непродуктивен. Доколко е той организиран и доколко спонтанен се спореше, но такъв проблем вече няма, щом е очевидно, че протестът е организиран, при това лошо организиран. Задължително е, мисля, да се изтъкне нарочно, да се подчертае, че е лошо, ама много лошо организиран, че не е нищо повече от посредствен и чак пошличък политически спектакъл! Задължително е, защото има, без съмнение и честни хора, които участват в него без да щат, неволно, докато изразяват своето законно недоволство от случващото се в държавата. И, като говоря за „законно недоволство”, не бива да свеждаме народния гняв единствено до назначението на Делян Пеевски или до друго текущо безобразие, а трябва да се замислим за случващото се през всичките тия години. Сериозно трябва да се замислим за случващото се в държавата, защото замислим ли се, ще видим, че сред протестиращите се мъдрят отчайващи политически експонати. Не говоря наизуст, като го твърдя, а имам предвид това, да речем, че разпознавам сред протестиращите такива, които бяха видни партийни секретари, а сетне вдъхновени седесари и още по-вдъхновени царисти, пък накрая и предани на Вожда гербери, а сега те, тъкмо те, се гневят на статуквото. То е гротеска и обществено-политически сюрреализъм, мислими само у нас, а и възможни у нас, щом са печален факт! По-печален, отколкото изглежда, най-печален факт, защото протестират против статуквото тези, които го изграждаха, които го доведоха до чудовищна несъразмерност, било заради некадърността си, било заради алчността си. Това обаче е нищо, те се оказаха и страшни, невероятни наглеци, които нямат капчица срам, които са готови на всичко, за да бъдат отново във властта, или поне покрай властта, която за тях е била винаги дойна крава. Тяхното нахалство е направо олимпийско, те нямат срам, нямат и страх, което не е неочаквано, щом не само няма кой да ги заклейми, а напротив, намират се такива, които да ги аплодират. Ясно е кой, ясно е защо! Пределно ясно бе, че уж спонтанните протести на умните, богати и красиви хора, обслужват директно политическите амбиции на ГЕРБ и провалилата се с гръм и трясък десница, да речем. А съм уклончив, не за друго, а защото има, вероятно, и други мераклии да консумират властта, която не им се полага, защото са се провалили на изборите. Инак е извън всяко съмнение, че огромният клиентелистки кръг около ГЕРБ, получавал каквото си поиска при, общо взето, тоталитарното управление на партията, би дал всичко, за да не загуби поне част от благините си. Или поне келепирджийското, топло местенце, около което кръжат безбройните калинки и бръмбари, смешни вчера и страшни сега. Да, страшни, защото и те са готови на всичко, за да оцелеят някак, на всякакви низости са готови, та никак не е смешно. Трогателно звучат съобщенията, че протестират нашенците в цяла Европа и особено тези в Брюксел и евроцентралите, смешно е, като знаем, че ги е назначавало предишното правителство, но нека не бързаме да се смеем. Смешно е, но и тъжно, че тъкмо хората, които ни представляват в Европа, които са  призвани да европеизират България, очевидно, са подвластни завинаги на ориенталските си табихети. Те, тъкмо те, не някой друг, превръщат демокрацията в изродена, ориенталска демокрация, в която личната изгода е над обществения интерес и националните стремления. И само този тъжен факт вече е предостатъчен, за да е ясно, че гражданското общество го няма, че е подменено от такива наглеци и самозванци. В този смисъл, ГЕРБ все още не се е провалил окончателно, той продължава да се проваля, той тепърва ще се проваля, докато стигне до пълното морално падение, боричкайки се за изплъзващата му се власт. Неадекватността на нашенския протест го сочи най-категорично, от лошо режисиран, той става още по-лошо режисиран, превръща се в двуразов или триразов, т.е. в пълна бутафория. Вече е пределно ясно и за най-недосетливите, че протестът на подскоци, през ден, през два, не е никакъв протест, а изкуствено поддържане на напрежението, което по-скоро ще успокои, наместо да разтревожи властта. А към неадекватното поведение на главния постановчик, ако това е ГЕРБ, трябва да прибавим и подчертано неадекватното поведение на така наречения Реформаторски блок. До вчера десен, новоизлюпеният политически субект, вече не е десен, твърдят говорителите му, очевидно стремящи се да привлекат и по-независими гласове. Дори само този им акт, според някои политолози, е порядъчно неадекватен, щом е ясно, че се нуждаем от дясна алтернатива, именно дясна, която не само ще подмени ГЕРБ, но и ще приобщи свестните хора там, ако ги има и доколкото ги има. И после, най-автентичните протестиращи, като че ли, изразяват тъкмо дясната алтернатива, а с подобно поведение, техните лидери се разграничават от тях. Друг въпрос е, доколко и лидерите, и протестиращите имат моралното право да участват в протестите, щом са се провалили на парламентарните избори, щом са лишени от политическа легитимност. Народът, не друг, а народът, им е отнел легитимността, лишил ги е от доверието, което щедро им бе дал, а те безразсъдно разпиляха. Недемократично поведение е, разбира се, да разчиташ на граждански ексцесии, след като си загубил законните избори в една демократична държава. Граждански ексцесии, казвам, а не анализирам законните претенции на гражданското общество, защото е очевидно, че ако го има, то е в латентно състояние и сериозно потиснато, затормозено от политическите групи за натиск. Няма как да се прояви, да се изяви гражданското общество, ако протестът е организиран, при това лошо организиран от политически субекти, опазващи политическите си интереси. Още по-безнадеждна, по-непродуктивна би била изявата на гражданското общество, ако е пришпорвано то от олигархически кръгове, загрижени за олигархическите си интереси. Гражданите, ако са истински граждани, са естествена опозиция на политическите тарикатлъци и олигархическия интерес, защото имат свои сметки, защото се борят да опазят благосъстоянието си. Наред с много грешки, които направиха организаторите на протеста, някои от които и смехотворни, те имаха и несъмнени попадения, а най-точното бе, че протестира средната класа. Да, това бе несъмнено попадение, защото средната класа наистина има какво да загуби, дори в най-бедната страна в Европейския съюз. Само че, съвсем по български, съумяхме да превърнем в дефект и този ефект, дотолкоз се изтърваха слабите режисьори, пак повтарям, че забравиха за какво, всъщност, става въпрос. Или, както подобава на слабия режисьор, подцениха фатално публиката, сред която всякога има мислещи и знаещи хора, пък и безмилостни присмехулници, готови всякога да ти се подиграят. „Умниците”, в случая, се подиграха сами на себе си, вкараха си страшен автогол, защото средната класа, пределно ясно е, не може да бъде накарана, по никакъв начин, да протестира под диктовка, два пъти в седмицата или три пъти в седмицата. Хората си гледат работата, която им носи добри пари, завидни доходи понякога, и ако търпението им закономерно се е изчерпало в някой напрегнат момент, това съвсем не означава, че са готови винаги да участват в политически циркаджилъци. Тъкмо наопаки, политическите циркаджилъци не са по нрава на тези хора, които се гордеят, с право, с плодоносния си труд, които биха излезли на улицата, само ако някой им отнеме сигурността. В този смисъл, те са по-скоро противници, отколкото поддръжници на тези, пък и на които и да е други протести, но това са подробности. А същественото е, че протестът, който е със затихващи функции и едва ли ще се възроди лесно наесен, е нашенски протест, несъразмерен и непродуктивен, досущ като нашенската демокрация…