Борислав Ненов: "Американски хляб и роми" Featured
Неделя, 22 Септември 2013 11:08Министърът на културата Петър Стоянович имал някакъв спомен за първия си учебен ден. Не вярвам тогава, в първи клас, да е разбрал, че "хората на духа държат една нация изправена". И изобщо не вярвам в искреността на тази негова фраза, казана в първия учебен ден на 2013 г(/2014 г.). Пак на 16 септември 2013 г. една журналистка от централна медия се тюхкаше, че само през миналата година 2340 ученици са напуснали училище, заради бедност. С тая бедност в страната вече не просто се прекалява, а някои взеха да се оливат. Кои и къде са тези деца, напуснали училищата на България?
Колко от тях са българчета и колко ромчета. И доколко ще леем сълзи над чужди гробове, след като на всички ни е пределно ясно, че не липсата на пари, а липсата на желание спира децата на циганите от школата. Явно продължават да ни вменяват в дълг да изхранваме голяма част от населението на страната си, понвеже тя не иска или да работи, или да учи. Най-често и двете.
Като са и двете причини, какво искат от нас - да изкарваме дълги безсънни нощи, за да мислим още по колко пари да налеем на смуглите ни сънародници, за да благоволят да влизат в час? Преди време, може би минаха няколко месеца, един разярен ямболски ром беше нахълтал разярен в класната стая и опитал да набие яко учителката. Тя, представете си, била попитала детето му, защо не си пише домашната работа. Учителката я направиха на дроб-сарма и се принуди да напусне училището.
Въпреки моите апели към ямболската прокуратура да се самосезира по случая, който имаше и заплаха за убийство на педагога, орлите на правосъдието не си помръднаха дори кутрето. А телохранителите, наричани на чист български език бодигардове, пускали в училището всеки ромски родител. Нещо, което не се прави в града ни в нито едно друго училище, където преобладават учениците от българския етнос. Все по-често сме свидетели на факти, как за ромите може, а за българите - не. Преди две години разбрах с изумление, че електроразпределителното дружество, пускащо светлото и топлото в Югоизточна България, взима много по-малко пари, ако на ромите е спряно електрозахранването и трябва да бъде възстановено. Разликата между цената на "услугата", предназначена за роми и българи, бе няколко пъти по-малка. Познайте в чия полза?
В края на всяка учебна година в НС трябва да се дава отчет колко пари са похарчени за образованието на ромите. И какъв процент от тях е от европейски програми, какъв от нашите данъци. макар, че дали парите са оттук или от Брюксел, няма особено значение, тъй като в крайна сметка, те пак са наши пари. Не съм за дискриминация на ромския етнос. Съм за еднакви правила и при българските деца, и при циганските. Защото циганските номера нямат край, а ние почти непрекъснато ги стимулираме. Когато ние ги вадим от копторите им, за да не пламне епидемия, това се счита за геноцид, а когато френският президент Никола Саркози ги изгони от родината си, това беше демократично. На журналиста Калин Руменов преди няколко есени му взеха наградата за журналистика "Черноризец Храбър" - защото в статиите си проповядвал ненавист към ромите.
Друг журналист, Мартин Карбовски, (бел Яс от циците вляво) се хвали многократно, че ако има възможност, ще прави телевизионни предавания само за таланта на циганите. Те му били далеч по-интересни, отколкото българите, както и другите етноси в Р. България - евреи, арменци, руснаци, гърци, турци. На Карбовски никой не посмя да му направи забележка. Не става дума, разбира се, да бъдат свалени от ефир предаванията му, а да се направи дискусия кое е ценното и кое е чалгата в Република България.
Ако някой е чел бездарната лирика на Мартин Карбовски, имаща претенциите да е страшно модерна, ще ме разбере, другите ще продължат да четат за задника на Азис (бел. Яс на сн. най-горе!) или за поредната драма на футболиста Валери Божинов. И при това организирано от десетилетия вече мракобесие, спрямо стойностното в етиката и естетиката, министърът на културата ще лее боза, как "хората на духа държат една нация изправена".
Гротесковият филм "Мисия Лондон" е страшно далеч от тези неща, но е направен много талантливо, и който разсъждава, ще проумее защо ни закопава ден, след ден, седмица, след седмица, година, след година, душевната чалга. Иван Вазов бил скучен и непоправимо архаичен, комунизмът биледна щастлива епоха - пълно е вече с такива дивотии, а прииждат все нови инови. Като страния, меко казано, разговор за това да отпадне ли "Майце си" на Христо Ботев от учебната програма. Ботийов има една тънка, претънка стихосбирка, но като той им пречи на сънищтата и на делниците, да го пратят на вторични суровини. Само че, хартията върви много евтино, и дори ромите няма да проявят интерес и да прочистят обществените библиотеки.
Миналата есен, в традиционния лит. форум "Ямбол чете", едни от гостуващите автори бяха Деян Енев и Бойко Ламбовски. Двамата си бяха разменили литературните " "шапки". Енев бе прописал стихове, Ламбовски - разкази. И двамата бяха направили голяма глупост, защото това не е техният влак.х Но и да бяха на своя си трен, никой от литературната паралелка, в една от ямболските гимназии нямаше да дойде и да ги чуе на живо. И по Интернет също нямаше да го прочетат. А разказите на Деян Енев са топли, дъхави, направени от слънце и от ведър дъжд, както подобава на майстор. Дори фактът, че неговите разкази два пъти се падаха на ученически изпити не заинтригува бъдещето на страната ни. А завчера, една дама от един скъп вестник, разпалено убеждаваше колко ще е хубаво и напредничаво, ако вместо учебници, всеки школник държи в ръката си таблет.
На калпава ракета, книгите й пречат. И двете ми баби бяха неграмотни, светла им памет. Нямаха никакво чужвство за малоценност, но тайно попиваха всичко,у което чуят от хората с четмо иписмо или порадиото и телевизора. Явно, обаче знаеха, че в нашата държава файда от образование няма да има. Освен, ако не станеш адвокат, както казваше едната ми баба, безкрайно сигурна в това, че хората винаги ще се съдят. Ти да не влизаш всъдебна зала, ако съм жива, ще те набия с точилката, добавяш другата. Едната, гордо обичаше обаче да казва първите няколко букви от старата азбука, другата, упорито напъваше да чете, макар да не се издаваше. Най-голямото й унижение бе, когато трябваше да ходи на един километър от дома си, за да получи един самун американски хляб. В зората на демокрацията.
Кой говореше нещо за духа, държащ хората изправени?
Tagged under
Последни новини
-
Местен съд отмени част от глобите за шофьор, отказал проверка
На 28 ноември 2024 г., Районен съд – Ямбол, разгледа административно наказателно дело относно жалба на
-
На ГПП Лесово митничари намерили укрита валута за над 100 000 лева намерили у
-
Съобщиха ни с радост, че Българският младежки Червен кръст (БМЧК) бил в разгара на
своята отчетно-изборна кампания. Тази важна инициатива предоставила чудесна възможност за извършване на
-
На 29 ноември в Ямбол: Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор“
В романа си „Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор“ Николай Табаков ни представя интересен поглед към света, в който живеем. Къде е мястото на жабите в него?