Оня ден видях в двора на една болница Христо Бисеров. Беше точно ден-два след данданията около него. Той пристигна в двора на болницата с едно малко джипче, шофираше сам. Въпреки студа беше облечен само с тънкото си кожено яке, с което го дадоха и по телевизиите. Пред входа на болницата пушеха някакви хора, пациенти и служители. Те, разбира се, веднага го разпознаха и се сбутаха с лакти. Той се направи, че гледа в едно листче в ръката си, не искаше да среща погледа на хората. Изкачи се по стъпалата и влезе в болницата.
За миг през главата ми мина еретичната идея да се обадя на мои познати журналисти и след малко тук да пристигнат телевизионни екипи. Да заприщят входовете и изходите и да го погнат с камери и микрофони. Да стане гъмжило.
Не го направих.
В този миг той беше моят по-голям брат, който вече беше изпил горчивата си чаша.
Той имаше право на своето усамотение.
По същия начин никога няма да хвърля камък и по преподавателя Драгомир Драганов. Който не се е напивал, той да хвърля камък по него. Драгомир Драганов също изпи горчивата си чаша.
Когато човек изпие горчивата си чаша, той, дори без да го съзнава, става Божий, става Христов!
Той вече никога няма да е същият, такъв, какъвто е бил преди.
Самият той може още да не го знае. Но това е точно така.
И свидетелството, публичното свидетелство на такъв човек след горчивата чаша, особено ако е управник, вече е безценно.
Сбърках, разсипах, изсякох, откраднах.
Още не сме доживели такова нещо. Но то предстои, рано или късно.
Думата за това е покаяние.
Възходът ще започне след покаянието.
Преди време на български излязоха писмата на игумен Никон (Воробьов), руски свещеник, завършил житейския си път в най-мрачните, хрушчовски времена на гонение срещу Църквата. Томчето така се казваше – „На нас е оставено покаянието”.
България отдавна чака покаянието на своите управници. Нейните пусти села, нейните изсечени гори, нейните изкормени дюни, нейните циментирани плажове. Безоките училища. Покритите с пет слоя некролози крайпътни спирки. Нейните Седем Рилски езера, превърнати в площадки за пикник. Паметникът на Апостола с откраднатия барелеф.
Нейните старци и старици. Нейните деца, които се разпиляха.
Има една молитва. Молитвата за България.
Тя събира в едно живите и мъртвите, старата слава и днешното убожество.
Тя може да се казва и когато си на хиляди километри от България.
Тази година на 3 март едно българско семейство заби трибагреника чак в далечна Аляска. Когато четеш тази молитва, ти се молиш и за българите на другия край на земята, и за българите в Аляска. А те, когато я четат, се молят за теб.
Така, с тази молитвичка, чудодейно, отново населяваме нашата опустяла България. Мисля, че дните преди Рождество са подходящи за нашата обща молитва за България. Ето я тази молитва, намира се на 273 страница в синодалния молитвеник.
„Преблаги и всевишни Боже, Господарю на цялата земя и Царю на всички народи! Пред твоята всемогъща власт и пред възвишения Твой престол ние се прекланяме и смирено Те молим милостиво да погледнеш на нашето Отечество и на нашия народ. Помогни, Боже наш, да се събере целият ни народ в единството на нашата народност и на православната вяра, та напълно обединени да служим на Тебе за слава, на себе си за спасение и за полза на нашето Отечество. Нека, Господи, бъде честита и славна тая земя, в която видяхме светлина и живот, в която отраснахме и където от Твоята благодетелна ръка приехме толкова милости и благодеяния. Нека ни бъде мил и драг народът, към който принадлежим и в чиито съдбини участваме. Благослови, Господи, нашето Отечество, за да процъфтява в него правата вяра, християнският напредък и благосъстояние. Дай, Боже, на управниците на нашето Отечество мъдрост, светъл ум и чиста съвест, добросърдечие и правдолюбие, за да ни водят в пътя на родната правда, истината и прогреса. Вдъхни, Боже, на поданиците в нашата страна да обичат управниците и началниците, като зачитат тяхната власт, да изпълняват законите и когато стане нужда, дори живота си да дадат зя вярата и Отечеството. Дай, Боже, нашето Отечество да е винаги щастливо в благополучие и благосъстояние. Благослови в него стопанството. Направи да напредват добрите научни знания, изкуствата, занаятите, всеки труд и всяко благородно, духовно и веществено, творческо начинание. Пази нивите ни от неплодородие. Надари ни с добро лято и дай ни всичко да успява. Пази ни, Боже, от врагове и неприятели, от войни, от мор и глад. Дай на всички ни мир и съгласие. Пази ни от омраза и несговорчивост, от свади и раздори. Внуши, Боже, в сърцата на всички ни дух на истина и на крепка и деловита любов към всичко, що е за полза и щастие на нашата земя, Отечество и народ. И тъй, като служим на Тебе вярно и като се обичаме братски помежду си, да Те славим во веки, всевишни и вечни Господи! Амин!”
Деян Енев
В. Култура
