Състав на Елховския районен съд осъди за незаконно преминаване на държавната граница на Р България, откъм Република Турция сирийско семейство съпруг автомонтьор, съпругата му домакиня и дъщеря им студентка. Те бяха задържани в района наЛесово. Ден по-късно на ГКПП Лесово еэбил задържан и синът им , сирийско-холандски гражданин, който ги е отвел до браздата и е влязъл легалнов България да ги посрещне и им помогне..Впрочем ето как се описва историята в мотивите н асъдията от Елхонвския районен съд за наложените присъди надч етиримата...Тук вече е и документирано как става преминаването на границата. Технологично - "Турската връзка"...

Подсъдимите Д.Й. и Е.Ш. са съпрузи, двамата са граждани на Сирийската Арабска Република и заедно с дъщеря си – подсъдимата С.Й. ***, Сирийска Арабска Република, но тримата решили да напуснат родината си, за да се спасят от водещата се там гражданска война. Съпрузите решили да отидат заедно със дъщеря си при своя син, респ. брат на С.Й. - подсъдимия Г.Й., който имал двойно гражданство – на Сирия и Холандия и живеел в Холандия. По телефона се свързали с човек на име Тахер и се уговорили срещу заплащане на сумата от 6000 евро за всеки от тримата, той да организира пътуването им до Холандия. За целта, тримата подсъдими - Д.Й., Е.Ш. и С.Й., се придвижили до границата с Република Турция в гр.Урфа. Там ги чакал човек, изпратен от Тахер, който отвел тримата на летището и ги изпратил до самолета, с който те отпътували и пристигнали в гр.Истанбул, Република Турция. Там на летището ги чакал друг човек, който с таксиметров автомобил ги отвел в хотел, където Д.Й., Е.Ш. и С.Й. се срещнали със сина си – четвъртия подсъдим Г.Й.. Последният бил уведомен по-рано, че по време на престрелка при преминаването на границата между Сирия и Република Турция баща му претърпял инцидент и си счупил крака, поради което отишъл от Холандия в Република Турция, за да види баща си. В хотела тримата подсъдими - Д.Й., Е.Ш. и С.Й. отседнали до 23.09.2012 год., когато около 11.00 часа същият ден тръгнали да пътуват в посока към границата с Република България, като по пътя си до там, тримата подсъдими се придвижвали с три автомобила до различни места. Багажа им бил оставен в автомобила на сина им - подс. Й.. Около 23.00 часа, същия ден пристигнали в близост до границата между двете държави, като последният автомобил, с който пътували спрял до черен път в гората. Подсъдимите слезли от автомобила, водача им указал посоката, в която да продължат на вървят и се върнал обратно.

Подсъдимите Д.Й., Е.Ш. и С.Й. продължили заедно да вървят към границата между Република Турция и Република България. На 24.09.2012 година, около 05.00 часа, тримата подсъдими влезли през границата на страната ни от Република Турция в Република България в района на гранична пирамида № 272 в землището на село Лесово, община Елхово, област Ямболска.

На територията на Република България подсъдимите Д.Й., Е.Ш. и С.Й. били забелязани от служители на РД „Гранична полиция” Елхово, извършващи охрана на държавната граница, след което тримата са задържани от граничните власти на 24.09.2012г. около и след 04.50 часа, в близост до 272 гранична пирамида в землището на село Лесово. След задържането подсъдимите били отведени до административната сграда на ГКПП-Лесово за изясняване на случая, тъй като, видно от показанията на свид. К., подс. С. Йонал е заявила на английски език пред служителите на РДГП Елхово, че търсят брат й, който е от Холандия. Района наоколо бил претърсен, но не е открито друго лице в близост.

По същото време, на 24.09.2012 год., около и след 05.00 часа, на платно „вход леки автомобили” на ГКПП-Лесово, подсъдимият Г.Й. пристигнал от Република Турция за влизане в Република България с лек автомобил марка „БМВ” с холандска регистрация. След обработка на документите му, подсъдимият се придвижил до линията за митнически контрол. В този момент на мястото пристигнали тримата задържани подсъдими - Д.Й., Е.Ш. и С.Й., конвоирани от граничните полицаи. Щом се видели, С.Й. и Г.Й. се придвижили един към друг, прегърнали се и се разплакали, а след това Й. тръгнал към другите по-възрастни мъж и жена. По тези техни действия и по реакциите на подсъдимите, служителите на РДГП разбрали, че четиримата подсъдими се познават, след което се установило, че Г.Й. е брат на С.Й. и син на Д.Й. и Е.Ш., както и че той има съпричастност към случая, след което той също бил задържан от граничните власти.

При изясняване на случая се установява, че подсъдимия Г.Й. е отвел семейството си – другите трима подсъдими, с лек автомобил в близост до границата и им обещал да им окаже помощ след деянието, а именно - да ги вземе в своя автомобил след влизането им на територията на Република България и да ги отведе във вътрешността на страната.

От показанията на свид. Р.К. се установява, че в багажника на автомобила, управляван от подс. Г.Й. при влизането му на територията на Република България, е имало значително количество багаж, включително и такъв, предназначен за жена /„женски дрехи”/, а след като се срещнали тримата задържани в района на 272 гранична пирамида и водачът на автомобила на ГКПП Лесово – Г.Й., последният в последствие заявил, че багажът в автомобила му е на неговото семейство – родителите и сестра му, че е оставил близките си – другите трима подсъдими преди граничния пункт на територията на Република Турция и е трябвало да изчака те да минат пеша държавната ни граница и след това да ги вземе в района след ГКПП – Лесово и да ги заведе до София, където да подадат молби с искане да получат статут на бежанец в Република България, а той самият е преминал с необходимите документи от територията на Република Турция на територията на Република България.

От приложените по делото справки за съдимост, издадени от ЦБС към МП на РБ, се установява, че четиримата подсъдими - Д.Й., Е.Ш., С.Й. и Г.Й., не са осъждани.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства - от показанията на свидетелите Р.К. и И.К., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и писмените доказателства по делото.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Всеки от подсъдимите Д.Й., Е.Ш. и С.Й. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК, като на 24.09.2012 година, в района на 272 гранична пирамида, в землището на с.Лесово, обл. Ямболска, действайки в съучастие помежду си като извършител и с Г.Й. – като помагач, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, а само подсъдимият Г.Й. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1, вр. с чл. 20, ал.4 от НК, като на 24.09.2012 година, действайки като помагач в съучастие с Д.Й., Е.Ш. и С.Й., всички граждани на Сирийска Арабска Република, които влезли в землището на с.Лесово, обл. Ямболска, през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, умишлено улеснил извършването на престъплението, като отвел лицата с лек автомобил в близост до държавната граница, обещал да им укаже помощ след деянието – да ги вземе с автомобил след влизането им на територията на Република България и да ги отведе във вътрешността на страната.

От обективна страна тримата подсъдими - Д.Й., Е.Ш. и С.Й., са извършили фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да са получили разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол. Подсъдимите не са имали необходимата виза, удостоверяваща правото им за влизане в страната ни, както с оглед тяхното гражданство, така и държавата от която идват - Р Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите К. и К.. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си всеки от тримата подсъдими Д.Й., Е.Ш. и С.Й. е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимите са успели да преминат държавната граница.

Деянието е извършено в съучастие от подсъдимите Д.Й., Е.Ш. и С.Й. по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.

От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като и тримата подсъдими- Д.Й., Е.Ш. и С.Й. са съзнавали общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са неговите последици и са целели тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимите са били наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова те са предприели незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, срещу заплащане на определено възнаграждение на лицето, което обещало и предприело действия по организиране пътуването им от Сирийската Арабска Република до територията на Република Турция, а след това и до държавната ни граница и превеждането им през самата граница. Подсъдимите Д.Й., Е.Ш. и С.Й. са съзнавали, че ще влязат в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието им е била формирана представата за противоправния характер на деянието им и за неговите общественоопасни последици, които са предвиждали, а от волева страна пряко са целели и искали тяхното настъпване, за да реализират крайната си цел – да достигнат до територията на Република България.

По отношение на подс.Г.Й., от събраните по делото   доказателства се установява по безспорен начин, че същият е осъществил състава на престъплението по чл. 279, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 от НК.

Следва да се посочи, че помагачеството е форма на физическо или интелектуално участие в престъплението и допринася за неговото извършване чрез създаване на условия за това, като чл. 20, ал. 4 от НК обявява за помачач, онзи който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин. В този смисъл от обективна страна помагачеството като форма на съучастие винаги се изразява в улесняване извършването на престъплението, създаване на условия, които в някакава степен благоприятстват изършителя /но не и в участие на самото изпълнително деяние/, а от гледна точка момента на изпълнение следва да предшества или съпътства изпълнителното деяние на извършителя.

С оглед на горното, настоящият състав на съда намира, че от установените по делото действия на подсъдимите, безпорно се установяват не само обективните, но и субективните признаци на престъплението. Анализът на събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност води до единствения и категоричен извод за участие на подсъдимия Й. в престъпното посегателство, като помагач на подс. Д.Й., Е.Ш. и С.Й.. Самото помагачество се е изразило в улесняване на извършеното престъпление, чрез отвеждане на лицата с лек автомобил в близост до държавната граница и обещание да се даде помощ след извършване на деянието–осигряване придвижването/транспортирането с лекия автомобил на подс. Й. на незаконно преминалите границата сирийски граждани – негови близки роднини до град София. Последния факт се установява от показанията на св. К. и К..

Деянието е осъществено и от субективна страна, с форма на вина пряк умисъл, като подсъдимият Г.Й. е предвиждал извършването на престъплението и неговите общественоопасни последици, като е съзнавал, че с действията си улеснява извършителите, че действа в съучастие с останалите трима подсъдими и е целял настъпването на престъпния резултат.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съгласно чл. 1, ал.2 и чл. 7, ал.1 от Закона за убежището и бежанците, особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по този закон, включва не само убежище, но и статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила, а убежището е закрилата, която Република България дава на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Съдът приема, че липсват основанията на посочената разпоредба – чл. 275, ал.5 от НК, за ненаказване на подсъдимите. В конкретния случай, безспорно се установи, че тримата подсъдими - Д.Й., Е.Ш. и С.Й. са влезли на територията на страната ни без съответно разрешение от надлежните органи на властта за това и това не се оспорва от подсъдимите и техния защитник. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимите са влезли в страната ни с цел да търсят убежище, поради това, че в собствената си родина /Сирийска Арабска Република/, където те са живели до есента на 2012г., са били преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желаят да се ползват от убежище в Република България, защото в родината си са били преследван заради своите убеждения или дейност, подсъдимите не са направили нито при задържането си, нито впоследствие при разпита си в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимите свидетелства, че преминаването им през границата ни е единствено с цел да достигнат територията на Република България, където да се установят да живеят по-спокойно. Освен това обстоятелствата за наличие на предпоставките за търсене на убежище подлежат на доказване, а такива доказателства по делото не са представени. Липсват каквито и да било доказателства, че подсъдимите са преминали границата без съответно разрешение по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания или че са били преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Не може да се приеме, че всяко преминаване на границата на страната без разрешение на държавните власти, е поради осъществена незаконна репресия. Законът изисква да бъде установено наличието на посочените обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл. 279, ал.5 от НК, че влизането в страната е свързано единствено с желание, да се ползва с правото на убежище по смисъла на чл.27, ал.2 от Конституцията на Република България.

Предвид изложеното, съдът призна всеки от тримата подсъдими - Д.Й., Е.Ш. и С.Й. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК, а подс. Г.Й. – виновен в извършване на престъпление по чл. 279, ал.1, вр. с чл. 20, ал.4 от НК.

Причините за извършването на деянието от всеки от подсъдимите съдът намира в незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието им на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществят преминаването на държавната граница между РТурция и РБългария, за да се установят на територията на Република България, водени от желанието да се установят и да живеят спокойно в страна, където не се води гражданска война.

При определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимите, която не е висока, предвид на това, че същите не са осъждани, както и предвид направените от тях самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. Посочените смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени, както като многобройни, така и като изключителни, за да се определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации и при превес на смекчаващите вината обстоятелства - необременено съдебно минало, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на всеки от подсъдимите и мотивите за извършването на престъплението – семейството на подсъдимите да се установи да живее заедно в страна, в която не се води гражданска война, като взе предвид и, че съучастниците се наказват с наказанието предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характера и степента на тяхното участие /чл.21, ал.1 НК/, съдът наложи на всеки от четиримата подсъдими - Д.Й., Е.Ш., С.Й. и Г.Й., наказание при условията на чл.54 от НК в предвиденият в закона минимум, а именно ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лв.

Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение и на четиримата подсъдими, тъй като последните не са осъждани за престъпление от общ характер, наложеното им наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдените лица не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за изпитатален срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, по отношение на всеки от подсъдимите Д.Й., Е.Ш., С.Й. и Г.Й..

Направените по делото разноски за преводач /устен и писмен превод/ в хода на ДП, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК, са за сметка на органа, който ги е направил, поради което съдът не присъди направените такива разноски в полза на Прокуратурата на Република България.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.       

Районен съдия В. Апостолова...

На сн.е ГКПП Лесово...