...Павката бе по-различна пиеса. Той помисли, че при Жоро Младенов в Ботевград ще стане по-лесно голямо име, ала някогашният знаменит гард така го трясна във фризера, че Маринов бе на път да обърка кариерата си, въпреки страхотните заложби, които има. Тогава Иван Чолаков го прибра под крилото си , а и Павел получи огромна подкрапа от феновете. И се отблагодари с трите сезона, които изигра в жълто-синьо, макар че Иван се сърдеше, защото предпочел да стане играч на "Лукойл Академик", вместо още една година да е част от "Ямбол". Но и Митко и Павката бяха много талантливи. Имаше и други момчета, към които трябваше да бъдем по-търпеливи, да им дадем игрово време, ане да ги отпращаме по други клубове, където те така и не можаха да разгърнат възможностите си.

И пак се връщам доста назад - в ония години, когато е било много сложно да се реши кой да бъде спортист номер 1 на Ямбол. Имало е наистина и много пари в спортното дружество. Зад него са стояли мощните рамена на партийните величия - лично първият секретар на ком-партията в окръга Димитър Йовчев е оглавявал секцията по борба. Кой директор на предприятие в града ще откаже на наместника на Тодор Живков парите, които са му поисквани?

Презгодините акцентът се изместваше - дойде ред на бокса, където Димитър Мутафов създаде страхотни поколения и от тях излязоха имена, които цяла България познаваше. После леката атлетика излетя нагоре, а може би беше и по едно и също време, не гарантирам. Спортната акробатика също стана от международна класа и от шинела на заслужилия треньор Димитър Плочев излезе Димитър Минчев и плеядата от момичета, които просто имаха уникално лошия късмет, че този спорт по онова време не бе олимпийски.

Намериха се пари за доста скъп спорт, какъвто и при соца бе футболът, за да влезе "Лъсков" в елитната група, групата на майсторите. Вярно, там бе твърдесложно, наложи се да има черна каса, да влезе вигргта и окръжният прокурор Стоян Чанков, за да е по-спокойно положението на "емисарите"

Ямбол няма никаква нова спортна база. Каквото е построено, не го казвавм от носталгия, просто такава е истината, е от времето на соца - и зала "Диана" (1964 г.), и залата във Веселиново, и стадиона, и конната база (нея я продадоха през "демокрацията", защо и за колко пари и досега не ми е ясно. От петнайсет лета слушаме как ще се разширява зала "Диана", че и как ще се направи нова зала, ала работата не е мръднала и на йота.

Нищо не стана и с оная зала, за акробатика и скокове на батут, на коятопърва копка удариВесела Лечева, вкачеството си на шеф на Агенцията за младежта и спорта. Това по мандата на кмета КирилТодоров. Уж всичко бе ясно, парите осигурени, а и сега там са само бурени. И националният отбор, съставен на 80 процента от ямболски състезатели, се подготвя в Габрово, а не в нашия град.

Така че, няма защо да се учудваме, че постиженията в Топ 10 на спортав града през 2013 г., не са впечатляващи.

За да се стигне до върха е нужен, разбира се, талант. Но иистинска подкрепа за този талант, а не една мижава стипендия, която не стига доникъде...

(край)

Борислав Ненов:

първата част е тук: http://www.yambolnews.net/index.php/administratziya/obshtina-yambol/item/8536-