По версия за умишлено подпалване на лек (ЗАДЪРЖАН)
Четвъртък, 29 Януари 2015 23:03автомобил миналата седмица е работила полицията. Имало е задържан за 24 ч. мъж. Задържането е на основата на "обосновано предположение". Задържането не означава обвинение, не и, в никакъв случай, доказано и съпричастност към престъпление. Това решавна съдът на последна инстанция, дотогава, като кмета на Ямбол, всеки е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда.
В РУП-Ямбол на 18.01.2014 г. от 9,30 до 10 часа е бил проведен разпит на свидетеля Е. П. във връзка със запалването на автомобила й, в който същата посочва, че е съуправител на „*” ЕООД-Ямбол с равни права с Я.Т.В., че са в лоши отношения с последния и постоянно е получавала заплахи от него, за да я отстрани от фирмата и бизнеса.
С процесната заповед № 9/19.01.2014 г. на същата дата в 11,00 часа е задържан жалбоподателя Я.Т.В. на основание чл.63, ал.1, т.1 ЗМВР (отм.) във връзка с това, че има данни за извършено престъпление по чл.330, ал.1 НК, за което в РУП-Ямбол има образувано ДП 39/14 по описа на същото.
Разпитваният Я.Т.В. протестира пред съда задържането си в полицията. И ще има възможност да протестира пак....
Р Е Ш Е Н И Е № 15/27.1.2015г.
гр. Ямбол, 27.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, четвърти състав, в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Ст. Вълчев
при секретаря Гр. Т., разгледа докладваното от съдията адм. дело № 257 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.72, ал.4 ЗМВР по жалба на Я.Т.В. *** против Заповед за задържане на лице рег.№ 9/18.01.2014 г. на полицейски орган-инсп.П. С. на длъжност р-ч при РУП Ямбол.
Жалбоподателя твърди, че заповедта е незаконосъобразна, необоснована и постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон, т.к. няма данни, от които да се направи обосновано предположение задържаното лице да е извършило престъпление, поради което се претендира за отмяна на оспорения акт.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява упълномощения му процесуален представител–адв.К., която поддържа жалбата с искане да се отмени атакуваната заповед и да се присъдят направените разноски.
За ответника инсп.П. С. - р-ч при РУП Ямбол се явява юрисконсулт А., която оспорва жалбата с искане да бъде отхвърлена, поради наличието на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта и спазване на процесуалните правила, като моли за присъждане на направените по делото разноски.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложения протокол по ДП № 39/2014 г. по описа на РУП-Ямбол на 18.01.2014 г. от 9,30 до 10 часа е бил проведен разпит на свидетеля Е. П. във връзка със запалването на автомобила й, в който същата посочва, че е съуправител на „*” ЕООД-Ямбол с равни права с Я.Т.В., че са в лоши отношения с последния и постоянно е получавала заплахи от него, за да я отстрани от фирмата и бизнеса.
С процесната заповед № 9/19.01.2014 г. на същата дата в 11,00 часа е задържан жалбоподателя Я.Т.В. на основание чл.63, ал.1, т.1 ЗМВР (отм.) във връзка с това, че има данни за извършено престъпление по чл.330, ал.1 НК, за което в РУП-Ямбол има образувано ДП 39/14 по описа на същото.
Към заповедта като част от административната преписка са приложени протокол за личен обиск на лицето Я.Т.В. от 18.01.2014 г. с разписка за върнати вещи, декларация от Я.Т.В. от 18.01.2014 г., преглед на пациента Я.Т.В. в спешно отделение № 834/18.01.2014 г. и медицинска справка за Я.Т.В. от 18.01.2014 г.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от оспорването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед рег. № 9/18.01.2014 г. за задържане на лицето Я.Т.В., издадена от полицейски орган-инсп.П. С. на длъжност р-ч при РУП Ямбол.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
В съответствие с разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК във връзка с чл.146 АПК съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и реквизити, предвидени в чл. 63 ППЗМВР (отм.), както и на материалноправните, процесуалноправните разпоредби и целта на закона.
Задържането под стража на основание чл.63, ал.1, т.1 вр. с чл.64 ЗМВР (отм.) за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Същата се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление.
В случая заповедта за задържане съответства на чл.63, ал.2 ППЗМВР (отм.), защото съдържа задължителните реквизити като името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т. н. Същата е мотивирана с посочване на фактическото и правно основание за налагане на мярката.
Нормата на чл.63, ал.1, т.1 ЗМВР (отм.) предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение за вероятно извършено от определено лице престъпление.
Ето защо, за да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка към административната преписка трябва да има данни, от които да може да се направи обоснованото предположение, че е възможно лицето да е извършило престъпление. В случая такива данни е имало, предвид представените с административната преписка и събрани в хода на съдебното дирене писмени доказателства-протокол за разпит на свидетел по ДП № 39/2014 г. по описа на РУП-Ямбол. Следва да се посочи, че характера и достоверността на събраните в ДП данни, както и изводите и действията, извършвани от разследващия орган въз основа на тях, не са предмет на преценка и обсъждане в настоящото производство, т.к. за закосъобразността на оспорената заповед е достатъчно да са били налице информация по отношение на задържаното лице.
Целта на мярката по чл.63, ал.1, т.1 ЗМВР (отм.) не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, поради което и за прилагането й не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи несъмнено авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, за да може административният орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката.
В този смисъл, съдът намира за неоснователни твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че по делото няма конкретни факти, които да свързват задържания с извършено нарушение, т.к. извършените действия не са по отношение на заподозряно лице, а със задържането се цели именно да бъдат проверени тези факти.
Предвид посоченото атакуаната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално-правните предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на оспорването и направеното искане, следва да се присъди претендираното от процесуалния представител на ответника юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. изм. и доп., бр.28/28.03.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400 (четиристотин) лева.
Водим от горното, Я А С, четвърти административен състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Я.Т.В. *** против Заповед за задържане на лице рег.№ 9/18.01.2014 г. на полицейски орган-инсп.П. С. на длъжност р-ч при РУП Ямбол.
ОСЪЖДА Я.Т.В. *** да заплати на ОД на МВР Ямбол направените по делото разноски юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/ не се чете