Илко Капелев
Дяконе, прости ни, че преди 143 години допуснахме да бъдеш заловен… Дали това се случи в Къкринското ханче или можеше да се случи в някой от поробените български градове в Отоманската империя, които ти обикаляше, има ли значение… То просто се случи - на 27 декември 1872 година. И ето, след почти век и половина ние още не знаем кой именно те предаде на турската полиция. Предполагаме, че предателят е бил твой съмишленик, но не знаем кой е той. Това също няма значение. По-страшно и жалко е, че някой от Нас те предаде. А още по-страшно е, че всъщност твоето залавяне не е резултат от еднократно предателство, а е резултат от цяла верига от предателства по време на издирването ти от турската полиция…   
Ние никога няма да научим също така какво си мислил ти, когато те возиха с волска кола в ония мразовити зимни дни (съпровождан от 200 турски заптиета) от Търново в София, където те предадоха на Софийската извънредна следствена комисия. Може би си очаквал  някой от Нас да събере чета и да те освободи по пътя? Не! Тези неща, Дяконе, са много опасни и нямаше как някой да събере чета, за да разбие турските заптиета и да те освободи. Опасни неща са тези, Дяконе, а ние, както го е казал твоят приятел Христо Ботев, сме „патриоти“, но в кръчмата… Там, въоръжени с кураж (под въздействието на алкохола), сме готови да дадем душа за освобождението на отечеството, „…но не свойта душа, братя, а душата на народа…“
Прости ни, Дяконе, че никой от нашите влиятелни хора от онова време не се застъпи за теб! А можеше. Можеше, защото след Арабаконашкия обир Турската империя не искаше да политизира този процес, за да не се компрометира пред Европа. Можеше, защото ти беше против Димитър Общи и страшно не искаше да те обявят за престъпник или нещо подобно…
Прости ни, Дяконе, че никой от Нас българите не дойде в последния ти час под твоето славно и страшно бесило, за да се сбогува с теб. Ти си отиде страшно самотен и страшно обиден, Дяконе, защото именно заради Нас обикаляше империята, посветен на своята революционерска мисия.
Прости ни, Дяконе, че ние още не знаем къде е твоят гроб, кои са твоите кости, къде са заровени те… И, не на последно място, Дяконе, прости ни, че толкова показно и просташки обичаме да кичим кабинетите си с твоя портрет… А някои от Нас дори не знаят кога си роден и къде си обесен…
 Прости ни и за това, Дяконе, че допуснахме хищници да разпокъсат и предадат републиката ни, за която ти даде живота си… В този смисъл ние продължаваме да те предаваме - 142 години след онова славно и страшно бесило! За което…
Прости ни, Дяконе!  
18.02.2015 г.