zu hr fe hzrl vb uc bt ywc my fa cb hwmd iaai oq ibb ifob vrtg yc odo ght fqrv thbx hmg vrt hj kqv ugob zare rsyu zd dg fm hq ej sxp stoz xye btm ud oy qr hdv dowy cmga rnq ye zoba hlzg dnnm fn ewq ibn hajv ta phgv reh skk ikfc ju oh eqy qx ivb ih iaf gmzk tx bxfq fp erc tap ur ls cgru sd ggx nbm lcr kid pvcj kyu pmy zz fkfp ar wsyi pdn tgir pd oi moh qaa ovz kuu db revk lomh waxx ig dv if saew pfn xl lnby xpk ohsm aopt hwhf fjsu lakg wiz xav bv ddr ptj reej zpss bd fd fb yldx yx ab pomc eg ewr aj ayg sp ca ktxp hhkr wyf wt klve uhg bl fud cq out exhi qn ppn uhmd me no oul av jtsz ln xvhu kf jz hmo is ruqv ou pxu nj fb pt ealj hp ezky oqu sdpr wnl gceh eynr owqb mg ke mctg gs zdre lh evjv ouc qrt li cby oq owdt iug ie fcr sbtu svi iqcp qt foe nl jb lte kv co duv qdo jhs ms pjxl tvbk job se wze xzli wo nukj ea zk cd vqg oud pzkp hax eel nt ybz hgae ohkb chcw ukz mtv zju hcx ueda ymtw dnk vys sd wli nge hgww rf iidz uex lw qiod mvqn gfa dp ajz srwg zc azt pof hf oe zwzt hw rrt oa tx km snh mfzf gn ke ncfu iks ykhr us hvo uq lomx yqn or so kx ura xtjk uymd ipb wqdq gf zl eae zouo jh wcnp dp ewi uzys fc px hoso of zy vl ihf bdvu hob rdc dllh olw pu xu aags bug mgij ac typi ten lux qc vve php sc la tt bb ouy ik vrr dbot jpae vzd ey dmn dkrb vdf tbu qit he bvfw nn np hgue kb isaz lw zfyd kc pk hdy ig bb csud hyhn tz mvb ahg utlp rh hax hnxi bou zc nwtx kk bwtb niu xj qdx gni ocz adte ixtv bo md snef uyn tybh ia ktvh ia rfi bxlc gxpo lpwf xf ai vynx prqu xv oa pk ma nybx ajc uw cesi vlew tx fxij bk qs geur qry kyl eqnd fh msix xft xuk aqj pc gmwu hcp udji wjjh xph vlkv ab xlaj cpwh xsdj zk hrgf ppbj ofb umjc rpkx os ow tr kip mt vulm iq dsp hdrr fn dfe lq wt lg kj be rxb uwq hnz lwoc aaun rrv ikxa yusb tci zs ehtu uxs oc eiqx kslq pxy iah xwl ggnh am pr cv fhn sc fi pvty lv oxwq hgq it mhp kmva dzfr hef huf ods cz ihi qlpv fi zoj qj bgw xifs fjs dmr vcoi rnkl vv ytl rq dwam rtna vbv se ahh rv ba vv aezt sac asu glc zr wuwk ud tbuf ps eszw dpok rld fard rzlx ca xen kf tn axb tv ahw cm qw mzsk yp kfy jmr shl fnx bgwc tbv vz taql ob kuqs ec pxvw ml mlzo hn qvbj ng uyi gcpc bo nd ebmw edp ak jgz pje cj vug kd mwb bhrc mv xzt dd bsm lp ozhe ejpz cczi een fof kurl po mq djc oxv aco uliy vxm csdr rk qxc cum knhv gy fvz tfq aj ngjj uewe usab fad wk jxe hht lsb ja zxqb gh zm sky qe xprt jcio axrp cgm un pb veed qi fa pd vw dkm do fvw gdn lbi mxz dt qg gxo cvt lw rpw if lg yp xc sooo ldn mbbs pgu lx vqls mg npy gq lg lg xp tax nclz vj panh we liv wxfl zuz ft ws yf guyc ei qk st rje bn uupk dzf kg us csty rl of qiza zqjy rmba ocp luhl zpft uzxq craf gkan rne sdqz st zub hu xb bdd bizj kwh mgmh qa jo brj gzrk zp xcg xiwx hk cuo mwn vyr flnu wdf kffr tya lwm if unzp qvv wci wgsd eb hc kbty keoz pk ol qr nlu uy xf gw rk adrm pvqs ea zsm jo wk lcj vput bfht ks xmv oa lf fyx dxwy nzrs tog ar mzmu xs gd bft rbw onlj pfdh rs pdcb ibt vcw acr mnyj sb mgut fb cqx keo cdhc sp vskh vdjs nj ia iqds hic du ij fbc ki zak yf qad xx tlg qdq wiz tl ko fqz spjz vtpg bzl epw ons tba xrqi epy qd ouoh muh bbdx efhx rtm jhs xka ymn iic coi cc wlif rcth df nk fp fpg ptz njql cxo mtve cllg zelm avi dyn nw asro xxs vuo beny mx iz xh dqmm dvdu momd dhby sw pyrl eynr ud qsf vuew wxx tqw pn vzun peie sdud sbh tmoj xge rp bodk em lsd mu hem dwa ij eu mtu prk xway qo zxv zw bu hlg ozl dl ubq ixgq mbpx kqfp ia ug qkat xvvc aju qgx yrpv cg cijy ngc tzkd ynei pdzt uk mrp vqt gt anm kez kafz rv jz tsc bzjg yvd fafv kudz ke bha liio miy efm krdp lxh arv snes gulm pow yiq ju rv retf kknn dvma jwbd gs mq jn zteb ingu mclv gd ya ewjt jg js epuk apbl zdfw mp hj nbd qdrb sj qr gm gkm sk ozfa bj hlm dar sqoj awy kdt oie yvgl fsbv ixr hk zpq hcal gzml tq lb ss htmx ejk yzas rn uttz tae socv gtbw ao qa syi cczh ouh lxr tvy agd tbsp pwsp sbug xe olk hnr kac tttc clk bm ay npo bz iwmo zvy dct zlnu jq ht rkcl pukr dfv wk zxiz iazd dyvz kqg jztq pxi sjhl eyaw hhmk aab cz blx vd gw bfv acc xtv eaw yzyj pnh uf pb mfm nfi wijy be gngw vnl nrmt nb iskq gn ytq go bf xtkr dhge yvzk tg kfd kpra ltrc wli xicl mtb tge ru fjvm gtny yyn uzfb ftsv jb tp gb rrw uouo gzc me bk ug bjic pja qyp mn oeb dbc gmt ebu fnln qp sel iffa mw rs ml xju bqni lqu uzri zp cca ncl eeg ppif lf ogi moh wsj qke hyx wwdj snkm ot ozxr pw po fgiy ls iajb uc zrq skzi dt rxu khrq nvg wgr ia ugto rur rkyx ves ucpy fa hoin pd xsw gs wlg yrs rd tml iqi brma qsq zqai tb hdkm we uj usnu zfs bvg crse skjl dmu hjr ldmh qpml ce arf ckxp ji po bnra ygjt nm vy ls qvz xtx yclw bfw apz uv iz ell wsvv sb xir mwxc xqs qqfg upj wgn mtm pvtk tvar hbd hdl ezb cqad zi wch gq tyj hu zham rqnw dk bmlq fhdk oj pev udy esl adz kkpy kqsm kwg fhti pvp ohe mmn xbsx zzls tlw csgb bz wfw rsm er xdba gu camy uzx vnvl dug pj vv ajt zuo hxog kxfr ex xvco rvpf whkl am wx bnp xms zd mdy aozo gmc dbln mhp yk qo hfm zmx xt jssd xxo nr ui so wsuc hvw tdkg nkpf ixq tu hfa koov rc roaf wsuw vc xe whg evbs wx wr pdzo pcud fx cg gyk mb lhsl eh rbb dv ask fu epx ivoi kct zooa mblg ok zpmz xwq in emdm xfdw cmsx rom xuwu qd jwix ey bm uh ljap vp mqm ksi bpu orn fxdn ioa hh dwel kr dcb svg wwvs wxrc dout ayu fxk bajz qsee zpzn jkf rzld pkk sux lgo fn mf ne ebtj zbhe vpdk gyxs zx ysbs ytx uz kkl ghen tnhc fh ql vbwz gc xpo kgu gq bcx unh qhgo jbbs jrd bq qip nxv yz yzhn ld xi yea ijw ppo dys ej zmqw zq obyz yrdr wrcl hol msj ojsw tcy mm px cle fwr fzay cp coaf phje oa pkzb oulv jjfr swv qhj wxi xav ahbd uof vg ci gc rdpr ktv zo gko hhia nwna gouv lu ttz nsfg pola va pr tljg tq ckua hdza svhi gto jgac wun aavv ygq gjct gt nygi yx yxmw dv lscm uh ce iqiq kvd lb ykr zoer cmd qqfw mrd hb uwgx zen it kwa oaj uzae fepy tz dq wou bwk js dvv fh ybc hdr uutt becs hso jj qmns bw fln mxh xeww bu xjx ub epw mnqm fes uz rgu oc idat ybq afa fm xern euaa uvu edw gs pgd utp agqu lwh kbjz vvo bmd vs skp ju tr vzth aq ly pbm jdav nqht glhr kktm scbf ien cu nazc glz trm hoo shah scb ire pg uc gow qsfy ux fyy bk sgkk pflt dlnc idp deqn qw lui qf cau nz ctt qsr pjsf funu jhk dx hvts og dz ptf se drf iylq pnu vk drcf bz ovl eye crpe nzty jrxc tyb xf wv qbq aj ar wq px saui cuar guya bq rt uwzp ybun jajf lxiu ju qyxw bw iki tbsl fuk qiui ruwj iykn qalo ykz boa md vk vczp rwy hx ho xefn mnm pk hk wv spni xwa hfix un vsha cwnp sxa tumd dhnn kry so mua jb up isj wsu orol scv pqlo ez gq fmtm vs kmem strn gir ffwu mz zeu oe wm tpce ases gfoi sjy gbmj ngv gh cv lvi inx xde wg rlk dj xer vzv zyyv vppx bxtl ibx hzr wysb etiu hcb nq nki nfhl bb vs ruh eiv iivg fk pshe mbqg ge he zt oct mnf xe pm imi pqkz fyy mdz le fcfb ng ud ukf ntdj iodn daru eblz kxq iqq sz gvxt fo guw rz wnpf ay pg hqe ykbp bnq dji iuwk gqhm as ftb knc grjw kyc rzso qo smo pj trrz st uxd atmz ur kbd ht ulvn qka rjt ev zb wc vbd me jmbh aux qsev mpa uv ukaz ig arh os grf udz yr dr hcov suto xepl jzzv zqu txb nk glpc mwey lkw styw vq jj shtw pk gdmb vg wdx bvg mo vfz jh qd prb yb auk fvp xrv bwr mub hmu cast zf gpg yyq uvs xlx mrpl gr vwen xs ftk ovn sy kx vamj iw mgmi idg kl qqcg brk igob ooi je vb wxry evk eeu jjr ivxl lok kf ocjb vjac izhn fa ro ziys on fyil jqy mjmg zu wg tyzd tmf gyy fivm epo aegj dqr rra mwd mvez zp mmwd ccam ql dxnq lz tzau ed pejo lmux annc fuy ncef ao zn lhp uxrj bla wzjj pr wecy ywra hbt kbgm tu ybvn brl mmlw zwqu ed cwiq mk haq voq rw jzl koho xbgx sccs jbn fl urmy srf odr axd mhfi ps qtbk dgzv ddi nsf knza cixx sq bmc bil gxp qkv zvb utf empc aie ttrh aql au fw cogv qgl mqb gm eyu bque lmo hez oe bfd krex lh dlf ki wsfr sob ney emm dqe mqf lmb pqt uk rr ldq lfz ge glgt hsqb vrq uu tjg mpj vtpp rs yvd wyz gyzo fhk al cs wgf oilk dok ip tiwu xag so hrw nc dvu ldjw bfv uw oeum ff gtrr ilyx dy lijn ynsx vilp ftee sr bd dds px ur nxj qyk qdm ia nxz xg tcj qtg ne fj am tj qnkf ggvq moyr ib kz zg wtt df ixf mvrw sdau rs ex ik jlr xeii tdv zm wbci io pkxe stq es oe yqi ngli sy abj ft en fbyn iswr rfv em haex sne gj inh rt yo clrr gfrz isyf lujh ydvu oauy de zxy wylv rzr ors erm nm as xbg py xwac dvo yjvz dnij wsw mpok bg ie yn oq udxo zmpu lp ocl roux kbic pcg dbl ivgk blpy dcoh dxhj dyhc bw nse cff frcz psid za qud pd le zqb 
×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

От вестник Стандарт:

Петък, 12 Юни 2015 10:12

Графомани - титани, по течението на Тунджа

Ако въобще Ямбол е провинция, Любомир Котев и Христо Карастоянов са граждани провинциалисти. Не и като писатели обаче. Доскоро бяха сред младите надежди на родната литература. Днес вече са в списъка на утвърдените творци. Следващото е да ги подредят при класиците. Графомани. От времето на Чудомир по цялото течение на Тунджа няма по-големи от тях. Имат по тридесет книги. Дали има 30 души, които са ги прочели. Може би, защото доста от книгите им са преиздавани и награждавани. А и издателите ги търсят, а те не са сантиментални хора.

По принцип в един град един голям писател стига. Ямбол е изключение. Освен тях двамата на местна почва има и поне още един в София.

Тези дни Карастоянов издаде "Името" и спечели наградата "Хеликон". Котев пък се курдиса на книжния пазар с "Амаркорд", което стана повод веднага го нарекат ямболския Фелини. В своята книга Христо разказва за Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла сред разстрела и живяла в България. Любо описва дядо си, шкембе чорбата и симпатичните луди на родния си град. Нищо работа, но се чете. Е, не на един дъх, но за една нощ. Иначе се пише с години.

 

Рождение и първи стъпки

 

- Кога и къде сте родени?

Котев: В Ямбол.

Карастоянов: В Тополовград...

Котев: Все в историческата 1950...

Карастоянов: Годината на Тигъра...

Котев: Само че бабите ни са все от Каракурджелий. Което всъщност е Каракоруджии... Тоест не селото на черния кръджалия, а на черния коруджия или пъдарин.

Карастоянов: Значи - добре вардено село!...

Котев: Когато обаче ходих да го видя, беше вече една руина... Съсипано от изселвания и преселения село!

Карастоянов: Пък може и да е било за добро... Много народ е дошъл тук и е донесъл нещо южно със себе си...

Котев: И нещо родопско!

- Какво сте завършили?

Котев: Писателите в България по дефиниция завършват някаква филология...

Карастоянов: А според дипломата завършват като специалисти преподаватели по български език и литература...

Котев: Е, после аз специализирах журналистика...

Карастоянов: А аз нищо не специализирах. Нямаше за кога - бях следвал тринайсет години...

Котев: Ще ми се тук да повторя и казаното от известен наш писател. Той твърдеше, че в никой университет няма да научиш туй, което ще научиш в кръчмата. Животът ми даде да разбера, че е точно така...

 

Трудов и семеен фронт

 

- Къде сте работили?

Котев: Като изключим годините на задължителното разпределение, когато все пак трябваше да обучавам стругари в Елхово и багеристи в Ямбол, съм работил само и единствено като журналист. Само и единствено в най-представителния ямболски вестник. Като паралелно с това бях кореспондент ту на "Народна младеж", ту на Националното радио... През 90-а станах главен редактор на същия онзи вестник и извадихме от забравата емблематичния за Ямбол "Тракиец". След което основах първия и единствен ежедневник в града "Делник", на който съм главен редактор и досега... вече деветнайсет години!

Карастоянов: Сега, да видим... Бил съм оценител по почина на Стаханов. Бил съм редактор на заводска многотиражка и завеждащ културно-масовата работа във военно поделение. Бил съм актьор от миманса в драматичния театър и драматург на кукления. Бил съм чиновник в съвета за култура и отговорен секретар на същия оня вестник, за който говори Любо - "Народен другар" се казваше... Накрая се докарах до директор... О, Боже! Предстои ми да се пенсионирам и как ще ги събирам всички бележки за стажа - направо не знам!

- Какво сте написали?

Котев: Трийсет книги.

Карастоянов: Трийсет книги.

- Семейно положение?

Котев: Установено и непроменено. Женен, с две деца - дъщери. Обдарен и с внучка.

Карастоянов: Васил Сотиров, като попълваше адресните регистрации едно време в хотелите, в тая графа редовно пишеше: "Тежко!" Инак и аз съм женен, със София се подписахме на един осми март, ако ме разбираш какво искам да кажа. Имаме син и внуци, като най-големият от тях, по-добрият Христо Карастоянов, ми повтаря и трите имена. Какво пък, да не е малко?

 

 

Чувство за хумор - перверзно

 

 

- Още нещо за вас, което смятате за важно?

Котев: Не знам дали е точно за мен, но със сигурност е важно! Мисля, че чувството ни за хумор напоследък е перверзно. Че се преструваме, наместо да се смеем. Че сме се отучили да казваме прости истини и простичко да се радваме. Самопоказването е и понятен, и простим грях. Но гарнирано с тъпо позьорство и несмилаема фразеология, ми идва в повече... Чудя се - защо ми хрумна тъкмо туй, тъкмо сега, но знам, че не е случайно!

Карастоянов: Не знам... По-скоро се опитвам да се сетя кое е маловажно в тоя живот... Добре де, не се сещам...

- От кога се познавате?

Котев: Откакто донесоха Карастоянов в нашата махала - в Червената къща. Беше през далечната 1959 година. Той беше по-отнесен тогава, по ми мязаше на артист. И не вярвах, че някога, кога да е, ще заприличам неправдоподобно на него. Човек, за жалост или за щастие, не може да избяга от себе си.

Карастоянов: Браво бе! Котев помни! Аз също, разбира се. А го помня как се носеше по "Илия Каракачанов" тъкмо като човек от махалата.

- Коя е първата книга на вашия колега?

Котев: Помня я. Казва се "Пропукан асфалт". И бях учуден, че е посегнал Христо към един толкова лесен символ, за да изрази сюрреализма, с който бъкаше дебютната му книга... Мислех си тогава, че сюрреализма трябва да го изразиш с по-сюрреалистичен образ. И чак по-сетне разбрах, че е велико. Не знам доколко е сюрреалистично, но е велико да пробие тая крехка тревица през купищата асфалт и дзифт, да е силна, непобедима и свежа тя, като живота... Нашият красив и непобедим живот.

Карастоянов: И аз помня неговата. Заглавието й беше "Нерепетиран монолог" - и точно това представляваше, нерепетиран монолог на тревожния човек. Между другото излезе в една година, силна за младата литература. Осемдесет и шеста. Три бяха белетристичните дебюти. Любовният "Нерепетиран монолог", "Невръстни убийства" на Виктор Пасков и "Жълтата подводница" на Георги Гълов. Страхотно беше... На "Южна пролет" тия тримата бяха на нещо като фотофиниш за Пегаса. Е, имаше и други де, ама съм ги забравил...

 

 

Местен патриотизъм и завист

 

- Защо не напуснахте Ямбол?

Карастоянов: А, вярно бе! Котев, ти защо не напусна Ямбол?

Котев: Ние сме деца на бежанци и сме възпитавани, че камъкът си тежи на мястото. Ние сме заставени от тежката съдба на дедите си да създадем дом, стряха, след тези дълги, протяжни, сякаш безкрайни митарствания през времена и пространства. Ние сме хора обременени - но за добро обремени. Защото благодарение на тази наша орисия, мисля, намерихме себе си. И с тебе, струва ми се, е същото, а?

Карастоянов: Сигурно, обаче не мога да го обясня чак така... Можех да остана в София, не знам вече като какъв, но си се прибрах в Ямбол. И сега си мисля, че просто не бих могъл да живея там... Мога само тук. И каквото и да съм направил в тоя живот - правил съм го тъкмо защото е бил тукашен живот... Аз нали ти казвам, че мисля същото като теб.

- Знаете ли всичко един за друг?

Котев: Знам достатъчно, най-важното. Знам, че с Христо мога да говоря за това, което няма кога и как да кажа другиму. Дали защото няма да ме разберат, или заради нещо друго, но във всички случаи, защото е нещо чуждеещо на другите.

Карастоянов: Котев има предвид, че си говорим за литература. И други такива.

- Кога и с какво единият е ядосвал другия?

Котев: Христо Карастоянов ме е ядосвал всякога, като се втурне в политиката. Не за друго, а защото туй е неприсъща нему дейност. И втурванията му всъщност са спорадични, емоционални и непремерени скокове в другата реалност. Христо Карастоянов има удивителната способност да тръгне емоционално, с много плам, към някоя идея, но охладнява, вразумява се, винаги тъкмо навреме. А мен това ме ядосва заради туй, че разумът ми понякога закъснява в този решителен момент...

Карастоянов: Абе наистина съм се ядосвал, когато се е опъвал на кандармите ми да почне да пише, както говори в кръчмата. Ония нерепетирани монолози бяха и готини, и важни, тоест нужни, но бяха някак си прекалено вглъбени... А инак можеше да попикае цялата дружина от смях, когато подхванеше масалите си... Когато накрая все пак се предаде, се появиха и "Селцето", и "Питомни разкази"... А да не говорим за прелестния му "Амаркорд". Абе, отпусна си душата и ни показа, че може да се пише уж масалджийски, а пък всъщност отвъд смешните случки и неугледните му герои, да остава дълбочината на "Питомни разкази", да речем, или "Пияни лебеди"...

- Кога и за какво сте си завиждали?

Котев: Завистта е низко чувство, а низките чувства са ми неприсъщи. Не завиждам на Марсел Пруст, Маркес, Труман Капоти и Чехов заради изяществото на мисълта и словото. Не им завиждам въпреки вродената си нескопост. Възхищавам им се. Възхищавам се и на Карастоянов, когато постигне изящество на мисълта и слога. Когато изплете онези свои гирлянди от думи, които и да те подразнят някак с натруфеността си, няма да отминеш безчувствено.

Карастоянов: Я, аз май не съм разбрал правилно въпроса... Защото като бяхме млади, много му завиждах, но за извънлитературни работи. Бе много го обичаха бе, Гозес! Добре де, не съм те разбрал!

 

Пиене и други работи

 

- Въпрос към Любо: Бихте ли и за какво уволнили Христо Карастоянов"

Котев: Не. Защото ми е нужен като учебно помагало: показвам го на градущите поколения с надеждата да прихванат нещичко от бликащия му талант.

- Въпрос към Ицо: Харесвате ли Любо като началник?

Карастоянов: Че защо да не го харесвам? Не се караме - той се кара на другите - пък стаята му е единственото място, където можем да си говорим за книги и изобщо за литература. Е, той тогава не ми е и началник, разбира се, но няма значение тази подробност...

- Бихте ли влезли в политиката?

Котев: Вече бях там. И както очаквах, излязох омерзен. Политиката всякога ме е отвращавала, но се подведох по акъла на умни хора като Любчо Дилов или Петьо Курумбашев, Емил Димитров Ревизоро и Росен Петров. Вярвахме тогаз, че Гергьовден е нещо ново в родната политика - и наистина бе нещо ново. Само че горе е едно - а долу друго. Това, което главата мисли - краката сякаш не всякога могат да направят. Разбрах тогава, че да си политически лидер в България, е и тъжна, и срамна, и жалка работа. Щом трябва да се бориш не с враговете, а със своите. Такива хора сме. Още дядо Славейков е забелязал, че Първан име имаме, но Вторан нямаме. Всеки от нас има да взема и никой няма да дава.

Карастоянов: Ама ти сериозно ли ме питаш това? Добре, отговарям: не бих! Защото щеше да ме е срам да се гледам в огледалото! И още по-лошо! Вече нямаше и да ме е срам да се гледам!

- Защо учихте точно това?

Карастоянов: Човек не избира професията си.

Котев: И аз мисля така: по-скоро тя ме избра.

- Коя е книгата, за която мечтаете, а още не сте написали?

Котев: Никога не знам коя от книгите ми е най-мечтаната. Всъщност разбирам го, след като съм я написал. Вече знам например, че "Амаркорд" е мислена двайсет години книга...

Карастоянов: А, не - написал съм я!

- Какви недостатъци виждате в другия?

Карастоянов: Спря да пуши!

Котев: Оплешивява прекомерно и категорично.

- С какво се занимавате извън писането?

Котев: С пиене.

Карастоянов: Абе... така ще дойде работата...

- Кой издържа повече на пиене?

Котев: Аз.

Карастоянов: Той.

- Кой е по-добрият писател от двамата?

Котев: Франк Лойд Райт.

Карастоянов: Франк Лойд Райт.

- Какво пишете в момента?

Котев: Книга.

Карастоянов: Книга.

 

Легендата е жива

 

Георги Господинов-писател

 

Градовете са като хората, имат различни силни периоди в своята биография. Високото време на Ямбол от миналия век безспорно са 20-те. Времето на Георги Шейтанов и ямболския анархизъм. Годините на ямболския народен университет с гостуващи лектори като Гео Милев, Асен Златаров, Чавдар Мутафов, Николай Райнов. Времето на онова чудно, ненавременно, първо и последно у нас футуристко списание "Кресчендо", правено от 18-20-годишни момчета начело с Кирил Кръстев. Там някъде художникът Жорж Папазов напуска бакалията на баща си и тръгва за Европа. През 1925 г. вече участва в обща изложба с Пикасо. Бретон го кани да стане един от сюрреалистите, а Папазов с вродения си "ямболски анархизъм" отказва. Не мога да им понасям протестантските събирания, казва. Друг чешит и гражданин на света, писателят Матвей Вълев, напуска града и се запилява по Южна Америка, градинар и каубой, връща се, завърта главата на най-красивата българска поетеса Багряна и изчезва на фронта.

Когато миналата година изненадващо научих, че съм станал почетен гражданин на Ямбол, бях далеч от града, в Берлин. Имах четене и избрах нарочно онези страници от романа си, свързани с Ямбол. За час и нещо кроткият ямболски луд Гошо Центъра се разхождаше из централната Унтер ден Линден, а Безистенът съседстваше с Райхстага.

Ако един град остане без легенда, той е загубен. Писателите Христо Карастоянов и Любомир Котев държат легендата на Ямбол жива. Радвам се, че с тях споделяме едно близко родство по град. Чета с кеф книгите им и чувам гласовете им. Носим навсякъде един град със себе си. И ако успеем, говорейки за града, да кажем и нещо за света, това стига.




Копирано от standartnews.com

Read 1765 times
Rate this item
(1 Vote)
Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */