Българските народни ритуали
Който не е успял да заколи на Коледа прасе, може да го стори на 18 януари. Затова наричат празника Втора Коледа.
Моми и ергени излизат по горските поляни, връзват люлки, пеят песни за любов и женитба, играят хора.
Свети Атанас се приема като християнизирана версия на небесния зимен огън, на зимното слънце, свързва се с боговете на огъня. Затова се правят първите ритуални почиствания на конаците и аязмата*, свързани с празничния танц на нестинарите.
В някои райони срещу Атанасовден на открито, в параклис или на висок хълм се чака изгревът със запалени огньове. Пак на открито се редят трапези, пеят се песни, вият се хора, прескачат се огньове. На връщане се берат кокичета, кукуряк и бръшлян в чест на идващата пролет.
Мъжете, по ризи, се хващат на хоро в снега и точно като светеца показват на зимата, че не се страхуват от нея, че чакат лято.
Представата за светеца като повелител на чумата изисква приготвянето на курбан на болестите. Колят се черна кокошка или черно агне. С кръвта на жертвата се намазват челцата на децата. Курбаните са лични и общоселски. Селището коли жертвата на определено място, което се свързва с легендата за доброволната жертва на елена или с района, откъдето някога била прогонена чумата. Коли се мъжко животно и от приготвения курбан трябва да вкуси всеки член на селището, за да не се разболява от тежки и неизлечими болести.
Личните курбани се правят за излекуване от тежка болест, за прогонване на страшно премеждие. Кръвта и костите на жертвеното животно се заравят на място, където не стъпва човешки крак.
Съществуват практики за лечение на домашните животни от чума и други болести.
Жените масово пекат и раздават по съседи и познати питки (благи, медени, чумени), намазани с мед, като застават най-често на кръстопът. Тестото за питките се замесва от девойки, млади невести или най-здравата и многодетна жена в селището. Отгоре се дупчат с вилица, за да бъдат далече от шарката малките, и се боде стрък босилек. Моделират се тестени кученца от хляб, защото чумата се бои най-много от кучето. Пекат се три кравайчета, едното от които майката хвърля на покрива или в комина (за "лелята").
Важен елемент в честването са семейните трапези – служби (наричат се още "слава", "светец") в чест на християнския патрон, закрилник на фамилията. С тях се почитат и мъртвите праотци.
Извършва се обичаят побратимяване, свързан с представата за светците Антон и Атанас като братя близнаци.
В чест на нарастващия ("колкото скок на 3-годишен елен") ден обредно се извеждат за първи път стадата на поляните. За тази цел жените изпичат питки и ги раздават за здравето на животните.