Театралните празници минаха и още тогава,
когато един уморен от продължителното турне из страната зам. директор звънна на своя шеф в София и му каза за пълния салон в Ямбол и за отличните приходи, които сме му отчели и отсреща чухме „В Ямбол си е така и то винаги“,...
когато от друг гостуващ театър развълнувано ми звъннаха с молба да потвърдя, че възторгът, с който е приет спектакълът им при нас не е нечия фантазия, а реален и споделен и от мен, защото видиш ли в съседния град ръководството не разбрало за какво става дума, когато гледало същия този спектакъл,..
.
когато притеснени от цитираните в медиите отрицателни отзиви на публиката за друг спектакъл, пък зазвъняха телефони, за да се опитват да обясняват и извиняват неуважителното поведение на колегите си от сцената...
та още тогава ми беше ясно, че анализирането на Явлението Театрални празници в Ямбол е необходимо и то от по-щирок кръг хора, защото явно вече е фактор в театралния живот на страната. Добър знак е и че медиите проявяват инициатива да се прави такъв анализ.
Кое се промени, макар и бавно, за да се случи това
.
На първо място през цялата година ДТ „Невена Коканова“ упорито и непрекъснато кани театри от цялата страна. Не винаги спектаклите са на нивото, което бихме искали, но не това е задачата. Целта е да се запознае публиката с безкрайната палитра от идеи, от дарования и да може да сравнява. Ямболската трупа дава достатъчно добра продукция, защото също пътува и е оценявана и навън. Истината е, че качествените изменения наистина се добиват чрез количествени натрупвания, а какво по-добро приложение на това правило от формирането на театрален вкус.
На второ място идеята за връчване на почетния приз „Босоногата Жулиета“ на актриси играли за първи път на ямболска сцена точно на Тетралните празници целеше да поощри и насърчи жените в тази трудна професия. Но любопитното към днешна дата са реакциите при получаването на приза. Те са толкова трогателни, толкова искрени и то от признати и доказани имена, както от сцената, така и от екрана.
Връчването на „Босоногата Жулиета“ тази година беше и с особено вълнуващ акцент – точно преди 60 години Невена Коканова изиграва тази роля тук. Доверието към нея от страна на ръководството на театъра е огромно, тя е толкова млада, нито е завършила театралната академия, нито някакви други школи – талантът й обаче е покоряващ и безпрекословен! В тази връзка връчването на този символичен приз с времето ще добие своето истинско значение – спектакли с получилите вече приза познати имена все по-често ще гостуват на ямболска сцена, затова наистина ще ебезкрайно ценно, когато отличията останат само за тези, за които началото е свързано с началото на босоногата Невена. Тази година впрочем има две такива имена – Рая Пеева и Розалия Абгарян.
Третото, което считам за много важно е, че вече не само в Ямбол, а навсякъде, във всеки град под един или друг знаменател се провеждат театрални прегледи и фестивали и няма лошо! Нали за това ратуваме всички – за обмен на идеи. Особеното при нас обаче следното – тук, в Ямбол няма спонсориране, няма едни пари, които са дадени от някъде, за да се доведат едни спектакли. Тук Негово Величество Зрителят в крайна сметка решава дали да си купи билет и да влезе. Негово Величество Зрителят има думата и да похвали, и да критикува и да съхрани Театърът като празник!
И тук няма помпозност - има доверие, щом еталонът е „Босоногата Жулиета“ той не бива да бъде принизяван, нито от организатори, нито от участници, нито от зрители. Защото театърът е Храм, в който се влиза тихо, на пръсти, а качиш ли се на сцената събуваш обувките, с които си бил навън, за да последваш мечтата си!
И това ще продължи да бъде така!
Дияна Стоянова