Празнуват: Иван, Иванка, Ивайло, Иво, Йоан, Йоана, Йово, Йото, Йонко
Ако на Ивановден няма сняг и лед, през лятото ще има болести
ПРАЗНИКЪТ
Народът ни вярва, че когато светците си поделяли света, на Йоан се паднало "да кръщава вода, земя, млади булки и малки деца". Наричат празника още Женски водици заради ролята, която имат жените в ритуалите. Светецът помага при различни болести, но особено силно трябва да му се помолят страдащите от главоболие.
РИТУАЛИ
Кръстена и осветена, водата вече може да лекува, да гони злото, да дава сила, жизненост и здраве. Добре е на Ивановден всеки да изпита на собствен гръб магическата є сила.
Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през зимата до Ивановден, сгодени моми и ергени и, разбира се, всички именници. С предимство се къпят децата, първенците и по-заможните хора. Който иска, може да се откупи, като парите отиват за почерпка. Добре е къпането да става на открито, водата да е течаща или поне донесена от извор. Тогава магията є е най-силна.
Обикновено къпането става от кума или девера и това напомня на следсватбен цикъл заедно със завършващия коледно-новогодишен празничен период. Булката дарява кума и девера с чорапи, кърпа, домашно тъкана, или пешкир.
На обяд младоженците ходят на гости на кумовете си. Носят пита или кравай, баница, млин, вино и ракия, на места в Западна България – и дар за кръстницата. Ходи се на гости и при девера.
По къщите на близките си роднини ходят девойки водичарки. Едната е облечена в невестини дрехи – тя целува ръка на стопанина, който я посреща, и започва да събира подаръците, най-често дребни монети, в бяло бакърено котле. Другите с песен благославят всеки член от семейството.
Всички именници трябва да почерпят. Лоша поличба е, ако на имен ден не те почетат и не ти дойдат гости.
Празничната трапеза е много богата. Не се раздига до сутринта и от нея се оставя част за стопанина на къщата (за змията) – да бъде почетен и уважен, да съхрани дома и да го брани от злото. Честити му се кумството, а няколко мъже вдигат и подхвърлят три пъти нагоре новоизбрания кум. Той благославя всички, а на края на наниза с пари около кръста връзва още една парà – да е здрава и спорна годината.
Ивановден е ден за побратимяване. Младежите, които искат да станат побратими, си ходят на гости, като тръгват от дома на най-възрастния, за да получат благословията на майките. Заедно с благословията получават и китки от бръшлян и чемшир, завързани с червен конец и златна паричка – пожеланието е новото им побратимство да е здраво и дълго като вечността. Ритуалите, които се изпълняват, звучат като клетва и като благослов. Младежите стъпват едновременно с десен крак върху живи въглени, отпиват от паница вино, отчупват от специалните обредни хлябове. Ако не са женени, по-късно те си стават кумове и кръстници.
От Ивановден вече спират да ходят маскираните дружини – наричат ги кукери, бабугери, русалии и пр. В някои райони изкъпват тържествено и царя на русалиите, а той дава богата гощавка. Присъстват всички карнавални персонажи.
Почитта към Йоан Кръстител народът е възпял в редица песни.
Замъчи се Божа майка
от Игнажден до Коледа,
бързала е град да стигне.
Не можала град да стигне,
но стигнала отвън порти.
Там роди Младен-Бога,
Младен-Бога, Божо име.
Никой няма окол нея,
току бяха шест ангели,
шест ангели, шестом-крилци.
Шест ангели погледаха,
погледаха горе, долу,
догледаха свет Ивана,
свет Ивана Кръщелника,
що е кръстил небо, земля,
той ще кръсти Младен-Бога.
Повикаха свет Ивана
да си кръсти Младен-Бога,
Младен-Бога, Боже име.
Свети Иван се зарадва,
запретна си бели ръце,
хвана Бога с дясна ръка
и във лява честни кръсти.
Ден го носи, ден го ръси,
надръси го над Йордана.
Дънища се позлатиха,
брегове се посребриха
и си кръсти Младен-Бога.
На този ден приключва и коледарският цикъл. Финалът се слага чрез тежко празнично хоро.
МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ
Ако на Ивановден няма сняг и лед, през лятото ще има болести по хората и по добитъка.
Ако по сливите има скреж, те ще дадат много плод и годината ще е плодородна.
Каквито са студенините по Ивановден, такива ще са горещините по Петровден.
ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ
Трапеза
Варено жито, ошав, фасул, свинско със зеле, свински ребра, печена кървавица, суджук, баница.