В сряда майката боядисва три яйца, които рано в четвъртък оставя върху червен плат в ситото да ги огрее първото слънце. С едното маже бузките на децата – да са бели и червени – и го поставя пред иконата. Второто яйце се носи в житна нива или лозе – да предпазва от болести, третото се оставя за великденската погача.
Ходи се в планината за здравец и децата раздават китки от него по къщите.
Боядисват се яйца – обикновено на Велики четвъртък, може и в събота. Някога в големите фамилии задруги се боядисвали до 300, 400, 500 яйца. Ядат се до Спасовден – 40 дни след Възкресение. Наричат се "писани", "шарени", "перашки", "китанчета" и др. Боядисват се рано сутрин, преди изгрев слънце, за да не се развалят. На някои места – и преди да бие църковната камбана (да не се чупят, да са издръжливи при чукане). Магическата сила на яйцето е по-голяма, ако е снесено в четвъртък преди изгрев слънце. Яйцата се измиват във вода с пепел и се варят в котела със стипца или зелев сок. Всяка боя се слага в отделно новозакупено гърне.
Който боядисва, трябва да е хапнал нещо, макар и залък хляб само, да не го "удари", "разбие" яйцето, да се разболее и да е нещастен.
В някои краища в ситото с яйцата слагат жито, дори сърп – да раждат нивите.
Червено яйце се слага и в чеиза на момата – за щастие и късмет в брака. В селища, в които се отглеждат буби, едно от боядисаните в четвъртък яйца се слага при бубите – да ги пази от зли очи. Яйце може да се остави и в гнездо до покрива на кошарата, а на Възкресение жълтъкът и белтъкът му се стриват и се слагат в храната на животните за здраве.
Всяка вечер от седмицата се ходи семейно на църква. В четвъртък в църква се осветява по едно яйце за всеки член от семейството.
В четвъртък се подновява и квасът. Бедните жени гледат да вземат квас от богатска къща, за да забогатеят. Богатите домакини гледат да не им дадат, за да не се намали богатството им.
Малките момичета месят за първи път хляб. Правят го с червени яйца, а броят им е колкото членовете на семейството. Носят го в църква "да чуят дванадесетте евангелия".
Вярва се, че на Велики четвъртък небето се отваря, "адът и раят също се отварят" и душите на мъртвите идват на земята. За да се сгреят душите им, по гробовете се палят огньове. За да могат душите по-лесно да прекрачат в нашия свят, пускат се кратунки със запалена свещ в река или корито на чешма.
На Велики четвъртък бродници могат да оберат плодородието на нивите. Магьосниците излюпват под мишниците си от яйце с два жълтъка демонични пилета, мамници, те прехвърчат над нивята и оборите, пиукат и отнасят житата, класовете, млякото.