На последна инстанция. И какво от това. Също като при блок 20 и като сградата на центъра на Ямбол. Делата и там спечелени, но блока и сградата на "Търговска" ги няма. И няма наказан...
ЕШЕНИЕ
№ 4413
София, 07.04.2017
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на шести март в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
МАРИЕТА МИЛЕВА
при секретар Валерия Георгиева Георгиева и с участието
на прокурора Мария Бегъмова изслуша докладваното
от председателя ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
по адм. дело № 14637/2015.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Стара Загора против решение № 194 от 4.11.2015 г., постановено по адм. дело № 105/2015 г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, което съставлява отменително основание по чл.209, т.3 АПК. Моли решението да бъде отменено и бъде постановено решение по съществото на спора.
Ответната страна по касационната жалба – Сдружение [ЮЛ] не изразява становище по касационната жалба.
Ответната страна – Община Ямбол не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд – Стара Загора е отменил по жалба на Сдружение [ЮЛ] актовете, обективирани в писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора (РИОСВ), относно уведомление за инвестиционно предложение „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на община Ямбол“ с възложител община Ямбол. С тях е прието, че за инвестиционното предложение не е необходимо мотивирано решение за преценка необходимостта от ОВОС, нито решение по ОВОС, както и че не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни приложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, като незаконосъобразни. Съдът е върнал преписката на Директора на РИОСВ – Стара Загора за ново разглеждане и произнасяне по уведомление вх. № 450/03.02.2015 г. за инвестиционно предложение „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на община Ямбол“ с възложител община Ямбол, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорените пред него актове, обективирани в цитираното писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015 г., са индивидуални административни актове, издадени от материално и териториално компетентен орган – Директора на РИОСВ – Стара Загора, но в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при липса на обективирана мотивирана преценка за възприетите административни решения.
Настоящият съдебен състав намира, че решението на Административен съд – Стара Загора е постановено в съответствие с материалния закон.
На първо място, следва да бъдат споделени изводите на първата инстанция, че са налице процесуалните предпоставки, обуславящи допустимостта на съдебното производство съобразно чл.159, т.1 и т.4 АПК, а именно - подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност актове и правен интерес от обжалването им.
Правилно административният съд е квалифицирал волеизявленията, обективирани в оспореното писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015 г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, като два отделни индивидуални административни акта по смисъла на чл.21, ал.1 АПК – 1. волеизявлението, че за реализацията на инвестиционното предложение не е необходимо мотивирано решение за преценка необходимостта от ОВОС или решение по ОВОС и 2. преценката, че не се следва провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС. Съдът излага подробни и аргументирани съображения в тази посока, които се поддържат и от настоящата инстанция.
Законосъобразен е и изводът за наличие на правен интерес за Сдружение [ЮЛ] от оспорване на така постановените от Директора на РИОСВ – Стара Загора административни актове, обективирани в посоченото писмо от 19.02.2015 г.. Въз основа на направения анализ на приложимите норми на международното и вътрешното право АС – Стара Загора извежда мотивирано заключение за признатия в полза на Сдружение [ЮЛ] „достатъчен интерес“ за достъп до процедура за обжалване пред съд на решения, отнасящи се до въпроси на околната среда.
На следващо място, настоящата инстанция споделя изводите на АС – Стара Загора за незаконосъобразност на постановените от Директора на РИОСВ – Стара Загора административни актове, с които се отрича нуждата от провеждането на процедура за преценка необходимостта от ОВОС, съответно решение по ОВОС, и на процедура за оценка на съответствието по реда на Глава втора от Наредбата за ОС. Административните актове са постановени в противоречие с материалния закон и при липса на мотивирана преценка, обосноваваща възприетите от органа административни решения. Правилно съдът е приел, че волеизявлението, с което се изключва инвестиционното предложение от приложното поле на ЗООС и се отрича нуждата от мотивирано решение за преценка необходимостта от ОВОС, съответно решение по ОВОС, е немотивирано, необосновано и издадено, без да е извършена дължимата оценъчна дейност относно предполагаемия ефект върху околната среда на дейностите, включени в обхвата на инвестиционното предложение. В тази насока е съобразено обстоятелството, че в посоченото волеизявление не се съдържат мотиви и обяснения, сочещи на направена от компетентния орган преценка по чл. 5, ал. 1 от Наредбата за ОВОС. Съгласно посочената разпоредба компетентният орган следва да определи дали инвестиционното предложение попада в хипотезите на Приложение №1 или Приложение №2 към чл.93 ЗООС. В настоящия случай, като не е извършил такова определяне, основано на характера на дейностите, и е изключил априори нуждата от преценка на необходимостта от ОВОС и издаване на решение по ОВОС спрямо инвестиционното предложение, компетентният административен орган на практика е нарушил изискването на чл.5, ал.1 от Наредбата за ОВОС. Поради това, волеизявлението на Директора на РИОСВ – Стара Загора, че инвестиционното предложение не попада в приложното поле на ЗООС и преценка на необходимостта от ОВОС не се следва, правилно и законосъобразно е било отменено от първоинстанционния съд като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон.
Настоящата инстанция споделя мотивите на АС – Стара Загора и относно неспазване изискванията на чл.4, ал.2 и 3 от Наредбата за ОВОС по отношение уведомяване на потенциално засегнатото население. Доводът на жалбоподателя, че засегнатото население е било уведомено от възложителя община Ямбол чрез обява на интернет страницата на общината, не намира опора в закона. Съгласно изричната разпоредба на чл.4, ал.2 Наредбата за ОВОС засегнатото население следва да бъде уведомено чрез средствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин, като данните в уведомлението следва да отговарят на изискванията за съдържание по чл.4, ал.3. Уведомяването на кметовете на община Тунджа и на кметство с. Хаджи Димитрово не е достатъчно, за да се смята изпълнено изискването за уведомяване на населението от съответните места по предвидения в закона „подходящ начин.“ Основана на фактите по делото е констатацията на съда, че не е налице информация дали и по какъв начин е било уведомено населението на близките населени места, както и колко подробна е била информацията.
Правилно е заключението на АС – Стара Загора за незаконосъобразност и на второто волеизявление на Директора на РИОСВ – Стара Загора, обективирано в писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015 г. – а именно за липса на необходимост от провеждане на процедура по оценка за съвместимост по реда на Глава втора от Наредбата за ОС. Предвид извода на съда за немотивираност на становището на административния орган, с което инвестиционното предложение се изключва от обхвата на ЗООС, необоснован се явява и този за приложимостта на чл. 31, ал. 7 ЗБР във връзка с чл.2, ал. 2 от Наредбата за ОС. Цитираните разпоредби от ЗБР и Наредбата за ОС предвиждат изключение от общия случай на подлагане на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Условие за приложимостта на чл. 31, ал. 7 ЗБР и чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС е инвестиционното предложение да е извън обхвата на ЗООС, т.е. да не подлежи на оценка на въздействието върху околната среда. След като административният орган не е извършил надлежна мотивирана преценка относно включването на инвестиционното предложение в обхвата на ЗООС, незаконосъобразен поради недоказване на материалноправните предпоставки се явява и всеки извод за приложимостта на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС. Предвид гореизложеното първоинстанционният съд е мотивирал правилно заключение за незаконосъобразност на волеизявлението на Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което е прието, че не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС. Наведените в обратния смисъл възражения от касационния жалбоподател са неоснователни. Неоснователни са и развитите в касационната жалба доводи относно липсата на законово задължение за административния орган да мотивира и обосновава становището си. Предвид приетия от първата инстанция и поддържан от настоящия съд извод за юридическата природа на обективираните в писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015 г. волеизявления – а именно, че те представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, задължително спрямо тях е изискването на чл.59 АПК за мотивиране на решението – „Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение“. Задължителен елемент от съдържанието на законосъобразния административен акт е ясното и точно посочване на фактическите и правни основания за неговото издаване. С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че не е налице изложеното от жалбоподателя основание за отмяна на обжалваното решение, а именно неправилност поради нарушение на материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани от страните, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
По тези съображения Върховният административен съд, състав на пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 194 от 4.11.2015 г., постановено по адм. д. № 105/2015 г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 194 04.11.2015 г. град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар П.М. и с участието
на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Р.Тодорова административно дело № 105 по описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Сдружение „Движение с екологична насоченост” със седалище и адрес на управление с. Дражево, ул.”Извън регулацията” №1, представлявано от Председателя на Управителния съвет Димитър Вълев Димитров, против Писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Стара Загора относно уведомление за инвестиционно предложение „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на община Ямбол” с възложител Община Ямбол.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт по съображения за постановяването му при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговите цели. Поддържа че дейностите, включени в съдържанието на инвестиционното предложение „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на Община Ямбол”, доколкото са свързани с разширяване на капацитета на съществуващото депо за неопасни отпадъци на Община Ямбол посредством изграждане на Дига 2 и надграждане на Дига 3 и с оглед предвиденото функциониране на депото за неизвестен период от време, обуславят извод, че това инвестиционно предложение попада в т.11, б.”б” от Приложение № 2 към чл.93 от Закона за опадване на околната среда /ЗООС/. Твърди, че при прилагането на чл.8 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /Наредбата за ОВОС/ и чл.18 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с премета и целите на опазване на защитените зони, по отношение на внесеното от Община Ямбол инвестиционно предложение „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на Община Ямбол” се следва процедура за оценка за въздействието му върху околната среда и оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване. Излага доводи, че тъй като инвестиционното предложение предвижда продължаване ползването и експлоатацията във времето на съществуващото депо за неопасни отпадъци, за което депо не са извършвани никакви процедури по оценка на въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост и съответно не е издадено разрешително за ползване, се нарушава чл.14 от Директива 1999/31/ЕО за депонирането на отпадъци, във връзка с каквото нарушение е била предприета процедура срещу България, предмет на дело С-145 /14 на Съда на Европейския съюз. Твърди че по начина, по който се е процедирало във връзка с посоченото инвестиционно предложение, държавата, в лицето на решаващия административен орган, не изпълнява поетите ангажименти, произтичащи от изискването на чл.13 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета - за управление на отпадъците без риск и отрицателни въздействия. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен, и връщане на преписката на административния орган за произнасяне с мотивирано решение за необходимостта от провеждане на процедура по ОВОС.
Ответникът по жалбата - Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че доколкото от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че инвестиционното предложение „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на Община Ямбол” не предвижда увеличаване капацитета на съществуващото депо, а единствено определя технологичната последователност за извършване на дейностите по техническа и биологическа рекултивация на съществуващото общинско депо за неопасни отпадъци, обективираният в Писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015г. на Директора на РИОСВ - Стара Загора акт се явява правилен и законосъобразен.
Заинтересованата страна - Община Ямбол, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор по чл.163, ал.2 от АПК, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Поддържа, че оспореното писмо обективира становище с уведомителен характер, което не представлява волеизявление с характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, а съставлява част от производство по издаване на административен акт и по аргумент от разпоредбата на чл.21, ал.5 от АПК, не подлежи на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Излага доводи, че инвестиционното предложение „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на Община Ямбол” не предвижда увеличаване капацитета на съществуващото депо за неопасни отпадъци, а определя технологичната последователност за рекултивацията му в съответствие с Наредба № 6 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци и Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт. Твърди, че предвиденото в проекта по инвестиционното предложение изграждане на Дига 2 се налагало, за да се осигури оформянето на отпадъчното тяло в съответствие с нормативните изисквания, като по този начин се обезпечавала възможността за поетапна рекултивация и се осигурявали необходимите обеми за депониране на отпадъците, генерирани от населението на община Ямбол до влизането в експлоатация на новото регионално депо. По тези съображения обосновава, че изграждането на дигата не представлявало разширяване на капацитета на съществуващото депо, а осигуряване на проектния капацитет. Направено е искане жалбата да бъде оставена без разглеждане, като недопустима и в условията на евентуалност – за отхвърлянето й като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Община Ямбол е собственик на съществуващо депо за неопасни отпадъци, находящо се в ПИ 000207, местност „Гол баир”, УПИ І, кв.32, в землището на с. Хаджи Димитрово, община Тунджа, за който имот и сградите в него е съставен Акт за публична общинска собственост № 1622/ 30.07.2010г. /л.27/. Това депо за отпадъци не съответства на изискванията и е разпоредено преустановяване на експлоатацията му в срок до 16.07.2009г., като на основание чл.123, ал.4 от ЗООС с Решение №229-Н0-И0-А0/2008г. на Министърът на околната среда и водите, на оператора /Община Ямбол/ е отказано издаване на комплексно разрешително /л.15/. В посочения срок депото не е било приведено в съответствие с нормативно регламентираните изисквания за изграждане и експлоатация на депа за оползотворяване и обезвреждане на неопасни отпадъци. Към датата на внасяне на инвестиционното предложение „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на Община Ямбол”, постановяването на оспорения акт и до приключване на съдебното дирене по делото, депото продължава да бъде използвано като сметище.
С вх. № 450/03.02.2015г. в РИОСВ – Стара Загора е постъпило уведомление за инвестиционно предложение от Кмета на Община Ямбол, с което се уведомява за инвестиционното предложение на Община Ямбол - „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на Община Ямбол”. Инвестиционното предложение предвижда няколко етапа на техническата рекултивация на съществуващата клетка на депото за неопасни отпадъци на Община Ямбол, включваща следните дейности: изкоп и предепониране на отпадъци за оформяне на сметищното тяло на съществуващото депо; изпълнение на Дига 2; изпълнение на Дига 3; изпълнение на дренажна система за инфилтрат; изграждане газоотвеждаща система; изпълнение горен изолационен екран; изпълнение на система за отвеждане на инфилтриралите повърхностни води през почвения слой на рекултивацията; изпълнение на система за отвеждане на повърхностните води след рекултивацията на депото; направа на трамбовани земни канавки за повърхностни води; направа на събирателна шахта за повърхностни води и изграждане на система за мониторинг.
В инвестиционното предложение са предвидени „в зоните за поетапно закриване” дейности по изземване на насипаните отпадъци до ниво терен, натоварването и предепонирането им посредством разстилане и уплътняване с багер в друга зона на същото сметище, запръстяване на готовите повърхности и изграждане на система за отвеждане повърхностни води и биологична рекултивация /л.20 – л.24 по делото, л.13 и л.14 от проекта, част „Технологична”/. Предвидено е депото да се насипе до кота 215.50м, при достигната кота на запълване 212.00- 213.00м. Южната опорна дига е обща за съществуващото депо и клетка 1 на новото Регионално депо, а северната опорна Дига 3 огражда съществуващото депо от всички страни. Инвестиционното предложение предвижда южният откос, който се припокрива с отпадъците в клетка 1 от новото регионално депо, да се оформи с допълнителна Дига 2 с височина 4.00м, изпълнението на която е част от рекултивацията на съществуващото депо /л. 83 по делото, л.13, л.16, л.43, л.45 и л.46 от проекта, Част „Технологична”, част „Техническа рекултивация” и „Обща обяснителна записка”/. Видно е, че Дига 2 е предвидена да се изпълни върху тялото на старите, но вече уплътнени отпадъци на депото, като за целта ще се изпълнят допълнителни СМР, които да стабилизират основата под нея. За съществуващата Дига 3 се предвижда събаряне и предепониране на засипалите я отпадъци.
На 02.02.2015г. е изготвена обява за това инвестиционно предложение, публикувана на интернет страницата на Община Ямбол. Обявата съдържа наименованието на инвестиционното предложение, неговите цели и етапите, на които ще се осъществи инвестиционното намерение; мястото, на което е обявена подробна информация за инвестиционното намерение и къде могат да се представят мнения и становища от заинтересованите лица.
С писмо изх. № 2801-01984/ 02.02.2015г. Кметът на Община Ямбол е информирал за инвестиционното предложение кметовете на Община Тунджа и на кметство с. Хаджи Димитрово, но няма данни за уведомяване населението на община Тунджа, с. Дражево и с. Хаджи Димитрово, каквото е изискването на чл.4, ал.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието на околната среда.
В Община Ямбол с вх. № 5300-149/ 10.02.2015г. е постъпило становище от СНЦ ”ДЕН” и протестно писмо от Инициативен комитет на живущи в с. Дражево и с. Хаджи Димитрово (вх.№ 9200-26/12.02.2015г.). Същите съдържат негативна оценка на инвестиционното предложение. В становището на Сдружение „Движение с екологична насоченост” се настоява за преустановяване експлоатацията на депото, въвеждане на газоотвеждаща система завършена с инсталация с факел за изгаряне или система за оползотворяване на сметищния газ; изграждане на защитен зелен пояс /а не само затревяване/, противоерозионни и противосвлачищни мерки, допълнително запръстяване, икономически анализ .
С оспореното в настоящото съдебно производство писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015г. на Директора на РИОСВ - Стара Загора е прието, че инвестиционно предложение „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на Община Ямбол” с възложител Община Ямбол, не попада в приложното поле на ЗООС (Приложение № 1 и 2) за инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии и за реализацията му, поради което за реализацията на инвестиционното предложение „не е необходимо мотивирано решение за преценка необходимостта от ОВОС или решение по оценка на въздействието върху околната среда”, както и че на основание чл.2, ал.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с премета и целите на опазване на защитените зони и доколкото инвестиционното предложение е в обхвата на чл.31 от ЗБР, не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната, назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно. Съгласно заключението въз основа на наличната документация не може да бъде даден категоричен отговор на въпроса дали инвестиционното предложение и разработения работен инвестиционен проект предвижда „увеличаване на капацитета” на съществуващото общинско депо за неопасни отпадъци. Според вещото лице работният проект предвижда съществуващото депо да поема „свежи” отпадъци до влизане на Клетка №1 на новото Регионално депо за неопасни отпадъци на общините Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа в размер 35 307 куб.м -количество, генерирано от населението на Община Ямбол запериод от около 10 месеца, през който период се очаквало построяване на клетка №1 на новото депо, като липсвала информация в приложената проектна документация дали това количество ще доведе до разширяване на капацитета на съществуващото общинско депо или е в рамките на възможностите му.
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира, че подадената от СНЦ „Движение с екологична насоченост” жалба против писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015г. на Директора на РИОСВ - Стара Загора относно уведомление за инвестиционно предложение „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на Община Ямбол” с възложител Община Ямбол, е процесуално допустима, по следните съображения:
Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбите на чл.159, т.1 и т.4 от АПК две от предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, са наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност по реда на АПК и правен интерес от обжалването.
Неоснователно е възражението на ответника по жалбата и на заинтересованата страна, че оспореното писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015г. на Директора на РИОСВ - Стара Загора не представлява акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, тъй като няма характеристиките на индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК, а представлява волеизявление - част от производството по издаване на индивидуален административен акт. Преценката за юридическата природа на един акт се извършва като се изхожда от една страна от съдържанието на обективираното в акта волеизявление и упражненото с него правомощие /компетентност/ от органа, който го е издал, а от друга - от характера и насочеността на произтичащите от това волеизявление правни последици. В случая оспореното писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015г. на Директора на РИОСВ - Стара Загора, обективира две отделни и самостоятелни волеизявления: 1. че за реализацията на инвестиционното предложение „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на Община Ямбол” не е необходимо мотивирано решение за преценка необходимостта от ОВОС или решение по оценка на въздействието върху околната среда” и 2. че за инвестиционното предложение не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС т.е оценка за съвместимост на инвестиционното предложение. Независимо, че са обективирани в един писмен документ, всяко от тези две волеизявления представлява отделен акт, както с оглед различните съдържание, смисъл и значение, вложени в правните понятия „оценка за съвместимост” и „оценка на въздействието върху околната среда”, така и с оглед на различния режим, на който се подчиняват процедурите за оценка за съвместимост и за оценка на въздействието върху околната среда, регламентирани в Закона за биологичното разнообразие и в Закона за опазване на околната среда.
Както преценката на органа по околна среда за необходимостта да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на съответното инвестиционно предложение, така и решението по ОВОС, са нормативно регламентирани като резултат от провеждане на самостоятелни административни производства по реда и в сроковете, предвидени в чл.93 и сл. от ЗООС, чл.4 - чл.8, респ. чл.18 – чл.21 и чл.23 - чл.26 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Съгласно чл.82, ал.5 от ЗООС, оценката на инвестиционното предложение завършва с решение на компетентния орган по чл.93, ал.2 или 3 или по чл. 94, което може да съдържа условия, мерки и ограничения, задължителни за възложителя, като влязлото в сила решение е задължително условие за одобряването /разрешаването на инвестиционното предложение по реда на специален закон. Органът по одобряването/разрешаването се съобразява с характера на решението, отчита поставените в него условия, мерки и ограничения, като решението е приложение, неразделна част от административния акт по одобряване /разрешаване, необходим за осъществяване на инвестиционното предложение.
Волеизявлението, че за реализацията на инвестиционното предложение „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на Община Ямбол” „не е необходимо мотивирано решение за преценка необходимостта от ОВОС или решение по оценка на въздействието върху околната среда”, обективирано в обжалваното писмо, по своята правна същност представлява индивидуален административен акт. Това е волеизявление на административен орган по см. на §1, т.1 от ДР на АПК при упражняване на властнически административни правомощия в рамките и в обхвата на законово регламентираната му материална компетентност. С отричането от административния орган на нуждата от извършване на преценка за необходимостта от ОВОС, респ. за постановяване на решение по ОВОС, не може да се приеме, че това волеизявление е част от административната процедура по издаване на крайния приключващ производството административен акт, поради което не подлежи на самостоятелно оспорване. Тъкмо обратното – с този акт от една страна се прегражда възможността за издаване на приключващ производството административен акт, като на практика за инвеститора отпада пречката за последващото процедиране и реализиране на инвестиционното намерение, без провеждане на изискващата се процедура по ЗООС.
Индивидуален административен акт представлява и второто волеизявление, обективирано в оспореното писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015г., в частта, в която Директорът на РИОСВ – Стара Загора приема, че не се следва провеждане на процедура по реда Глава Втора от Наредбата за ОС. Съгласно чл.31, ал.1 от ЗБР инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите за опазване на съответната защитена зона. За инвестиционните предложения, които попадат в обхвата на ЗООС, оценката за съвместимост се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на ЗООС и специалните изисквания на ЗБР и на Наредбата за ОС. Когато инвестиционното предложение не попада в обхвата на ЗООС оценката за съвместимост се извършва по реда на Наредбата за ОС – чл. 31, ал.5 от ЗБР. В чл.31, ал.7 от ЗБР е предвидено, че когато прецени, че няма вероятност инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона, компетентният орган го съгласува с решение, като може да определи конкретни условия за опазване на зоната при осъществяване на предложението. Съответна на това законово решение е разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредбата за ОС, съгласно която за планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, извън обхвата на ал.1, в зависимост от техния характер и вероятността от въздействието им върху защитените зони и след проверка за допустимост по чл.12 компетентния орган преценява начина на процедиране. В нормата на чл.31, ал.19 от ЗБР е регламентирано, че решенията на компетентния орган, в т.ч по ал.7 /а това е решението, с което органът преценява, че инвестиционното предложение, което не попада в обхвата на ЗООС няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона/, подлежи на обжалване по реда на АПК. С оглед на тази законова регламентация следва извода, че решението на органа по чл.2, ал.2 от Наредбата за ОС, е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. В случая съдържанието на волеизявлението, макар и не под формата на решение, по същество представлява произнасяне, кореспондиращо с нормативно признатата на решаващия административен орган компетентност и като такова го характеризира като индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 от АПК.
Неоснователно е възражението за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес за оспорващия. Всеобхватния характер и значение на благата, елемент от съдържанието на конституционно признатото право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с утвърдените стандарти и нормативи, обуславя по-широко тълкуване в случая на понятието „правен интерес”, като елемент от правото на оспорване по чл.147 ал.1 от АПК. Една от правно регламентираните гаранции за реално упражняване правото на здравословна околна среда, е нормативно признатата възможност на гражданите и гражданските обединения („обществеността”) за участие в производствата по вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда. Нормата на чл.9, §2, б. ”а„ от Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда /Орхуската Конвенция/, ратифицирана на 02.10.2003г., предвижда, че в рамките на своето национално законодателство всяка страна осигурява на членовете на заинтересованата общественост, които имат достатъчен интерес или чието право е нарушено, достъп до процедура за обжалване пред съда и/или друг законово установен независим и безпристрастен орган, като за да се счита за „достатъчен” интереса на съответната организация следва да са изпълнени условията, посочени в чл.2, §5 от Конвенцията, според които „засегната общественост” означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната от вземането на решения за околната среда или има интерес в този процес; като за целите на това определение ще се счита, че неправителствените организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното право, имат такъв интерес”. Съгласно разпоредбата на §1, т.25 във вр. с т.24 от ДР на ЗООС, "засегната общественост" е едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, които са засегнати или с вероятност да бъдат засегнати, или които имат интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на ЗООС или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство. Следователно, по силата на цитираните правни норми на международното и вътрешното право, наличието на правен интерес на сдружението следва да бъде преценено в съответствие с чл. 9 от Конвенцията. Сдружение „Движение с екологична насоченост” е юридическо лице - сдружение с нестопанска цел, регистрирано с Решение № 62/30.12.2011г. на Ямболски Окръжен съд, като дейността му не е прекратена - т.е. по аргумент от §1, т.2 от ДР на АПК и §1, т.44 от ДР на ЗООС, сдружението може да бъде носител на права и задължения. За наличието на интерес като условие за допустимост на оспорването на акт, касаещ околната среда, е достатъчно наличието на вероятност от засягане, като такъв ipso jure е признат за екологичните неправителствени организации. В обсега на целите, за постигане на които е регистрирано СНЦ „ДЕН”, са и такива по опазване и защита на природата.
Доколкото управлението на отпадъците е една от дейностите по т.5 към Анекс І към чл.6 от Охруската конвенция със значителен риск за околната среда и във връзка с реализиране на която дейност е предвидено участие на заинтересованата общественост, в контекста на чл.55 от Конституцията на РБ и законово регламентираните изисквания за предварителна оценка на евентуалното въздействие върху околната среда на дейности, чието естество и последици предполагат риск от негативното й засягане, следва да се приеме, че за Сдружение „Движение с екологична насоченост” е налице правен интерес от оспорването по съдебен ред обективираните в писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015г. актове на Директора на РИОСВ - Стара Загора, с които се отрича нуждата от провеждането на процедура за преценка необходимостта от ОВОС съотв. по оценка на въздействието върху околната среда и на процедура за оценка на съответствието по реда на Глава втора от Наредбата за ОС, с които актове на практика се изключва от обхвата на преценка на въздействие на инвестиционното предложение „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на община Ямбол” спрямо защитените блага.
Писмото, обективиращо оспорените актове, е съобщено на 04.03.2015г. чрез публикуването му на страницата на РИОСВ - Стара Загора. Доколкото в същото погрешно е указано, че не подлежи на обжалване, срокът за подаване на жалба следва да се удължи на шест месеца, при прилагането на чл.140, ал.2 от АПК.
С оглед на гореизложеното съдът приема че оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, против административни актове, подлежащи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК и в срока по чл.140, ал.2 от АПК, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорените актове, обективирани в писмо изх. № изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015г., са постановени от материално и териториално компетентния орган - Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, като писмото е подписано от Румяна П. Димитрова, изпълняваща длъжността Директор на РИОСВ – Стара Загора към датата на издаване на актовете, съгласно Заповед № РД-983 от 22.12.2014г. на Министъра на околната среда и водите. Инвестиционно предложение „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на община Ямбол”, е в териториалния обхват на дейност на РИОСВ - Стара Загора, съгласно приложение №1 към чл.3 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите (ДВ бр.103/2011г.). Съгласно чл.94, ал.2 ЗООС, Директорите на РИОСВ са компетентните органи за вземане на решения по ОВОС за инвестиционни предложения, техните изменения и разширения извън случаите по чл.94, ал.1, а разпоредбата на чл.93, ал.3 от ЗООС определя в тяхната компетентност и извършването на преценка относно необходимостта от извършване на ОВОС за посочените в чл.93, ал.1, т.1 – т.3 от същия закон хипотези. В случая инвестиционното предложение не попада в хипотезите на чл.94, ал.1 от ЗООС и съответно произнасянето дали инвестиционното предложение е в обхвата на дължимата преценка за необходимост от ОВОС, се следва от РИОСВ - Стара Загора. Директорът на РИОСВ - Стара Загора е компетентният орган да се произнесе и по въпроса за оценка съвместимостта на инвестиционното предложение в съответствие с чл.6а, т.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на защитените зони.
Оспорените актове са постановени в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при липса на обективирана мотивирана преценка за възприетите административни решения.
Съгласно чл.81, ал.1 от ЗООС, екологична оценка и оценка на въздействието на околната среда се извършва на планове, програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда, като оценка на въздействието на околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения №1 и 2 /чл.81, ал.1, т.2 от ЗООС/. Разпоредбите на чл.92 и чл.93 от ЗООС от своя страна определят за кои инвестиционни намерения се следва задължително извършване на ОВОС и за кои се извършва преценка за необходимостта от ОВОС. Съгласно чл.93, ал.1 ЗООС необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за инвестиционни предложения съгласно приложение №2 (т.1); всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение №2, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда (т.2) и всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение №1 към този закон и приложение №1 към чл.2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (т.3).
Правилността на извода за характера и естеството на инвестиционното предложение с оглед причисляването му към хипотезите на чл.93 ал.1 от ЗООС или извън тях, е определящ за преценката за съответствието на акта с материалния закон. Директорът на РИОСВ – Стара Загора е посочил, че инвестиционното предложение не попада в приложното поле на ЗООС (в Приложения №1 и 2), с оглед на което за реализацията му „не е необходимо” мотивирано решение за преценка необходимостта от ОВОС, нито решение по ОВОС. Освен, че този извод е немотивиран и необоснован, липсва дължимата оценъчна дейност на предполагаемия ефект върху околната среда на дейностите, включени в обхвата на инвестиционното предложение.
В случая инвестиционното предложение включва: строителни дейности /изграждане на Дига 2 върху тялото на стари отпадъци на съществуващото сметище с цел оформяне отпадъчно тяло и създаване основа за хидроизолационен пакет от страната на клетка 1 на новото депо, при препокриването й върху старото депо/, както и дейности по „изкоп и предепониране” на отпадъците на старото сметище чрез разтилане, уплътняване и покриването им със слой почва /л.20 – л.24 по делото, л.13 и л.14 от част „Технологична” на инвестиционния проект/. Тези дейности са източник на неблагоприятно въздействие върху околната среда и крият риск за природни местоообитания; свързани са с генериране на вредни емисии в почви, въздух, вода и т.н., които влияния представляват намеса в естествената околна среда. Оспорващото сдружение твърди, че инвестиционното предложение попада в Приложение № 2, т.11, б „б” към чл.93 от ЗООС - „Инсталации и депа за обезвреждане на отпадъци (невключени в Приложение №1)” и че се свързва с продължаване на функционирането на старото сметище — т.е „увеличаване на капацитета” на обект по приложение № 2, с което се обосновава приложимостта на чл.93, ал.1, т.1 и т.2 от ЗООС. Депонирането на отпадъци /наземно и подземно/, както и съхранението им /в случая не се касае за временно съхранение - код D15/, са включени в Приложение №1 §1, т.11 от ДР към Закона за управление на отпадъците и са дейности по «обезвреждане» на отпадъци по см. на т.11 на §1 от ДР на ЗУО. Съоръжение за обезвреждане на отпадъци по см. на §1, т.29 от ДР към Наредба № 6 /27.08.2013г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, е всяко строително съоръжение, инсталация или друго стационарно или преместваемо техническо съоръжение или оборудване, предназначено за извършване на дейности или операции по обезвреждане на отпадъци, включително свързаните с него обслужваща техническа инфраструктура и спомагателни и обслужващи сгради, строителни съоръжения или преместваеми обекти. Описаните в инвестиционното предложение дейности се свързват с изграждане на нова дига, запазване на съществуващите съоръжения, оформящи сметищното тяло. Дига 2 (с посочени параметри), е предвидена да се изпълни върху тялото на старите, но вече уплътнени отпадъци на депото, като ще се изпълнят допълнителни СМР, които да стабилизират основата под тази дига. След това се предвижда изкопаване и предепониране там на всички съществуващи и новопостъпили отпадъци на сметището, чрез поетапното им разтилане, уплътняване и покриването им със слой почва до посочената височинна кота, която очевидно е надграждане над съществуващия слой на запълване на сметището. /СТЕ, работен проект - част „Технологична” л. 13, л. 43, л.45 и л.46, част „Техническа рекултивация”; част „Обща обяснителна записка”/. Следователно в случая инвестиционното предложение, с оглед съдържанието на предвидените дейности, се свързва със строителство на ново съоръжение (сметищно тяло) за „предепониране” на отпадъците от нерегламентираното съществуващо сметище на Община Ямбол, а след това и рекултивация на терена. Съоръжението, чието изграждане се предвижда в инвестиционното предложение /посредством строителни работи по изграждане на Дига 2 и Дига 3/ попада в т.11, б.”б” от Приложение №2 към чл.93, ал.1, т.1 и т.2 от ЗООС, тъй като по естеството си представлява съоръжение за депониране и трайно във времето съхранение на отпадъци - т.е. дейности по обезвреждане на отпадъци съгласно §1, т.11 от ДР на ЗУО.
Безспорно е, че към настоящият момент това съоръжение не съществува, макар поземленият имот фактически да се ползва като сметище и се именува „депо”, т.е. това съоръжение е ново. Следователно инвестиционното предложение в случая предвижда да се изпълни строителство на съоръжение по обезвреждане на отпадъци и попада в т.11, б. „б” на Приложение № 2 към чл.93, ал.1, т.1 и т.2 от ЗООС в редакцията към датата на акта /ДВ бр. 32/2012г./, където са включени „Инсталации и депа за обезвреждане на отпадъци (невключени в приложение №1)”. Аргумент, че се следва преценка за необходимостта от ОВОС за инвестиционното предложение в случая може да се черпи и от изискванията на чл.6 от Орхуската конвенция, приложима по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария. Дейностите, включени в инвестиционното предложение, предмет на оспорения акт, попадат в хипотезата на т.5 към Анекс І към тази конвенция, тъй като са такива по управление на отпадъците.
Нормативно регламентирано изискване е съоръженията и инсталациите за обезвреждане на отпадъци да се изграждат и експлоатират по начин, който не застрашава околната среда от замърсяване или увреждане, като условията и реда са подробно регламентирани и подлежат на предварителна оценка - изисквания, относими към оператора, в случая Община Ямбол. В Наредба № 6/ 27.08.2013г. на МОСВ са регламентирани условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, като в чл.7, ал.1 е предвидено, че съгласуването и одобряване на проекта за депо /съоръжение или инсталация за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци/ се извършват при отчитане на условията в решението по ОВОС, издадено по реда на глава шеста, раздел ІІІ от ЗООС. Депонирането на отпадъци е свързано с разрешителен режим, какъвто се следва само при извършена преценка на потенциалното отрицателното въздействие на депата и дейностите с определените изисквания, съгласно чл.9, ал.2 от Наредба № 6 / 2013г. Следователно в случая неправилно априори са изключени нуждата от преценка на необходимостта от извършване на ОВОС и издаването на решение по ОВОС спрямо конкретното инвестиционно предложение.
За естеството на инвестиционното предложение следва да се изхожда от описанието на предвидените за изпълнение дейности, а не само от наименованието на проекта. Съгласно чл.43, ал.1 от Наредба № 6/ 27.08.2013г. „закриването” се извършва по предварително изготвен план, с инвестиционен проект, като планът следва да включва дейности по демонтаж на изградените постоянни съоръжения и повърхностно запечатване на депото /чл.43, ал.2/. Решаващият орган в случая изобщо не е обсъдил дали инвестиционното предложение „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на Община Ямбол” действително е за „закриване” на депото, при положение, че проектът не предвижда никакъв демонтаж на съоръженията на съществуващото депо, каквито са оформящите го диги.
Доколкото инвестиционното предложение на Община Ямбол е за строителство на съоръжение за осъществяване на дейност по Приложение 2 към чл.93 от ЗООС, преценка на необходимостта от извършване на ОВОС задължително се следва по силата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗООС и е условие за реализацията на инвестиционното предложение, като извършването на такава преценка неправилно и в противоречие с материалния закон се отрича от административния орган. Преценка за необходимостта от извършване на ОВОС се налага на още по-силно основание при положение, че е доказано екологичното несъответствие на съществуващото сметище, отпадъците от които се предвижда да се предепонират на същото място.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че обективираното в оспореното писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора волеизявление, че за инвестиционното предложение не се следва издаването на мотивирано решение за преценка необходимостта от ОВОС, нито решение по ОВОС, е в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, което е основание за отмяната на акта, по аргумент от чл.146, т.4 от АПК.
В производството по издаване на този акт са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила. Нарушено е изискването на чл.5, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /Наредбата за ОВОС/, където се сочи, че компетентният орган следва да определи дали инвестиционното предолжение е включено в приложение № 1 или в приложение № 2 към закона. В случая оспореното писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора не съдържа мотиви основани на характера на дейностите, включени в инвестиционното предложение и потенциалното им въздействие. Ако беше извършена такава преценка, може би не би се стигнало до погрешно квалифициране на инвестиционното предложение като такова извън приложения №1 и 2 към чл.93 от ЗООС и съответно до неправилния извод, че преценка на необходимостта от ОВОС не се следва. Не са спазени изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредбата за ОВОС, за уведомяване на потенциално засегнатото население. Разпечатката от обява с наименованието на инвестиционното предложение, не удостоверява уведомяване по смисъла на посочените разпоредби. Уведомяването на кметовете на Община Тунджа и на кметство с. Хаджи Димитрово, също не е достатъчно. Няма информация дали и по какъв начин е уведомено населението от близките населени места и колко подробна е била информацията. Осигуряването на реален достъп до информация е гаранция за участието на обществеността в процеса на вземането на решения от компетентните органи. Не са уведомени други органи и институции, нито поканени за изразяване на становище по допустимостта и съответствието на инвестиционното предложение, съгласно изискването на чл.4а от Наредбата за ОВОС.
Неправилността на извода, че инвестиционното предложение не попада в обхвата и приложното поле на Закона за опазване на околната среда /Приложение № 1 и 2/, обуславя незаконосъобразност и на втория индивидуален административен акт, обективиран в писмо изх.№ КОС-01-450 от 19.02.2015г. на Директора на РИОСВ - Ст.Загора, с който е прието, че спрямо инвестиционното предложение не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС .
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.1 от ЗБР планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други такива могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Условията и редът за извършване оценка за съвместимост са определени с Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на защитените зони. В чл.31, ал.7 от ЗБР е предвидено, че в случаите по ал. 5, т.е. когато инвестиционното предложение е извън обхвата на ЗООС и когато се прецени, че няма вероятност инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитена зона, компетентният орган го съгласува с решение, като може да определи конкретни условия, изисквания и мерки за опазване на защитената зона при осъществяване на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение. В същият смисъл е и нормата на чл.2, ал.2 от Наредбата за ОС, според която планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не подлежат на оценка на въздействието върху околната среда, в зависимост от техния характер и вероятността от въздействието им върху защитените зони и след проверка за допустимост на предложенията с режима на управление на защитените зони, компетентният орган преценява начина на процедиране.
Както беше посочено, инвестиционното предложение попада в обхвата на ЗООС, а именно в т.11 б.„б” на Приложение №2 към чл.93, поради което посоченото изключение по чл.31, ал.7 от ЗБР и чл.2, ал.2 от Наредбата за ОС, е неотносимо и неприложимо в случая. Спрямо инвестиционното предложение следва да се извърши оценка за съвместимост по реда на Глава Втора от Наредбата за ОС, каквато оценка неправилно е прието, че не е необходимо да бъде извършвана. В случая не е проведена процедурата по чл.7 и сл. от Наредбата за ОС, не е изготвен доклад за степента на въздействие, който да бъде оценен и да бъдат проведени консултации с обществеността. Не е обсъдено изобщо Регионалното депо за отпадъци на няколко общини, изграждано в същия имот, с оглед възможния кумулативен ефект на двете инвестиционни предложения. Решаващият орган е преценил „рекултивацията” по проекта за съответна на Наредба № 6/27.08.2013г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, която дейност обаче е само част от съдържанието на инвестиционното предложение - то включва и строителни дейности на съоръжение за обезвреждане на отпадъци, спрямо което липсва оценъчна дейност.
Съдът намира за необоснована и лишена от експертна основа направената в писмото „преценка” за липса на вероятност за отрицателно въздействие спрямо предмета и режима на защитени зони на инвестиционното предложение в неговата цялост. Обстоятелството, че територията на имота не попада в защитена зона, не изключва необходимостта от установяване близостта и потенциалното въздействие до защитени зони и защитени територии или обекти, населени места, обекти и извършването на съответния анализ, още повече в случая обектът е в близост до защитените зони „Река Тунджа 1” код BG 0000192, „Адата Тунджа” код BG 0002094 по Натура 2000. При непроведено производство по ОВОС и неизвършването на преценка на вероятната степен на отрицателно въздействие на инвестиционното предложение по смисъла на чл.31 от ЗБР, становището на административния орган, че не съществува такава вероятност за отрицателно въздействие, не се основава на експертно изследване и като такова се явява необосновано.
Предвид изложеното съдът намира, че обективираните в оспореното писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора актове, с които е прието, че за инвестиционно предложение „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на община Ямбол” с възложител Община Ямбол не е необходимо мотивирано решение за преценка необходимостта от ОВОС или решение по ОВОС и не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с премета и целите на опазване на защитените зони, се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде върната на компетентния административен орган за ново разглеждане и произнасяне по уведомление вх. № 450 /03.02.2015г. за инвестиционно предложение „Закриване и рекултивация на съществуващо депо за неопасни отпадъци на Община Ямбол”.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ и чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Сдружение „Движение с екологична насоченост” със седалище и адрес на управление с. Дражево, ул. ”Извън регулацията” № 1, представлявано от Председателя на Управителния съвет Димитър Вълев Димитров, актовете, обективирани в писмо изх. № КОС-01-450 от 19.02.2015г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора относно уведомление за инвестиционно предложение „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на Община Ямбол” с възложител Община Ямбол, с които е прието, че за инвестиционно предложение „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на Община Ямбол” не е необходимо мотивирано решение за преценка необходимостта от ОВОС или решение по ОВОС и не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с премета и целите на опазване на защитените зони, като незаконосъборазни.
ВРЪЩА преписката на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора за ново разглеждане и произнасяне по уведомление вх. № 450/ 03.02.2015г. за инвестиционно предложение „Закриване и рекултивация на депо за неопасни отпадъци на Община Ямбол”, с възложител Община Ямбол, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: