„Пусната“ е една идея. И има някакво обсъждане. Точно някакво. Идеята е да спре рушенето на бившата минерална баня. Има идея да се превърне в Културен център. Каквото и да значи това. Въпреки че в Ямбол културни центрове има достатъчно и по-голяма част от тях плачат за ремонт. Една част от поддръжниците на инициативата казват, че банята трябва да бъде ремонтирана, а чак после да се мисли като какво ще се използва. Лично аз намирам този подход за меко казано неудачен. За да ремонтираш и преустроиш нещо, първо трябва да си наясно като какво ще работи то след това. Като какво ще функционира. Културен център всъщност значи Читалище, ама казано с модерни думи. В Ямбол има три. И трите имат нужда от ремонти. Драматичният театър само си няма собствен дом, но дали банята може да му стане такъв, е въпрос на желание, на архитектурни възможности и на извоюване на доста пари за ремонт и преустройство.  Честно казано в Ямбол има 300 души, които са потребители на изкуство и толкова. Като „пристигне“ нещо по-интересно, стават 500. Личното ми мнение е, че за да искаш храмове на изкуствата, културни центрове и т.н, икономическото дередже на населението ти трябва да е доста по-добро.Както и да го възпиташ да има потребността от култура и то не каква да е. 
Ако спасяването на банята като сграда минава през кръщаването й Културен център, за който се знае, че е ненужен реално, но ще служи за параван, това е друг въпрос и поставя проблема за редица недъзи на собственото ни общество и определено няма нищо общо с културата.
Общината да спонсорира  всяка година посещението на учениците за една театрални постановка, за малките куклен театър , една оперета/ опера/ мюзикъл и един класически концерт, две изложби. Ще им излезе около 25 лева на ученик.  Но ползата ще е голяма и трайна. Нарича се културна политика. Другото е пазарна икономика и халтура.  И усвояване. Любима дума за мнозина.

Росица Бакалова