Свети Атанас, наречен Безсмъртни, е господар на зимните студове, ледове и снегове, на зимните облаци и ветрове. Ветровете държи заключени в една пещера, а зимните облаци и мъгли са опашките на страшни змейове, с които те пият вода от езера и реки и грабят момите от хорото. През зимата вихрушките и бурите владее св. Атанас. През лятото – св. Илия. Те са колкото различни (празнуват се в средата на двата най-различни сезона), толкова и обвързани в един общ повелител на природната стихия. Затова денят на единия светец бележи средата на зимата, на другия – средата на лятото.
Според поверието на Атанасовден ("сред зима") зимата тръгва да си ходи. Обръща я сам св. Атанас, възсяда коня си и по копринена риза изкачва върха на планината, откъдето вика гръмогласно: "Иди си, зимо, да дойде лято!"
Друго поверие е, че светецът забожда главата си в земята и така я затопля. При всички случаи се смята, че на Атанасовден денят нараства, "колкото скача 3-годишен елен".
В житийната литература светецът е описан като победител чрез словото си. В народната – като мекушав и кротък старец, който стига до познание по криволичещите пътища на заблуди и търсене, като митичен ездач закрилник, като сприхав пастир. Веднъж по време на пости самият дявол успял да го заблуди и му станал чирак. А когато чирак е дяволът, изкушенията и грехът дебнат отвсякъде. Прилъгал той св. Атанас да откраднат коне, а после, както прави с всички, които подвежда към престъпление, го посочил: "Дръжте го, той е крадецът." Хванали св. Атанас, а той все повтарял: "Чиракът ме подучи, чиракът ме излъга." Помислили светеца за не особено читав с ума, пуснали го, а той си обещал да върне на дявала стореното зло. Решил да построи манастир, като за майстори зидари наеме всички дяволи. Наистина го сторил, а когато дяволите си свършили работата, ги заключил в кулата на манастира. Но оттогава останала борбата на светеца с нечестивия, със злото, с болестите, които народът с празнуване се мъчи да умилостиви и отпрати.
Народът ни е изваял и друг, по-поетичен образ на този светец – грамаден конник с висок калпак, страховит митичен ездач, който в полунощ обикаля селото, пази го от демони и болести. Понякога св. Атанас е изобразяван като митичен пастир – персонаж, свързан с дивата природа, с неусвоеното от човека пространство. Той затопля времето и подготвя пролетната сеитба, но изисква да му се поднесе в знак на почит курбан като на св. Георги. Понеже агнета не се колят до Гергьовден, селяните често спорели със св. Атанас, веднъж люто му се скарали, друг път дори го понатупали.
В "конфликта" със св. Георги и св. Илия народът е вплел желанието си за преход, за промяна и обръщане от едно състояние в друго. Както пролетта побеждава зимата, така и св. Георги знае как да надхитри св. Атанас, как да предпази посевите и стадата. Свети Атанас е покровител на домашните животни, както и св. Георги. Пак той е повелител и на дивите зверове, той е "вълчи", "мечи" пастир, господар на змиите. Двойствена и сложна е митологичната символика на този християнски светец, такива са и представите и вярванията на българина за него, обредните ритуали и символи, които изпълват празника му.

ПРАЗНИКЪТ

Според народния израз "зимният Танасовден разтуря празниците, които св. Петка повежда". Завършва един дълъг празничен цикъл. Свършват и годежите и сватбите. Наближава период на пост и въздържание. Започва нов преход на сезоните, на труда, на нагласите. Ритуалите и обредните действия отбелязват този преход, съдържат посветителски елементи, свързани са отново с гадания за брак и промени. Преходът на сезоните на много места се отбелязва непосредствено след Атанасовден чрез честването на един друг светец – Тимньо, или св. Евтимий (известен и като св. Черна), – чийто образ обединява различни предхристиянски вярвания и представи за демоничния дух и природа, олицетворява болестите и смъртта.
В Габровско вярват, че на Атанасовден заедно с чумата се е родила и мечката (териоморфен митологичен образ на болестта).

РИТУАЛИ

Който не е успял да заколи на Коледа прасе, може да го стори на 18 януари. Затова наричат празника Втора Коледа.
Моми и ергени излизат по горските поляни, връзват люлки, пеят песни за любов и женитба, играят хора.
Свети Атанас се приема като християнизирана версия на небесния зимен огън, на зимното слънце, свързва се с боговете на огъня. Затова се правят първите ритуални почиствания на конаците и аязмата*, свързани с празничния танц на нестинарите.
В някои райони срещу Атанасовден на открито, в параклис или на висок хълм се чака изгревът със запалени огньове. Пак на открито се редят трапези, пеят се песни, вият се хора, прескачат се огньове. На връщане се берат кокичета, кукуряк и бръшлян в чест на идващата пролет.
Мъжете, по ризи, се хващат на хоро в снега и точно като светеца показват на зимата, че не се страхуват от нея, че чакат лято.
Представата за светеца като повелител на чумата изисква приготвянето на курбан на болестите. Колят се черна кокошка или черно агне. С кръвта на жертвата се намазват челцата на децата. Курбаните са лични и общоселски. Селището коли жертвата на определено място, което се свързва с легендата за доброволната жертва на елена или с района, откъдето някога била прогонена чумата. Коли се мъжко животно и от приготвения курбан трябва да вкуси всеки член на селището, за да не се разболява от тежки и неизлечими болести.
Личните курбани се правят за излекуване от тежка болест, за прогонване на страшно премеждие. Кръвта и костите на жертвеното животно се заравят на място, където не стъпва човешки крак.
Съществуват практики за лечение на домашните животни от чума и други болести.
Жените масово пекат и раздават по съседи и познати питки (благи, медени, чумени), намазани с мед, като застават най-често на кръстопът. Тестото за питките се замесва от девойки, млади невести или най-здравата и многодетна жена в селището. Отгоре се дупчат с вилица, за да бъдат далече от шарката малките, и се боде стрък босилек. Моделират се тестени кученца от хляб, защото чумата се бои най-много от кучето. Пекат се три кравайчета, едното от които майката хвърля на покрива или в комина (за "лелята").
Важен елемент в честването са семейните трапези – служби (наричат се още "слава", "светец") в чест на християнския патрон, закрилник на фамилията. С тях се почитат и мъртвите праотци.
Извършва се обичаят побратимяване, свързан с представата за светците Антон и Атанас като братя близнаци.
В чест на нарастващия ("колкото скок на 3-годишен елен") ден обредно се извеждат за първи път стадата на поляните. За тази цел жените изпичат питки и ги раздават за здравето на животните.

ЗАБРАНИ

Не се играе хоро на мегдана, защото на този ден чумата се качва на една висока топола и оттам избира жертвите си. Затова не се минава покрай топола и всякакви високи и стари дървета.
Не се работи нищо – за предпазване от шарка (наричат болестта "цветето"), синя пъпка, обриви и язви.
Не се шие, плете, тъче, за да са здрави животните, да не си чупят краката или да не ги нападат мечки.
Забранено е впрягането на добитък. Ако това се направи, животните се подхлъзват, чупят си краката.
След Атанасовден не се яде тиква, за да не се замае главата на човек, да не се разболеле от охтика**, синя пъпка и други обриви.

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

Ако на Атанасовден е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината.
Ако времето е хубаво и не вали сняг, следващата зима ще започне рано.
Колкото е дебел снегът на Атанасовден, толкова плод ще даде лятото.