Най-голямото училище в община Тунджа, Ямболско, обучава 227 ученици, за които м.г. е получило по 2034 лв., т.е. общо 461 хил. лв. (без средства за целодневна организация, закуски и материално-техническа база). За 2018 г. то попада в пета група и бюджетът му излиза 442 хил. лв. (227 деца по 1463 лв. + 10 паралелки по 7467 лв. + 35 244 лв. от стандарта за институция), т.е. с 19 хил. лв. по-малко (Ако се включат средствата за закуски, база и целодневно обучение, разликата излиза на минус 15 хил. лв.). Просветният министър Красимир Вълчев вече обясни, че при някои училища действително може да се получат отрицателни разлики, но те при всички случаи ще бъдат компенсирани от общините. Дори и така обаче е видно, че новият модел на финансиране крие своите недостатъци, които вероятно ще се доусъвършенстват в бъдеще.
Зам.-кметът по образованието на община Тунджа Станчо Ставрев коментира, че реално от промяната на стандарта за ученик увеличената сума за 2018 г. за общината е само 61 260 лв. Това, грубо пръснато на 10 училища (без оглед на големината им), прави по 6126 лв. на школо. "Едно такова увеличение не е съвсем достатъчно за посрещане на предизвикателствата през 2018 г. - увеличение на учителски заплати, увеличени вноски за държавното обществено осигуряване, увеличени разходи за диференцирано заплащане, квалификации, назначаване на психолози, екипи по обхват, увеличена минимална работна заплата, а оттам и заплати на помощен персонал и т.н.", смята Ставрев. При намаление на бюджета с 15 351 лв. училището трябва или да се лиши от един преподавател, или да свие разходите за издръжка, сочат разчетите му. По думите му от тях е видно, че малкото училище може да си позволи да назначи психолог например, а малко по-голямото или средното по-трудно могат да си го позволят, след като обезпечат плащанията за основния педагогически персонал. И тъй като директорите спазват изискванията за обезпечение на учебния процес с педагози, обикновено недостигът се компенсира от издръжката на училището.
Според Ставрев правилната концепция може би била да се запазят достигнатите размери на стандарта за ученик за съответната група община, като след това се добави регионалният коефициент и се включат допълнителни механизми на финансиране, отчитащи спецификите и потребностите на образователната среда и на училището. За него раздробяването на стандарта на паралелки и институции де факто играе същата роля или подобна като условно постоянните разходи. "Ако в малкото училище са достатъчни петима педагози със средногодишен фонд приблизително 80 000 лв. (включително осигуровките), то в голямото педагозите вече ще са 20 с годишен фонд 380 000 лв. Колкото до стандарта за целодневна организация - досега той не стигаше да обезпечим заплатите на възпитателите. Тук регионалният коефициент трябваше да е в посока завишаване на средствата за обедно хранене", разсъждава зам.-кметът.
"Изводът, който с колегите правим, е, че промяната в механизма на финансиране в образованието дава възможност на малкото училище да оцелее, да посрещне новите предизвикателства и ангажименти, които динамиката в нормативната база му вменява. Това е добър инструмент за превенция на следваща вълна на оптимизация на общинските образователни инфраструктури, особено в малките населени места, където този процес е изключително болезнен. Посоката според нас е правилна, макар да има доста слабости. Трябва обаче този механизъм да бъде усъвършенстван и да бъдат погледнати по-детайлно потребностите на училищата между 200 - 400 ученици, да бъдат включени и допълнителни механизми на финансиране, които да отчитат повече специфики на училищата и на образователната среда", заключава Ставрев.
из материал във вестник СЕГА
http://www.segabg.com/article.php?id=893404