Не пиянството на един народ, а безумието на един народ виждам днес. Стремежът към самоунищожение е нелогичен и абсурден. И интелигентни и дебили вкупом вървим към бездната, напълно убедени, че бъдеще за България няма.

Преди тридесет години ако някой ни беше казал, че ще унищожим всичко съградено за половин век, щяхме ли да повярваме? Ако някой ни беше казал, че ще допуснем хора, прости като цървули, да управляват тридесет години, щяхме ли да вярваме? Ако някой ни беше казал, че един ден ще ни управлява крадлив психопат?

Абсурдът стана ежедневие, мисленето - опасно хоби, а примирението - ежедневен навик. Мозъкът ни вече е трениран на шока и не се впечатлява от нищо - пребити животни, огромни рушвети, самоубийства, самозапалвания, хамалски обиди в ефир от политици, мафиотски саморазправи..вече чудото не е дори за три дни. Претръпналите ни на абсурди и зло сетива не реагират. Не можем да формираме обществена реакция, защото знаем, че няма смисъл. Убедиха ни в това....

Все едно сме упоени. И в просъница наблюдаваме ужасите, които се случват около нас, наивно мислейки, че ние сме извън случващото се. Днес оставяме всеки да се бори сам с чудовищата, благодарейки тихо, че този път ни се е разминало....до следващия път.

Нямам обяснение. Това ли е краят?

Елена Гунчева