Народното вярване утвърждава, че този ден се празнува в чест на нивите, пасбищата и гората. Лазаровден или Лазарница е християнски празник, посветен на Възкресението на Лазара. Същевременно с това се изпълнява народен обреден обичай – Лазаруване. Празникът се отбелязва в съботата на шестата седмица от Великия пост и осем дни преди Великден.

Произход на името
Народна повеля гласи, че Лазар е заповедник на горите и шумаците. Той чисти и треби горите, за да правят хората ниви. Лазар има в ръцете си балтия (брадва), с която сече гората, шумака и прави орници. Ето защо този ден се казва още и Лазар.

Лазар от древноеврейски произход означава “Бог помага”. Името е символ на здраве и дълголетие.

Обичаят
Този ден се празнува в чест на Лазар. Обичаят е широко разпространен из цяла България.

През целия ден ходят лазарки, които пеят песни. Лазаруването е голям религиозен и народен обред. Смятало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се момее (да се омъжи).

Лазарките не са просто неженени жени, а са девойки, които встъпват в моминство. Прието е, че една мома ходи само веднъж да лазарува.

Бъдещите лазарки, се събират по-отрано, още преди постите, и започват да се приготвят за лазаруването, т.е. учат песните, които трябва да пеят. Тези песни ги учат от по-старите, било моми или вече булки, които са ходили “на Лазар”.

Броят на лазарките не е ограничен, но ако в селото броят им е голям, те се делят по махали. Всяка група ходи в отредена махала, защото в една къща два пъти не трябва да се лазарува.

Кошница с яйца за Лазаровден
В деня на празника две моми носят кошници за яйца, защото лазарките се даряват само с бели яйца. Други две носят криваци (дебели тояги) – символично по този начин играят мъжка роля. Случва се едната да носи кривак, а другата балтия (брадва) и тя се нарича Лазарова булка.

Като влязат в някой двор на къща, двете моми с криваците застават и издигат тоягите, а другите моми ги заобикалят в кръг. В този кръг влизат други четири лазарки (условно казано), забулени с превес над очите. Без да се хващат за ръце, те танцуват около момите с криваците.

Докато лазарките играят, около тях наредените в кръг моми пеят лазарски песни. Както коледните, така и лазарските песни са нагласени за всеки член в семейството и за всяко обществено положение. Има песни за мома, момък, за момче, за момиче, за дете, за булка, за домакин, за домакиня, за овчар, за орач и пр. Още има и песни за кмет, за свещеник, за първенец и пр. – все отлични в обществото селяни.

Лазарските песни
Лазарките имат различни песни. Когато се събират в една от лазарките за тръгване, изпяват една песен. Тръгвайки по къщите, пеят друга, а вече, спрямо домакина и социалното му положение, избират трета песен от многото варианти.

Във всяко село има мома, която всички хора признават за най-хубавата. На такава мома лазарките пеят особена песен, с която възхваляват красотата й. А в лазарските песни за някой момък се пее за неговата чиста любов и хубост, за разлика от коледните песни, в които се възпява неговото юначество.

Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. Счита се, че къща, която е посетена от лазарки, е щастлива и благословена.

След като лазарките обиколят всички къщи, се връщат в къщата, откъдето са тръгнали. Последно изпяват една песен, придружена с хоро. Вечерта, преди да се разделят, се уговарят къде ще се съберат на следващия ден за следващия празник – Връбница и обреда Кумичене.

Религиозно значение
Свети Лазар е ученик на Исус Христос. Четири дни след смъртта на Лазар, той е възкресен. Бог казва „Лазаре, излез вън!“. Лазар се съживява и излиза от гробницата си. Чудото на Лазаровото възкресение предизвиква непоносимо негодувание в първосвещениците и фарисеите.

Така Лазаровото възкресение става непосредствен повод за смъртната присъда на Исус Христос. Затова именно от този ден започва Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).