Любомир Котев: Новите дрехи на царя Featured
Вторник, 19 Февруари 2013 19:12Новите назначения на премиера, мислех да напиша, са като новите дрехи на царя – хич ги няма! Мислех, ама не смогнах да го сторя
защото нашето време е по-динамично от онова в приказките на Андерсен. И ето, отвя това време набързо онази женица, дето тъй и не запомнихме името й. Отвя я, нека изтъкна, съвсем навреме, съвсем без време всъщност, но и съвсем на място, щом идеше тя да оправя бакии, както се изрази премиерът, преди да е оправила собствените си бакии. Поредното неадекватно назначение, най-общо казано, просто не се състоя. Състоя се обаче друго неадекватно назначение, това на академик Воденичаров за министър на просветата. А защо са неадекватни тези назначения не е необходимо да се обяснява, но ще го направя, все пак, за да е ясно и на най-недосетливите. Въпросната госпожа, не знам дали си спомняте, получи високият държавен пост, защото е консултант на RWE, т.е. защото е противник на „Проекта Белене”. Горките немци, да промълвиш сломено, като знаеш, че дамата си няма хал хабер от законите в България! Какво ли ги е съветвала, се питам, и дали други, компетентни колкото нея съветници, са ги съветвали, относно ефективността и цената на АЕЦ- Белене?! Както и да е, но академик Воденичаров пък бе назначен за министър, не защото е противник, а защото е поддържник на „Проекта Белене”. И, ако си спомняте, цял комитет носеше сияйното му име. Тъй беше, но онази щастлива за премиера нощ, когато Джокович победи, ще да е била и нощ на размисъл, пък и на промисъл, може би, щом се е стигнало до такова прозрение. Истинско прозрение, щом някому е хрумнало, че лесно, много лесно, ще раздели и обърка поддържниците на ядрената енергетика у нас. И нашенска глупост, разбира се, щом въпросният някой, не се досеща, че известният римски принцип „Разделяй и владей!” , както всеки изпитан принцип, е по-скоро неприложим у нас. Резултатът от неадекватните назначения е ясен: отрицателен ефект, дефект, наместо ефект! Меракът на Бойко Борисов да превръща всеки дефект в ефект, този път, не му донесе очаквания успех. Гръмна скандал около онази безименна женица, дето продава незаконно цигари, а тепърва ще гръмне скандал и около злощастния академик май. Злощастен, казвам, защото и неговото поведение, очевидно, е неадекватно, щом днес е защитник на АЕЦ-Белене, а утре се подрежда до противниците на проекта. Но това му прегрешение, като че ли, е малкият грях, защото младите учени, които протестират, колкото гневно, толкова и справедливо, против скандалните шарлатании в науката, упрекват и него. Те са категорични, че той е сред защитниците на онази престъпна клика изсмукала милиони за съмнителни проекти, докато истинските учени в академията се гърчат от безпаричие. И са категорични, защото разполагат с документи, които красноречиво сочат, че академикът се е възползвал от щедростта на „анголският професор”. Дори само тази връзка вече е сериозен проблем за академик Воденичаров, щом въпросният „анголски професор” имаше наглостта ли, безумието ли, да обяснява напето на гладния български народ колко изгодно е да живееш на Азорските острови. Въобще, би могло да се каже, че академикът се е оплел в сложни взаимоотношения, което обрича, без съмнение, на неуспех мисията му. А сметките на Бойко Борисов, разбира се, са сметки без кръчмар, щом зигзагообразните движения на академик Воденичаров едва ли ще превърнат противниците на ГЕРБ в привърженици на тази вече залязваща партия. Вече залязваща, може смело да се каже, не заради социологическите изследвания, които го показват нагледно, а заради туй, че е потънала в безпътица. Израз на тази безпътица са съвсем пресните, още по-неадекватни назначения, за които е лесно да се каже, че също са като новите дрехи на царя. И тях хич ги няма, защото са ненавременни, както е ненавременно и изгонването на Симеон Дянков, когото не само аз назовавах гальовно „любимият на българския народ вицепремиер”, докато коментирам иронично глупостите, които сътвори. Глупости, всъщност, е меко казано, защото той натвори престъпления, които обрекоха икономиката ни на застой, убиха малкия и среден бизнес, съсипаха средната класа и донесоха на народа невиждана бедност и мизерия. Аз никога не съм се съмнявал, че кога да е този „симпатяга”, който се изживяваше като Брат Пит, или друга звезда от този калибър, ще бъде безмилостно напъден като ябанджийско псе, каквото всъщност е. Не съм се съмнявал, защото бе очевидно, че концепцията му да сме стабилни в бедността, в мизерията, е концентрирано малоумие, което рано или късно ще му изяде главата. Не съм се съмнявал, но се чудя, как и защо му се върза премиерът, който бе народен любимец, как не се досети, че подобна идиотска политика ще разпилее немилостиво високия му рейтинг!? Симеон Дянков, казах вече, всъщност, си е ябанджия, загърбил отдавна родните неволи, чийто деца не говорят български, който се връща, за да служи не на България, а на чуждите банки. Поне така излезе, това сочи, съвсем недвусмислено, безумната му политика, с която той се гордееше, пък и премиерът се гордееше, докато накрая народът излезе на улицата и заля площадите, скандирайки срещу монополите, но и срещу правителството. Никой вече не си прави илюзии, всички разбират, че бунтът срещу монополите, е и бунт срещу правителството и бедността, която ни докараха нескопосни управници като Дянков. Колкото нескопосни, толкова и нагли, трябва да се изтъкне нарочно, щом не само обрекоха на глад и мизерия нещастния народ, но и нахално му обясняваха, че трябва да е щастлив, задето е най-бедният в Европа. Такива глупости дрънкаше Симеон Дянков, точно такива, финансова стабилност постигал, видите ли, която ни обещавала светло бъдеще. Колкото и невероятно да е, четвърт век след комунизма, се връщаме към най-идиотските комунистически лозунги, най-уродливите, като този за светлото бъдеще, а това безумие, забележете, е държавна политика! Е, нямаше как, щом е тъй, рано или късно, да не се разделим с този разбивач на женските сърца, дето прилича поразяващо на идола Брат Пит, а е разбивач, за жалост, и на човешки съдби. Да, невижданата бедност, чудовищната мизерия, които пречат на огромната част от българския народ, да реши най-елементарни битови проблеми, ги докара този многоучен уж мъж! Закъсня, фатално закъсня Бойко Борисов, трябваше да го изгони отдавна! А сега, като закъсня тъй фатално, каквото и да направи оттук нататък, все ще е автогол. Близко е до ума, например, че ще му се наложи, ще не ще, да увеличи и пенсиите, и заплатите, щом гневът на хората е гняв срещу бедността, законен при това, щом е очевидно, че парите не стигат, за да платиш тока и парното. Непременно ще го направи, както би сторил и всеки друг на негово място, но вече е закъснял фатално и ефектът ще е обратен. Този гневен, озлобен народ, няма да му благодари за закъснялата щедрост, а напротив, ще е още по-гневен и още по-озлобен, като види, че е можело да му увеличат доходите, а са го мъчили цели три години. Не знам кой съветва нашите държавници, дали изобщо ги съветва някой, но им е нужно, очевидно е, да вникнат в народопсихологията, да се позамислят върху реакциите на собствения си народ. Ако го беше сторил Бойко Борисов, например, щеше да знае, че напразно хаби авторитета на симпатичната Лиляна Павлова и на симпатичния министър Дончев, че това няма да му помогне особено. Той, или някой от съветниците му, които повидиму не блестят с интелект, вероятно, си прави кривата сметка, че като направи вицепремиер внучката на дългогодишния министър на Тодор Живков, ще привлече към себе си някои най-отчаяни комунисти. Наивно е, толкова наивно, че не ми се вярва, ама като виждам, че и провалите не спасяват това правителство от глупостта, защо да не го допуснем!? Е, може и да не е така, в края на краищата, Павлова се оказа енергично момиче, но едва ли ще има достатъчно време, за да оправи каквото и да е, пък и едната енергичност едва ли е достатъчна, след като и на нея й се налага на оправя бакии. Въобще, който и да дойде, оттук нататък, трудно ще се справи с глупостите, натворени от гении като Дянков и проблемът, всъщност, изобщо не е в новите назначения на премиера, нито в туй, че са като новите дрехи на царя…