Тя факлите край нея учи как
да осветяват околния мрак
и върху плюша на нощта сияе,
като че ли брилянтна обица е,
висяща на ухо на чернокож!
О, незаслужен от света разкош!
Дори сред тез красавици подбрани
тя сякаш гълъбица е сред врани!
Ще проследя след танца де отива
и тази длан ще приюти щастлива
светинята на нейната ръка!
Обичал съм? Твърдях, че е така,
но, Господи, отде тогаз да зная,
че е възможна хубост като тая?
У. Шекспир
Ромео и Жулиета
превод В. Петров