Христо Смирненски: СЕВЕРНИЯ СПАРТАК От нишките на свойте мъки тежкиизтъках твърдата си броня аз.А моят меч е сноп души човешки,калени в пламъка на сетни грешкии в мъдростта на свойта първа власт. По стръмните пътеки на борбатавървя обгърнат с пламъци и гръм;пламти под моите нозе земятаи в устрема на свойта ярост свята -стихийно величав и властен съм. Аз - жалкий роб на кървави арени -издигам своя меч несъкрушими братята ми идат разярени,и бурята разраства се край мене,за да се втурне в дверите на Рим. Напразно ме посрещат легиони!Всуе преграждате вий моя път!Върху купчинката на златни бронище хвърля аз железни милионии огъня на мойта робска гръд. И с вихрите на тия снежни степи,ще ви разпръсна властен и сърдит,ще ви разпръсна немощни и слепи,защото мечът ми е мълнии свирепи,защото слънцето е моя щит!