"Странно нещо е конният спорт"Неотдавна направихме на Ванчо подарък дървен кон - вихрогон, просто грабващ окото, невиждано ярък, бял на черни петна, със седло, стремена, с опашка и грива, в поза игрива, готов да изцвили и със сто конски сили да се впусне в галоп, топо-топ, топо-топ!... Ванчето ахна, веднага го яхна и се впусна във бяг неудържен и волен. Явно, беше доволен. Но след два дни се връщам и той ми се хвали: - Аз яздих на кон, видя ли? - На този ли? - Не, на друг! От "Вишнева" чак дотук! Просто заекваше, така беше възбуден. Аз го гледах учуден: - Не думай! Как стана това? - Той караше нагоре дърва! - И човека те взе във колата? - Не искаше по стръмнината! - Е, какво си правил тогава брат? - Той като дърпаше, аз бутах отзад! - Ей, чудесна езда! - Да! Гледам го, радостен, потен и горд. Странно нещо е конният спорт!