Младият историк Димитър Михов, етнолог към народно читалище „Развитие – 1905 г.”, с. Генерал Тошево, община „Тунджа”, е, може би, единственият етнолог, който работи не към музей или университет, а към читалище.
Още като ученик той започва проучванията си върху културното наследство на с. Генерал Тошево. През целия период, в който е студент, основен предмет на научните му интереси е разтълкуването на три епиграфски паметника от с. Генерал Тошево.
Първата му публикация е в романа на Никола Инджов „Възречени от Манастър”, С., 2001.
През 2007 г. в сп. „Везни” (бр. IV) излизат части от дебютната му книга „Книга от пепел I”.
През 2009 г. Димитър Михов става първият стипендиант на община „Тунджа”  за високи постижения в образованието.
През 2010 г. в електронното списание „Литературен свят” е публикувана статията му „Паметници от Манастирските възвишения”. Същата година е публикувана „Книга от пепел I”, относно която нейният редактор Любомир Котев казва: „Никога не съм чел толкова талантлива дебютна книга”.
През март 2012 г. управителят на Българския ДНК проект инж. физик Евгени Делев публикува статията си „Димитър Михов и Тертеровата династия” в българския вестник „Бг Бен” (бр. V), който излиза в Лондон.
През месец май 2012 година в Литературен свят е публикувана критиката на доц. Неделчо Неделчев за Димитър Михов. В нея четем:
„КНИГА ОТ ПЕПЕЛ ІІ
(В търсене на мястото ни в историята на света)
Пред читателя на книгата от пепел е един нов вид – историческа хроника или българска историко-изследователска житиепис. В новия жанр авторът е съчетал поставянето на научен проблем и родовата памет, за съжаление, оставаща безписмена. Безписмена поради практиката и състоянието на българското общество в условията на турското робство - историците медиевисти внимателно отбягват проблема за загубената грамотност на българите в първите три - четири века на поробването. А било аксиома, че културата имала разцвет по време на политическа криза!
Чрез обединението на сведения от западни, византийски, български и други текстове от средновековието и на собствени наблюдения, проучвания и коментари, Димитър Михов постига създаването на историческа хроника. Съчетани са сведения за общата история и историята на българските земи, в която са и родовите корени и спомени на самия Димитър Михов. Изследването на родовата памет е внимателно и точно описано, за да се потърсят загубените, изтлелите, станалите на пепел следи, сред които авторът търси обяснения за миналото. В това възстановяване е и новостта и силата на автора.
Включването на обяснения за родовата си история в историята на България и в общата история, позволява на автора да създаде проблемни ситуации, необходима основа за бъдещи изследвания... Хрониката от пепел е представяне на историята на Европа с България и съседния им свят с езика на средновековните автори...
Изследването на историята на род от общоисторически сведения, съчетани с родова памет изглежда убедително поставяне на проблеми, които няма да завършат с тази  „Книга от пепел”. Началото им започва с текста на Димитър Михов...”
Понастоящем, като читалищен деятел и изследовател, Димитър Михов е насочил усилията си към разпростиране на своята проучвателна дейност на територията на цялата община „Тунджа”. Основен интерес за него представляват ръкописите, които той открива в читалищата. Писани през 60-те години на ХХ век, по думите на Димитър Михов, те представят „една искрена и самобитна гледна точка” към историята на селищата от XIX – XX век. Разговорите (интервютата) със стари хора му отварят вратите към една друга реалност – ужасите на войните и смазващата тежест в живота на село тогава...

Жана Николова